Решение № 19575 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19575 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110124709 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. И. Г., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че на 24.11.2020 г. е сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който й е била предоставена сума в размер на 400 лева. Отпуснатите средства ищцата следвало да върне чрез една месечна вноска, ведно с възнаградителна лихва в размер на 3,38%. Годишният процент на разходите при това положение страните посочили като 49,85%. Съгласно договора кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от третото за настоящото производство лице ,,Ferratum Bank”. Твърди се, че в договора за отпускане на потребителски кредит не е бил посочен разходът за предоставяне на личното обезпечение, равняващ се на 118 лева и 48 стотинки, нито на кредитополучателя са били предоставени стандартната преддоговорна информация, договорът за кредит, общите условия и ,,други подобни”. Въз основа на тези твърдения ищцата оспорва действителността на сключения договор за кредит. Счита, че последният е нищожен поради неспазване на законоустановената форма (отрича всички елементи на договора да са били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по малък от 12, отрича да са й били предоставени общите условия и отрича да е подписвала всяка страница от договора). Поддържа, че посоченият годишен процент на разходите (ГПР) не е изчислен правилно, тъй като платеното по договора за поръчителство възнаграждение също следва да фигурира в ГПР. Твърди, че действителният годишен процент на разходите възлиза на 78%. Заявява, че начисляването на такса за допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР и с която такса за услуга кредитополучателят-потребител няма възможност предварително да се запознае въвежда последния в заблуждение досежно условията на сключения от него договор. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит и да осъди ответника да заплати сумата от 10 лева, представляваща платено при липса на 1 основание възнаграждение за поръчителство по договора за кредит. С последваща молба страната е поискала на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът да допусне изменение по размер на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване, като същият да се счита предявен за сумата от 55,29 лева, който иск вече не е частичен, а е претенция за събиране на пълния размер на вземането. Претендират се, също така, разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба, депозиран от ответника ,,.” ЕООД, ЕИК .. Последният счита, че исковата молба на ищцовата страна е нередовна и следва да бъде оставена без движение. По същество признава сключването на Договора за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР, като излага аргументи за неговата действителност. Поддържа, че ищцата всъщност е получила стандартната преддоговорна информация, договора за кредит и общите условия, които предвид спецификите на предоставянето на финансови услуги от разстояние, са й били изпратени на посочена от нея електронна поща. Излагат се доводи, че при извършването на дистанционни сделки не се изисква подписването на всяка страница от акта, както и че подписът на ищцата е надлежно положен, макар и чрез приравнен на електронен подпис код за потвърждение. Ответникът твърди, че съгласно Общите условия подписът, положен по електронен път чрез код за потвърждение, е приравнен на саморъчен подпис и представлява валидно волеизявление за сключване на договора. Поддържа още, че е спазил задължението си по чл. 8 ЗПФУР за предоставяне на информация за потребителя. Колкото до учреденото персонално обезпечение, подчертава, че ищцата разполага с право на избор относно физическото или юридическото лице, което да поръчителства за нейното задължение по договора за кредит. Прави извод, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включено в годишния процент на разходите по кредита. ГПР е изчислен правилно, като не е налице недобросъвестност, заблуждаваща търговска практика или нееквивалентност на престациите, включително и с оглед на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит.

Отрича съответната клауза да е неравноправна. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове и претендира разноски по делото.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по нея, последната отговаря на всички формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Явява се редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Ищцата предявява два иска в условията на кумулативно съединеняване. Първият от тях е установителен и е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Вторият от тях е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея пороци, обуславящи нищожност на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 938991 от 24.10.2020 г., а така и че е заплатила на ответното дружество, въз основа на недействителната клауза, сума в размер на 55,29 лева. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл.5 от горепосочения договор е индивидуално уговорена и поради тази причина са неоснователни доводите на потребителя за нейната недействителност.

От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. Не е налице правен спор 2 между страните, че на 24.10.2024 г. ищцата, в качеството й на заемополучател и ответникът ,,.” ЕООД, в качеството му на заемодател, са сключили договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 938991, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сума в размер на 400 лв., а последната поела задължението да върне тази сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 3,38% или 13,52 лева. Погасяването на кредита следвало да се извърши чрез еднократно плащане, извършено на падежната дата - 27.11.2020 г. Страните по договора уговорили и задължение в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на поръчителство, като личен гарант може да бъде посочено от заемателя физическо лице, което следва да бъде одобрено от заемодателя. В случай, че кредитополучателят не посочи физическо лице - гарант, той “може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита” – част 3, т. 4.3 от преддоговорната информация (стандартен европейски формат).

Така сключените договори - този между ищцата и ответното дружество за предоставяне на финансови услуги от разстояние и договорът за гаранция, страни по който са ищцата и третото за настоящото производство лице ,,Ferratum Bank’’ поръчител, са предоставени от страните и приобщени към материалите по делото.

Видно от справка за получени плащания по договор за потребителски кредит № 938991 от 24.10.2020 г. в счетоводството на дружеството-заемодател са постъпили следните суми: главница в размер на 400 лева и лихва в размер на 6,31 лева. Според данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза ищцата е извършила към ответното дружество плащания в общ размер от 462 лв., които са били счетоводно отнесени към погасяването на следните парични задължения: погасена главница в размер на 400 лв., погасена възнаградителна лихва в размер на 6,31 лв. и възнаграждение за поръчителство по Договор за гаранция с ,,Ferratum Bank’’ в размер на 55,29 лв.

