Решение № 99 от 12.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20244100900073 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба с правно основание чл.625 ТЗ от длъжника „ИЛИОН – 73“ ЕООД, с ЕИК 202544091, чрез пълномощника му адв.Хараламбиева – Йорданова – ВТАК, в която са изложени твърдения, че дружеството е регистрирано през 2013г. и развива търговия с хранителни продукти – млека и млечни продукти. Твърди се, че Ковид и инфлационните процеси са оказали негативно влияние върху дейността на търговеца, като допълнително отрицателно във финансов план отражение през 2022г. е дал и съставеният от приходните органи ревизионен акт във връзка с което ТД – молител постепенно започва да не успява да изпълнява своите задължения към доставчици и публичноправни задължения към ТД на НАП Велико Търново. Сочи се, че дейността на дружеството е преустановена, като през м.април 2022г. е освободен и персонала на дружеството, а към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ /17.07.2024г./ задълженията на дружеството към НАП и другите кредитори са в общ размер от 118 582,24лв. главница, както и че, поради неизпълнение на задълженията към държавния бюджет, срещу длъжника е образувано ИД от публичен изпълнител. Твърди се, че ТД – молител не притежава ликвидни КМА и ДМА, както и вземания, и е с отрицателен финансов резултат. Моли съда, да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността му, определи началната й дата, открие производство по несъстоятелност на „ИЛИОН -73“ ЕООД, допусне обезпечение чрез налагане на предвидените в ТЗ мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството.

В СЗ молителят, чрез адв.Хараламбиева – Йорданова - ВТАК, поддържа молбата по чл.625 ТЗ и моли да бъде уважена и постановено съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото е назначена ССчЕ.

Видно от писменото заключение на ВЛ Р. Б. по допуснатата ССчЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, отчетените задължения към доставчици, кредитори и публичноправни задължения на молителя към 31.08.2024г., вкл. и към датата на подаване на 1 молбата по чл.625 ТЗ /17.07.2024г./ са в общ размер от 154111,48лв., от които 118 582,24лв. главница и 35 529,24лв. лихви, като от задълженията за главница 76 456,55лв. са към ТД на НАП гр.В.Търново, 24 566,01лв. към Банка „ДСК“ ЕАД и 17 559,68лв. задължения към доставчици. От ССчЕ се установява, че, считано от 01.05.2022г., ТД – молител не упражнява търговска дейност, спрял е плащанията си от 05.01.2023г., свързани с дейността му, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /17.07.2024г./ длъжникът не разполага с имущество и ликвидни КМА. ВЛ по ССчЕ заключава, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /17.07.2024г./ длъжникът не би могъл да разплати първоначалните си разноски в производството по несъстоятелност в размер на 9234лв. за период от 6 месеца и 18 468лв. за период от една година.

Видно от ССчЕ, изчислените стойности на финансово – икономическите показатели показват, че дружеството не разполага с налични активи и е в обективно състояние на невъзможност да обслужва задълженията си към кредиторите, в т.ч. и публичноправните си такива. Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, към датата на подаване от длъжника на молбата по чл.625 ТЗ /17.07.2024г./ по данни на Оборотна ведомост, стойността на актива на дружеството – молител е нула, а стойността на пасива е 138 223,82лв.

ВЛ по ССчЕ заключава, че ако през периодите на 2019г., 2020г. и 2021г. затрудненията на длъжника са били временни, по през периода от 01.01.2022г. те са се превърнали в затруднения с траен характер. Видно от ССчЕ, през периода на 2023г. и към м.07.2024г. ТД – молител не осъществява търговска дейност. Видно от ССчЕ, изчислените от ВЛ по ССчЕ нулеви стойности на показателите за ликвидност в диапазона 0,14 -0, които са с изключително занижени стойности, поставят дружеството – молител в състояние на лоша ликвидност, невъзможност на ТД за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Видно от ССчЕ, изчислените от ВЛ по ССчЕ стойности на показателите за финансова автономност, които за 2021г., 2022г. и 2023г. са с отрицателен знак, показват, че дружеството – молител няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост, т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Видно от ССчЕ, изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост с отрицателен знак за периодите на 2021г., 2022г. и 3023г. показват, че същите не подлежат на финансов анализ, което е свързано с отчетената отрицателна стойност на собствения капитал, което определя дружеството – молител като декапитализирано. Видно от ССчЕ, от данните на получените стойности за показателя по метода на Алтман, който за 2023г. е 1,63, който е по малък от най- ниската стойност на показателя, която се определя на 1,8, молителя е във фактическо състояние на фалит за периода на 2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на предявеното в същата основание като материално – правна предпоставка – неплатежоспособност по смисъла на чл.607а ал.1 вр. чл.608 ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност следва молителя да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми задължения, сред които и парично задължение, породени от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й /чл.608 ал.1 т.1 ТЗ/, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност /чл.608 ар.1 т.2 ТЗ/. Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е 2 налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ал.1 ТЗ – 17.07.2024г. ТД – молител има общ размер от 154 111,48лв. непогасени изискуеми парични задължения към доставчици, кредитори, породени от или отнасящи се до търговска сделка, и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП гр.В.Търново, свързани с търговската му дейност. Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че, считано от 01.05.2022г., ТД – молител не упражнява търговска дейност, спрял е плащанията си от 05.01.2023г., свързани с дейността му. Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, ТД – молител не разполага с налично имущество /в т.ч. ДМА и КМА/, не притежава ликвидни КМА, с които да погаси безспорните си изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП, свързани с търговската му дейност, и парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка - към Банка „ДСК“ ЕАД и към доставчици. Липсата на ликвидни КМА и на приходи от търговска дейност, която е преустановена, считано от 01.05.2022г., както и изчислените от ВЛ по ССчЕ стойности на финансово – икономическите показатели показват, че ТД – молител е с влошено финансово състояние, намира се в състояние на лоша ликвидност, в невъзможност на дружеството за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите, предвид отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост за 2021г., 2022г. и 2023г., които не подлежат на финансов анализ, което е свързано с отчетената отрицателна стойност на собствения капитал, определя дружеството като декапитализирано, същото, предвид ниската стойност на показателя по метода на Алтман за 2023г. се намира във фактическо състояние на фалит за 2023г., поради което молителят е в обективна, трайна и с необратим характер невъзможност да изпълнява паричните си задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка и публичноправните си задължения към ТД на НАП, свързани с търговската му дейност, и се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 ТЗ, поради което и молбата с правно основание чл.625 ТЗ е основателна и следва да бъде уважена. Не на последно място, неплатежоспособността се предполага на основание чл.608 ал.3 изр.1 ТЗ, доколкото, видно от ССчЕ, след 04.01.2023г. длъжникът е спрял плащанията.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност:

По аргумент от легалната дефиниция на понятието „неплатежоспособност“ в чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че, ако през периодите на 2019г., 2020г. и 2021г. затрудненията на ТД – молител са били временни, то през периода от 01.01.2022г., те са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

Следователно, съобразно и ССчЕ, първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на изискуемите парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка и публичноправните задължения към държавата /НАП/, свързани с 3 търговската му дейност, и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.01.2022г., , която дата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 17.07.2024г. длъжникът не разполага с имущество и ликвидни КМА и наличното му имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, определени от ВЛ по ССчЕ в размер на 9234лв. за период от 6 месеца на база само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик, и доколкото разноските не са предплатени от заинтересовано лице в определения от съда срок по реда на чл.629б ТЗ, са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с което съдът обяви неплатежоспособността на длъжника и определи началната й дата – 01.01.2022г., открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството по несъстоятелност.