Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 01.07.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 769/2025
Вид
Решение № 118
Подписан
01.07.2026
Състав
Нася Иванова Япаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Поморие, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20252160100769 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. А.

Г. чрез адв. Е.Г. против С. С. . Ищецът в исковата молба твърди, че с ответницата са етажни собственици в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, местност „Малкото езеро“ като от началото на 2025г. е управител на ЕС и в продължение на три години ответницата злоупотребява с правото си на сигнали и жалби срещу него до различни институции в които твърди обстоятелсва които са неверни. Сочи, че живее той живее в сграда в която живеят и баща му и брат му и поради подаваните жалби често полициято идва до сградата и това разстройва него и близките му и вместо да отделя време за семейството си той обикаля по разни институции. Предприетите от ответницата действия засягали доброто име и авторитер които е градил с години , честта и достойнството му и му причинило изключително силен стрес.

Моли съдът да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от злоупотреба с право при подаване на сигнали и жалба в периода от 2023г. до 2025г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащана не обезщетението. Претендира направените разноски. В съдебно заседание поддържа иска и ангажира доказателства.

В срока е постъпил отговор от ответницата, като същата оспорва иска като неосновантелен и сочи, че не е подавала сигнали и жалби с цел да увреди ищеца, а само когато той уврежда нейни законни права и интереси. Твърди, че е закупила два СО с фрунски прозорци в сграда с идентификатор *** на приземен етаж в сградата като причината да хареса тези имоти била, че дворното простпранстро – прилежящ терен било оформено със зелена площ, с поставен портал от ковано желязо ограничаващ достъпа на външни лица. Месец след покупката на имотите непосредствено до прозорците й започнали да паркират различни автомобили, като разбирала че паркирането е с разрешение на ищеца като собственик на дворното място. Многократно се опитвала да разговаря с ищеца и да избегне конфликт,но същия се опитвал да я сплаши и на висок той постоянно и 1 казвал „ ще Ви изгоня от тук“ . Така за нея начина да разреши конфликта бил като сезира компетентните органи. Сочи, че ищецът също е подавал многобройни сигнали и жалба против нея. Счита, че не е осъществен състава на чл.45 ЗЗД и моли иска да бъде отхвърлен. В съдебно заседание оспорва иско и ангажира доказателства.

Предявения иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните по делото притежават самосотятелни обекти заедно с други лица в една и съща сграда, построена в дворно място на ищеца. Установява се от Постановление за отказ за образуване на ДП от 17.05.2023г., че прокурор при РП Бургса ТД Поморие е отказал да образуво ДП против Д. Г. във връзка със сигнал подаден от С. С. за разрушен от Г. бетонен праг пред двата й имота с размера 1.5/2метра, като видно от изложенете мотиви, прокурора е приел, че Г. е осъществил състава на престъплението по чл.

216, ал.4 вр.с ал. 1 от НК, но наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Представено е Постановление за отказ за образуване на ДП от 24.07.2023г., видно от което преписката е образувано по жалба на ответницата която е посочила, че правото и на ползване и преминаване в двора на кооперацията е ограничено от ответника Д.

Г., който разрешил в двора да се паркират автомобили и не бил съгласен двора да се ползва от Сосновских и тя да пуска кучето си в двора. Представени са още две постановления за отказ за образуване на ДП при които е прието, че няма данни за извършено престъпление от общ характер. Представено е и постановление за отказ за образуване на ДП с указания, че жалбоподателката следва да сезира Комисията за защита на личните данни, която е компетентна да извърши проверка свързана с неправомерно използване на лични данни.

Ответницата съобразно дадените указния е сезирала Комисията за защита на личните данни От НАП е отправено Искане за предоставяна на данни и писмени обяснения от задължено лице – Д. Г. във връзка със започнала проверка. Представено и Експертно решение № 2375 от зас.№161 от 28.09.2011г. видно от което на бащата на ищеца е определен 90% трайно намалена работоспособност, а видно от Експертно решение № 91810 от зас.№80 от 26.04.2023г. на бащата на ищеца е определен 72% трайно намалена работоспособност.

Представена е покана до Д.Г. от 12.012023г. с която е поканен да преустанови действия с които уврежда общата част и личните права, като не паркира автомобила пред прозорците на жилищните обекти на партерния етаж. Представен е отговор на кмета на Община Поморие на жалба подадена от С. Соновських по повод поставена шатра в поземлен имот с идентификатор *** и във връзка с унищожаване на градината, и изкореняване на дървета в ПИ с идентификатор ***.

По делето са допуснати до разпит по двама свидетели на двете страни. Свидетеля Г.

