Решение № 543 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605600 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 16.05.2022г., постановена по НОХД № 5164/2021г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав съдът е признало подсъдимия К. А. Г. з а виновен в това, че на 18.12.2019г. около 13,30 часа, в гр.София, на паркинга на СБАЛАГ „Майчин дом”, ул.

„Здраве” № 2, чрез нанасяне на удари в ръката на И. В. Д., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК му наложил наказание „“Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК от отложил с изпитателен срок от три години Съдът е осъдил подсъдимия К. А. Г. да заплати на И. В. Д. сума в размер на 4 000,00 лева, обезщетените за неимуществени вреди, претърпени в резултат деянието ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателно изплащане на сумата, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 15 000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил К. А. Г., да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 283,40 лева- разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 100,00 лева- разноски, сторени в хода на съдебното производство и сумата от 160,00 лева- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от подсъдимия К. А. Г., чрез адв.М. К., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна ., тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че нараняване на И. Д. е получено 1 след силно извИ.е на ръката назад, а не след удар в същата, както твърдял гражданският ищец и частен обвинител. Поддържа, че след предявяване на видеозапис се установило, че пострадалият посяга към подзащитният й с ръце, дърпа го за шала и нанася удар в лицето, като събаря и очилата му. Моли присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, адв.Л. Ц., моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена след пълен анализ на всички, събрани по делото доказателства.

Защитата на подсъдимия К. А. Г. , адв.М. К. моли жалбата да бъде уважена, тъй като не било доказано, че счупването на ръката на пострадалия е от нанесен удар от подзащитният й. Счита, че механизмът, който е описан от пострадалия, не отговаря на механизма, който след това е установен от медицинската експертиза. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подзащтният й за невиновен по повдигнатото обвинение.

В последна дума подсъдимият К. А. Г. моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна СРС е приел, че пострадалият И. Д. работел като ръководител на ДКЦ в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, находяща се на адрес гр.София, ул.“Здраве“ № 2, и управител на медицински център, помещаващ се в същата сграда, като упражнявал медицинска професия като лекар акушер-гинеколог и хирург в същата област.

Жената, с която подсъдимият К. Г., съжителствал- Т.-Я., била настанена в лечебното заведение във връзка с раждане, като на 18.12.2019г. следвало тя и новороденото дете да бъдат изписани от родилния дом. В тази връзка, в ранния следобед на посочената дата, подсъдимият К. Г. с личния си автомобил марка „Мазда“ с peг. № ******* се отправил към лечебното заведение, като около 13,30 часа, същият се насочил към входа на паркинга към болницата. Влизането и излизането от същия към ул.“Здраве“ било регулирано с автоматични бариери. В конкретния момент, в непосредствена близост до кръстовището образувано от ул.“3драве“ и входа на паркинга бил паркиран товарен бус, който ограничавал пространството за движение на влизащите и излизащи превозни средства.

По същото време свидетелят И. Д., напускал паркинга с управлявания от него лек автомобил марка „Джип“, с peг. № *******, като след преминаване на бариерата на изхода, спрял, включвайки аварийните светлини на автомобила, за да изчака преминаващите по ул.

"Здраве" автомобили, с цел предприемане на маневра завой наляво по улицата. В същия момент подсъдимият, идващ от ул.“Здраве“ завил надясно и се насочил към паркинга, като поради спрелия товарен бус, и автомобила на пострадалия, пространството било ограничено, а влизането в паркинга по-трудно. При това между двамата водачи- подсъдимия К. Г. и гражданския ищец и частен обвинител И. Д., започнал вербален конфликт относно уменията им като водачи на МПС, както и за възможността за влизане в паркинга, при което свидетелят И. Д. бил свалил прозореца на предната лява врата. В хода на конфликта подсъдимият слязъл от лекия автомобил марка „Мазда“, отправил се към автомобила на 2 гражданския ищец и частен обвинител, застанал непосредствено до шофьорската врата, при което конфликтът ескалирал, подсъдимият се пресегнал през отворения прозорец на автомобила, хванал пострадалия за дрехите и посегнал няколко пъти, за да го удари с ръка.

От своя страна свидетелят И. Д., който продължавал да стои седнал на шофьорското място в автомобила си, с поставен предпазен колан, вдигнал ръце, за да се предпази от ударите. При това настъпило съприкосновение между лявата ръка на пострадалия в областта на четвърти, безименен пръст и свитата в юмрук за нанасяне на удар, ръка на подсъдимия, при което в следствие на удара, пръстът се извил назад, извън предела на ставите и настъпило счупване на средната фаланга.

