Решение № 39 от 26.01.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2233/2023
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 26.01.2024
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Казанлък, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20235510102233 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез адв. С. Г.-Ч. от АК С.З., с адрес:
****, против П. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ****. Твърди, че с ответника се запознавали през 2003г. На ****г сключили граждански брак в гр. С.З. съгласно удостоверение за граждански брак № **** от **** г., издадено от Община С.З.. Бракът бил втори за двамата съпрузи. От брака нямали деца.
След сключването му, ищцата и ответникът заживели в жилището на последния в гр. К.. В началото нямали проблеми. Но такива започнали пет години след сключване на брака. Причината за това била, че ответникът имал дългове породени от наказателни дела. В резултат на това се стигнало до ипотекиране на семейното им жилище, а по-късно и до неговата продажба.
Оставането без жилище още повече изострило отношенията помежду им.
Ищцата се прибрала за няколко месеца при родителите си в У.. От там чрез интернет поддържала връзка с ответника. Те се уговорили, че когато тя се прибере в Б., ще намерят друго жилище, в което да живеят. Но след като се прибрала от У., ищцата не могла да намери ответника. Не успяла да се свърже с него и по телефон. Чрез общи приятели тя разбрала, че той е заминал в И..
През 2011 г. ищцата отпътувала за И., но когато се срещнала със съпруга си, установила, че същият се е променил в отрицателна насока. Промените се състоели в това, че той се бил пропил и започнал да я тормози, както психически, така и физически. Ежедневно между тях имало пререкания. В резултат на това тя винаги била пострадала. След няколко месеца на тормоз, ищцата установила, че съпругът нямало да се промени. Нещата между тях 1 само и единствено се влошавали и тя решила да се върне обратно в Б.. През 2012 г. ищцата заминала да работи в Л.А.. Там тя се установила 6 години и периодично се прибирала в Б.. През този период нито виждала, нито чувала ответника. Единствено и само от общи познати тя разбрала, че същият бил добре, но постоянно пътувал и не се установявал трайно. Ищцата се прибрала през 2018г. окончателно в Б. и решила трайно да пребивава в гр. С.. Там тя живеела и работела. Още тогава била решила, че със съпруга си повече не иска да бъде повече в брак, но тъй като той не се установявал трайно, тя не започнала действия относно неговото прекратяване. Към настоящия момент, решението вече е окончателно и непоколебимо. Трайната раздяла по между им и обстоятелство, че не живеели заедно от дълги години допълнително ги отчуждило. Бракът им е изпразнен от съдържание и неговото продължаване не е в интерес на съпрузите. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между Е. Ю. М. – Д.а, ЕГН ********** с постоянен адрес:
**** и П. Т. Д., ЕГН ********** с адрес: ****, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Да постанови за в бъдеще съпругата да носи само бащиното си фамилно име М., като бъде премахната фамилията Д.а. Моли съда да не се произнася по въпроса за семейното жилище, защото то е било продадено на трети лица.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Ищцата, редовно призована за датата на съдебното заседание, се явява лично и чрез процесуалния представител поддържа исковете.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак на Община С.З., издадено въз основа на Акт за граждански брак ****/**** г., издадено от Община С.З., страните по делото са сключили граждански брак на **** г. в гр. С.З., като съпругата е приела фамилното име на съпруга си – Д.а. Страните нямат родена от брака деца.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. Д. Г., приятелка на ищцата заяви, че съпрузите не живеят заедно повече от десет години и не са се разбирали. Съпрузите се карали, спорили помежду си. Към настоящия момент всеки от тях живее свой собствен живот.
Свидетелят К. Г. Г. , приятел на ищцата заяви, че я познава от десет години покрай съпругата си. Не познава съпруга й, като никога не се е срещал с него. Знае, че съпрузите са имали проблеми преди и че към настоящия момент живеят разделени.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните 2 правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните от години се намират във фактическа раздяла. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на ищцата.
С оглед заявеното от ищцата съдът счита, че след прекратяване на брака тя следва да носи предбрачното си фамилно име – М..
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на съда.
По изложените съображения, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Е. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и П. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, за който е съставен Акт за граждански брак ****/**** г. на Община С.З., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА , на осн. чл. 53 от СК, след развода съпругата Е. Ю.
М. – Д.а, ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА Е. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА П. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3