К. в показанията си сочи, че познава страите по делото, тъй като през 2020г. закупили апартамент от Д.Г. в гр.Поморие на ул.... като същия сега е и домоуправител. Сочи, че откакто домоуправител е Г. са отстранени проблеми, които е имало и е организирана дейностт а за поддръжката на сградата и прилежащия терен, отремонтирана била входна порта, преградени били градинките и дърветата, които са пред кооперацията и била направена санитарна сеч. Той , Г. и други доброволци създали условия, да изградат шатра за да се събират всички, които живеят там. Сочи, че познава Свитлана единствено от общите сърания на. входа и при всеки опит да проведат нормално общо събрание се внася смут в самото провеждане от Св. и още три нейни приятелки, които също имат имоти в същия вход и постоянно се внасят възражения, жалби за това, че ОС е невалидно, че има пропуски, съответно всеки избор на ОС се обжалваше и съответно на Г. му се налага да се явява пред отделни институции, предвид подадените от Свитлана жалби. Напрежение имало и по повод изграждането на шатрата в двора и извикали полоция за това че премествал и тази шатра. Свидетелства, че Г. се се чувствал подтиснат и психически стресиран, за това че иска да направи нещо хубаво за входа, а е атакуван. Не знае на кого е дворното място, но с две поставени пейки било заградено дворното място от Св. за да не навлизат други хора там и на ОС се взело е решение, да се премахнат тези скамейки. Сочи, че в дворното място не може 2 да се паркират автомобили и не е виждал паркирани коли там. Свидетелката К.а също свидетелства, че ищеца се справя моното добре като домоуправител, а Светлана С. винаги когато се предприемело нещо да се направи започвала да заплашва, че ще извика полиция, че е незаконно и викала полиция . Сочи, че последните пъти когато се е виждала с Г. той не бил в добро психично и физично състояние поради това че имало болни хора в дома му за които се грижил и жалбите указвал и негативно влияние върху семейството му и няколко пъти бил споменавал, че е на път да се откаже тъй като има постоянни жалби и постоянно проблеми на тези ОС. Твърди, че не е виждала в двора да се паркират коли, а пейките, които са били поставени били поставени с цел преграждане на част от дворното място.

Свидетелката

Комарец свидетелства, че познава Г. и Свитлана, която живее целогодишно на партерния етаж където има апартамент и тя е имала апартамент в сградата до 2023г. Сочи, че когато Свитлана С. закупи апартамента, знаела, че има прилежащо дворно място пред нейния апартамент и тя се грижила за тази част, като това го знаела от предходния собственик от когото закупила имотите. Конфликта с Д. Г. започнал след като той започнал да паркира под прозорците на Свитлана своите коли и при опит на Свитлана да се договори с него, същия я заплашвал с повишен тон и казал, че ако Свитлана му пречи ще и създаде непоносими условия и че има познати в Общината и в други държавни органи и тя няма да получи истината. Г. премахнал един праг който бил сложен пред прозореца да не влиза вода в апартамента й, а той бил поставен преди С. да купи апаратамента, отрязал дръвчетата в двора, оплаквал се от кучето. Твърди, че ответника е създал условия, с които да стресира Св., започал да пише до миграцията и до други институции за да изгони Св., а тя не е подавала жалби безпричинно, а за да защите правата си и постоянно е стресирана, а тя нищо не е правила в дворното място, защото там всичко било направено и преградено от Г., така както е било негово , когато той е продал апартамента.

Свидетелката Водовозова – приятелка на Св. свидетелства, че проблемите мужду Св. и Г. са започнали когато той започнал да паркира автомобила си пред нейния прозорец, като Св. го е молила да не го прави, но той започвал да я заплашва, казвал и е че ще я махне от там и тя се страхувала и искала само по законен път. Сочи, че е виждала че Св. е в постоянен стрес, плачела и се страхувала защото мъжът й работил и тя оставала сама в къщи.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение. Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че н е са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за твърдените отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на подавани от С. С. жалби.

Според съда безспорно се установи, че страните са собственици на СО в сграда построена в дворно място собственост на Д. А. Г.. Жилищата на ответницата били на партерния етаж и същата слезд закупуването им ползвала част от дворното място в непосредствена близост до апартаментите й. Конфликтите започнали след като Г. започнал да паркира или като собственик на дворното място да разрешава на трети лица да паркират автомобилите си в двора в непосредствена близост до прозорците /тип френски/ на апартамента на ответницата. За да достигне до този извод съдът кредитира показанията на св. Комарец която има непосредствени наблюдения върху ползването на дворното място и в какво състояние е било при закупаването на апартаментите от ответницата, като именно във връзка с това паркиране е подане сигнал до РП Бургас и до ищеце е отправена покана.

Действията на ищеца са възпрепятствали ответницата да ползва вече част от дворното място, което е ползвала непосредствено след закупуването на апартаментите. Установи се според съда, че да се осигури възможност за паркиране и за поставяне на шатра в двора били изсечени част от дърветата за което ответницата подала сигнал в Община Поморие и 3 била премахната бетонна плоча находяща се в дворното място пред един от прозорците на ответницата с предназначение да предпазва от влага жилището, за което ответницата подала жалба в РП Бургас. Спроед съда и двете подадени жалби нямат за цел да увраждат ответника, а ответницата ги е подала за да защити своите права и да възпрепятства поведение на ищеца което тя счита, че нарушава правата й. Изразено е становище на прокурара за извършено престъпление по чл. 216 ал.4 вр.с ал. 1 от НК от Г., във връзка с разрушаването на бетонния праг изграден в двора и пред прозорците на апартамента на ответницата, но доколкото наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия е отказано образуване на ДП, затова и не може да се приеме че с тази жалба ответницата е искала да причини неимуществени вреди на ищеца. Въпраки, че ищецът е собственик на дворното място, не се доказа в същото да са предвидени с архитектурния проект и да са изградени парко-места. Доколкото става въпрос за дворно място в което е изградена многофамилна сграда, според настоящия състъв паркирането в дворното място е възможно само ако това е било предвидено по проект и са обособени парко-места. При закупуването на имотите пространството пред прозорците на ответницата е било свободно дворно място, не е имало обособени места за паркиране на автомобили, като едва ли някой би закупил жилище на партерен етаж, ако непосредствено до прозорците му са обособени парко места.