В самия договор за заем е посочено, че размерът на годишния процент на разходите възлиза на 49,85 %. Това се приема и в първия вариант на заключителната част на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза относно параметрите на договора. Ако обаче към разходите по договора за предоставяне на потребителски кредит се включи и възнаграждението за третото неучастващо по делото лице ,,Ferratum Bank’’, то според втория вариант на експертното заключение годишният процент на разходите всъщност би възлизал на 3112,64%.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че от публично достъпната база данни в търговския регистър по партида на ,,.” ЕООД се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е Multitude SE, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия. От друга страна, собственици на капитала на дружеството - поръчител ,,Ferratum Bank’’ (след 30.09.2022 г. дружеството е с променена фирма - Multitude Bank PLC) са Ferratum (Malta) Holding Limited, registration № С 56250 и Multitude SE, registration № 1950969-1. Тоест едноличен собственик на капитала на ответното дружество е единият от акционерите в гарантиращото дружество. От това следва, че в случая е налице хипотезата на пар. 1, т.

5 от ДР на ТЗ, която разпоредба гласи, че дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството, са свързани лица по смисъла на търговското ни законодателство. Доколкото и ответното дружество, и третото неучастващо в настоящото производство лице безспорно имат качеството “търговец”, следва да се приеме, че между последните две е налице пряка 3 обвързаност, която има отношение и към дейността, която те упражняват по занятие.

Наличието на отношение между икономически свързани лица - кредитор и поръчител лишава сключения договор за поръчителство от присъщата му обезпечителна функция, тъй като възнаграждението за личния гарант е всъщност допълнителен приход за на пръв поглед обезпечения кредитор.

На следващо място, като доказателство по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и от която се установява, че текстовете в Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен между ищцата и ответника, са набрани с шрифт ,,Deja Vu Serif Condensed’’, размер 12.

От заключението на вещото лице – инженер по компютърнотехническата експертиза се установява, че при кандидатстване за отпускане на заем на интернет страницата на ответното дружество кандидатът следва да попълни сумата, която иска да получи, и срокът, за който иска да я получи. Системата автоматично изчислява ГПР и общата сума, която ще подлежи на връщане, ведно с възнаградителната лихва. По отношение на втория поставен въпрос експертното заключение е, че на ищцата е изпратен имейл с документите, съпътстващи договора за кредит и самия договор за кредит в 16:04 часа на 24.10.2020 г. Видно от предоставената комуникация със заемополучателя, последната е дала съгласието си за сключване на договора чрез СМС сутринта на 27.10.2020 г. Съобразно следващия поставен въпрос, вещото лице потвърждава, че при кандидатстване за кредит на интернет страницата на ,,.” ЕООД има възможност за поръчител да бъде посочено физическо лице. Ищцата обаче не е избрала тази опция при нито една от заявките й за отпускане на средства. Досежно въпроса има ли отпуснати от ,,.” ЕООД кредити, по които гарант е физическо лице и с оглед на предоставената от ответника информация, няма данни за наличие на кредити, обезпечени чрез поръчителство на физическо лице.

Съдът, при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна страна следното.

Потребителските договори представляват особена категория съглашения между частноправни субекти, за които в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит (ЗПК) се съдържат специални правила. Отличителен признак е особеното качество на страните – потребител и търговец по смисъла на ЗЗП. Предмет на този вид договори са стоки или услуги, които се придобиват за нужди на потребителя или на негови близки, а не за продажба, производство или за упражняване на професия или занаят. Във връзка с експертното заключение на назначената, изготвена и приета по делото съдебнотехническа експертиза и доводите на страните за приложимостта, респ. неприложимостта на потребителската защита в настоящия случай, следва да се посочи, че в хода на производството не се събра информация ищцата да е сключила който и да е договорите във връзка с упражнявана от нея търговска или професионална дейност. При това положение следва да се приеме, че тя има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т. 1 от ДР на ЗЗП, че договорите за парични заеми са договори за потребителски кредити, съответно че „договорът за поръчителство“ е потребителски договор и приложими спрямо него са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. При това положение съдът следва да следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи в сключените договори съгласно императива на чл. 7, ал. 3 ГПК и предвид разясненията, дадени с ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно уредбата в ЗПК условията на договора за потребителски кредит, включително общите условия, 4 както и необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит, трябва да бъдат предварително предоставени на потребителя на траен носител, който да ги отразява ясно и разбираемо и с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – не по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 ЗПК). Видно от съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че договорът за предоставяне на финансови услуги не е сключен в противоречие с чл. 5, ал. 4 ЗПК, тъй като всички текстове по него са набрани с еднакъв шрифт - ,,Deja Vu Serif Condensed’’, размер 12. От експертното заключение по третата назначена в настоящото производство експертиза - компютърнотехническа, се установи, че на ищцата-потребител са изпратени съпътстващите договора за кредит документи - преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр), общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ,,.” ЕООД, както и самият договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.