Решение № 261284 от 22.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261284 22.04.2021 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка

Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2473 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, от С.М.Г., ЕГН ********** против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И

ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 558.45 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2019 г., по ч.гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69 с-в.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2018 г. ищецът управлявал личния си автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ***, в гр. П. по бул. „***, с посока на движение изток - запад, навлязъл в к. к. с ***, от дясната лента за движение с посока - направо. Движещия се до него, от лявата му страна, в лява лента за движение, лек автомобил марка „БМВ“, модел Х6 с рег., № ***, извършил маневра десен завой от лява лента и го ударил в предна лява врата. Двамата водачи участвали в ПТП, попълнили и подписали двустранен констативен протокол, в който всеки един от участниците в ПТП попълнил своите данни, ведно с обстоятелствата по настъпването му. Виновния за ПТП водач на лек автомобил бил застраховал автомобила си в ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“, по застраховка ГО с № BG ***, която била валидна и към момента на ПТП. От подписания двустранен констативен протокол, се установявало, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ“ Х6, с рег. № ***, който не е спазил правилата за движение и е блъснал автомобила на ищеца в предна лява врата, в резултат на което са били нанесени имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на ищеца.

На 21.12.2018г. ищецът посетил офис на ответното дружество, където била образувана щета с № ***. Направен бил оглед на щетите по МПС и е изготвен „Опис-заключение" по щета № ***. В описа,като увредени детайли било описано: „Предна лява врата - П-Б /Подмяна + Боя/, горна лайсна предна лява врата - П-Б /подмяна+Боя/,PVC - панел ляв /подмяна/, PVC дясна лайсна пр. лява врата П /подмяна/, дясна пр. лява врата - стъкло П /подмяна/.

Констатирани били и други щети, възпрепятстващи нормалното движение на предно ляво стъклодържачи, рамка и др., което наложило подпиране стъклото във вратата с подръчни материали, което възпрепятствало нормалното му функциониране.

Ищецът счита, че реално направените щети били в размер на 1968.59 лева. Ответното дружество заплатило застрахователно обезщетение в размер на 225.01 лева, поради което ищецът възразил писмено и поискал преразглеждане на щетите. Ответникът счел възражението за частично основателно, като заплатил сумата от 184.59 лева или общо заплатеното застрахователно обезщетение възлизало на 409.60 лева.

За остатъка от 1558.45 лева, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. По образуваното ч. гр.д. № 12167/2019 г. по описа на СРС, 69 с.в., била издадена заповед за изпълнение за процесното вземане, срещу която постъпило възражение от страна на длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесното ПТП било случайно деяние. Посочва, че при управление на застрахованото при ответника МПС, водачът С.С. не би нарушил разпоредбите на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане. Оспорва претендираните вреди по автомобил Ауди А4, с рег. № ***, като твърди, че посочените увреждания не съответствали на твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва верността на представения Двустранен констативен протокол от 20.12.2018г. Твърди, че по делото липсвали доказателства за механизма на ПТП, както и за вината за настъпване на ПТП. Твърди, че вина за настъпването му имал водача на л.а. „Ауди“ А4, с рег. № ***, който навлязъл в к.то с несъобразена с пътните условия скорост. Сочи, че претендираната от ищеца стойност за ремонт надхвърляла 70% от действителната стойност на автомобила. Не била налице необходимост от подмяна на всички описани в исковата молба части. По изложените съображения, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2021 г., е допуснато изменение на предявения иск, поради частичен отказ от размера на първоначално предявения установителен иск, а именно: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1024.12 лева, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018 г. в гр. П., за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № ***, ведно със законната лихва от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането. Със същото определение, е прекратено производството по делото частично за разликата над 1024.12 лева до първоначално предявения от 1558.45 лева, поради частичен отказ от иска и е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 12167/2019 г. по описа на СРС, в частта, за горницата над 1024.12 лева до 1558.45 лева, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018 г., за причинени имуществени щети на лек автомобил с рег. № ***.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2019 г., издадена по частно гр. дело № 12167/2019 г. на СРС, 69 с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата: 1558.45 лева – непогасена част от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 20.12.2018 г., в гр. П., за причинени имуществени вреди на л.а. с рег. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.02.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 31.17 лева за държавна такса и 350 лева-адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно,че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер. Следва да докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за допустимост на настоящата исковата претенции.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата, вкл. и възражението си, че водачът на застрахованото при него МПС не е виновен за настъпването на ПТП, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Между страните по делото не се спори, че на 20.12.2018 г. на к. к. на бул. „***“ с ***, с посока на движение изток – запад, е било реализирано ПТП, между лек автомобил марка

„Ауди“ А4 с рег. № ***, собственост на ищеца С.М.Г., и лек автомобил марка „БМВ“ Х6, с рег. № ***, с водач С.С., последното застраховано при ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, обективирано в застрахователна полица BG/***.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на което ответника ЗАД „Далл

Богг Живот и здраве“ е заплатил на ищеца сумата от 409.60 лева /виж протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 г./.

Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 20.12.2018 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек автомобил БМВ“ Х6 и ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на лек автомобил „Ауди“; налице ли е вина на водача на лек автомобил „БМВ“, съответно има ли съпричиняване от водача на увредения автомобил „Ауди“ за настъпване на ПТП; действителният размер на причинените в резултат на ПТП щети по лек автомобил „Ауди“.

Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.

От приложения като писмено доказателство – двустранен констативен протокол, съставен между водачите на двете процесни МПС, а именно: съставен между ищецът С.Г., като водач на л.а. „Ауди“ А4, с рег. № *** и водачът С.С., като водач на л.а.

„БМВ“ Х6, е настъпило ПТП, на 20.12.2018 г., 17.00 часа, в гр. П., на к. к. на бул. „**** при завой надясно, вследствие на което са настъпили имуществени вреди – предна лява врата, праг и механизъм на стъкло на л.а. „Ауди“ А4, като вината за случилото се поел водачът на „БМВ“ Х6 – С.С..

От приетите по делото писмени доказателства – Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG ***, отправена на 21.12.2018 г. от ищеца до застрахователя – ответник, опис на представени документи от 21.12.2018 г. по щета № ***, приемателен протокол за представените документи от 31.01.2019 г., опис – заключение от 21.12.2018 г., заявление от 08.02.2019 г. от ищеца до ответника и писмо от ответника до ищеца с изх. № 558/12.02.2019 г., безспорно се установява, че на 21.12.2018 г. ищецът е посетил офис на ответното дружество, където била образувана щета с № ***. Направен бил оглед на щетите по МПС и е изготвен „Опис-заключение" по щета № ***. В описа са описани, че увредени детайли са: „Предна лява врата – П+Б /Подмяна + Боя/, горна лайсна предна лява врата – П+Б /подмяна+Боя/, PVC - панел ляв /подмяна/, PVC дясна лайсна пр. лява врата П /подмяна/, дясна пр. лява врата - стъкло П /подмяна/.

По делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на което ответника ЗАД „Далл

Богг Живот и здраве“ е заплатил на ищеца сумата от 409.60 лева.

Ето защо и, съдът намира, че наведените от страна на ответника, възражения във връзка с недължимостта на претендираното обезщетение, свързани с механизма на ПТП и вината, вредите по л.а. „Ауди“, верността на Констативния двустранен протокол от 20.12.2018 г., вината на водата на л.а.

„Ауди“, са изцяло неоснователни.