Спрелите до бариерата автомобили и възникналия между водачите конфликт били забелязани от свидетеля И. Я.- охранител в болничното заведение, отговарящ именно за паркинга. Той веднага се приближил, към двете превозни средства, дръпнал подсъдимия и преустановил конфликта. Подсъдимият, след като отправил още няколко реплики към свидетеля Д. се качил в лекия автомобил с per. № *******, преминал бариерата и влязъл в паркинга. От своя страна пострадалия слязъл, провел кратък разговор със свидетеля Я., който му дал регистрационния номер на другия автомобил и на свой ред напуснал местопроизшествието.

На следващия ден, поради персистираща болка в пръста на лявата ръка, пострадалият направил рентгенова снимка, при която се установило счупването на средната фаланга, и пострадалия имобилизирал пръста с поставяне на шина, без да посети специалист по ортопедия и да предприеме друго лечение, в частност оперативно такова. Наред с това той посетил и съдебен лекар, като в издаденото в резултат на извършения преглед СМУ № 388/2019г. били отразени следните травматични увреждания- четвърти пръст повсеместно обхванат от синкаво-мораво кръвонасядане, съчетано с болезнен оток, с ограничения в движенията на пръста. Поради несвоевременно предприемане на действия за адекватно лечение на травмата, при пострадалия настъпила характерна за увреждането деформация на четвъртия пръст, намалена сила и чувствителност и невъзстановени в пълен обем финни хватателни движения.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след Решение по ВНОХД № 5600/2022г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 4 стр. пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия К. Г., показанията на свидетелите И. Д., И. Я., К.М. и Н.Т., протоколи за разпознаване на лица по фотоалбум, протокол за доброволно предаване, рентегенография, справка от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и приложения към същата, съдебно-медицинско удостоверение № 388/2019г., заключение на видеотехническа експертиза, заключение на СМЕ, справка за съдимост на К. А. Г., както и приобщените на основание чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият К. А. Г. не е осъждан.

Правилно и законосъобразно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия К.

Г. в частта, в която отрича замахването и и отправянето на удари към пострадалия, като е преценил, че в тази им част обясненията се оборват от показанията на гражданския ищец и частен обвинител И. Д. и свидетелите И. Я. и К.М., както и заключението на съдебно3 медицинската експертиза.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението във въззивната жалба, че показанията на свидетеля И. Д. се оборват от заключението на съдебномедицинската експертиза. Съгласно това заключение травматичните увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина, описан в свидетелските показания. На базата на установената при прегледа с експертна цел деформация на пръста, която се нарича деформация тип „лебедова шия“ може да се направи извод, че се касае за нелекувана травма на счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, която е съпроводена с травма на сухожилието, разположено по дланната повърхност на пръста между първата и средната фаланга на пръста- сухожилия на мускули от флексорната група на пръста. Такава травма се получава при силно извИ.е на пръстите нагоре и назад. В случая такива условия за получаване на травмата на пръста са били налице към момента на предпазване от нанасяне на удари по главата на пострадалия.

Въззивният съдебен състав намери за неоснователно възражението в жалбата, че съдът се е доверил изцяло на показанията на свидетелят И. Д., без да ги постави под съмнение като евентуална защитна теза на лицето. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че показанията на свидетеля И. Д. са достоверни, последователни и логични и от тях се установяват времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и че същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства- показанията на свидетелите И. Я. и К.М. и заключението на съдебно- медицинската експертиза на пострадалия И. Д.. Съдът е изложил убедителни доводи защо кредитира показанията му, като е приел, че същите не са изолирани от останалия доказателствен материал. Твърденията за време, място и авторство на деянието напълно съвпадат с показанията на свидетелите И.

Я. и К. М., които непосредствено са възприели присъствието на двете лица- подсъдимия и пострадалия на местопроизшествието, както и конфликта между тях. Цялостните изводи на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К. А. Г. от обективна и субективна страна на 18.12.2019г. е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като чрез нанасяне на удари в ръката на И. В. Д., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанцинния съд при определяне обезщетението за неимуществени вреди. По правило гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението, тъй като фактическото основанието на същия са именно инкриминираните факти, като правното основание на гражданската претенция е общата норма на чл.45 от ЗЗД, формулираща предпост авките на деликтната отговорност- деяние, вреда, причинна връзка и вина. С нанесения удар подсъдимият А. Г. виновно е причинил на гражданския ищец И. Д. увреждане на здравето, с оглед, на което са налице основания за ангажиране на гражданската му отговорност за репариране на последиците от деянието. При определяне на размера на обезщетението обосновано първоинстанционният съд е отчел професията и естеството на работа на 4 пострадалия и факта на несвоевременното и ненадлежно лечение, поради което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000,00 лева.