Решение № 136 от 21.04.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Дупница, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200223 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0348-000956/12.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. Н.. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата. Поддържа се искането за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В пледоарията си пред съда процесуалният представител развива допълнителни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В съпроводителното си писмо взема становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства намира за установено следното:

На 24.12.2022 г., около 22:47 часа, в гр. Дупница, на ул. „Лоза“, пред дом № 2 в посока ул. „Хан Аспарух“ жалбоподателят бил установен да управлява лек автомобил „***”, с транзитни рег. табели с № ***, собственост на „ИВО-БОСС 2020“ ЕООД. Водачът последователно преминал с висока скорост през кръстовището регулирано със светофарна уредба, при магазин „Лидъл“, движейки се в посока към намиращото се малко по-нагоре кръгово кръстовище, като бил забелязан от спрял в близост полицейски автопатрул съставен от свидетелите М. и С. – водач на автомобила, които се намирали вътре в служебния автомобил и веднага тръгнали след автомобила управляван от жалбоподателя с намерение да го спрат за проверка. Малко след тръгването си подали към жалбоподателя едновременно светлинен и звуков сигнал, но същият не се подчинил и не спрял движението си, а увеличил скоростта си, изнесъл се леко вляво и с голяма скорост завил надясно, а след това веднага на следващото Т-образното кръстовище завил рязко наляво по горепосочената ул. „Лоза“ по която продължил движението си с висока скорост следван от движещия се с включен светлинен и звуков сигнал патрулен автомобил. Жалбоподателят спрял автомобила си пред дом №2 в близост до лявата част на пътното платно където са разположени стълби водещи към задния вход на казино „Уинбет“. Излязъл бързо от управлявания от него лек автомобил, блъснал шофьорската врата и се затичал по стълбите към задния вход на казиното, като не се подчинил на разпорежданията и сигнала на полицейския автопатрул да спре на място за проверка. Жалбоподателят веднага след като влязъл в казиното директно се отправил към тоалетната и се заключил вътре. Полицейските служители влезли малко след него в казиното и попитали персонала за водача, като след преглед на охранителните камери охраната на казиното ги насочила към тоалетната на обекта, която е една и вътре нямало никой друг освен жалбоподателя. Същият след малко сам излязъл доброволно от тоалетната, извинил се за това, че не се е подчинил на сигналите за спиране подадени му от патрулния автомобил, съобщил че е употребил известно количество алкохол и се е уплашил, като решил да избяга от проверката. Сам извадил от управлявания от него автомобил необходимите документи за извършване на проверката и започнал да разпитва служителите на МВР, какво ще стане, ако откаже да даде проба с техническо средство за употреба на алкохол или ако евентуално каже, че друго лице е управлявало автомобила. На място пристигнал и работодателят на жалбоподателя, който е законен представител на дружеството собственик на автомобила, който също потвърдил пред свидетелите, че е предоставил процесното МПС за управление именно на жалбоподателя.

Жалбоподателят бил тестван с техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с фабр. № ARDM 0411 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била положителна

Във връзка с изложеното св. М., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеляочевидец на установяване на нарушението С. съставил на място АУАН, който бил подписан и връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан също така от актосъставителя и свидетеля.

2

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0348-000956/12.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание полицейски служители - свидетелите М. и С., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда.

Съдът приема с доверие изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат драстични противоречия и са логични, последователни и ясни. Наличната само частична и абсолютно несъществена липса на спомен или несигурност за някои по-дребни детайли и обстоятелства случили се в процесната нощ при разказа на двамата полицейски служители съдът отдава изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения по ЗДвП от посочения тип и на индивидуалните им субективни паметови способности за такива сходни като фактология събития. Не са налице драстични и съществени противоречия в разказа им за събитията или относно тяхната хронологичност. Липсват данни за някакви предходни влошени взаимоотношения или предубеденост на полицейските служители към жалбоподателя. От писмените доказателства се установяват обстоятелствата във връзка с извършената проверка на пътя и тестването на лицето за алкохол. Показанията на свидетелите полицейски служители според съда се потвърждават конклудентно, но категорично и недвусмислено от самото описано в АУАН и пресъздадено детайлно от свидетелите поведение на жалбоподателя, който е направил всичко възможно именно след възприемане на подаваните към него по време на движение светлинни и звукови сигнали да избяга с автомобила си, а след това и пеша, за да се скрие и да осуети извършването на проверката от контролните органи. Всяко средностатистическо лице, което е добронамерено и изобщо не е възприело подаван към него светлинен и звуков сигнал от обозначен патрулен автомобил на МВР не би имало такова последователно и целенасочено укривателско поведение, а би продължило своето движение със избраната от него скорост, без да извършва описаните резки маневри и последователни завои, както и без да увеличава скоростта след подаване на сигнала, респ. без да бяга пеша от автомобила, който управлява в опит да се скрие в тоалетната, влизайки през задния вход на посоченото казино.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно изцяло да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на 3 дължимата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.

В случая от събраните и анализирани подробно по-горе гласни и писмени доказателства се установява, че с отказа си да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при подаден предварително от тях ясен и недвусмислен продължителен светлинен и звуков сигнал към него жалбоподателят е реализирал от обективна страна деяние представляващо административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 103 от ЗДвП – „ При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при пряк умисъл. Това се установяван от безспорно доказаното му целенасочено поведение непосредствено след подаване на сигнал към него от патрулния автомобила, същият съзнателно и по свое желание е ускорил скоростта си на движение, предприел е няколко резки маневри в опит да избяга от преследващия го с включен светлинен и звуков сигнал полицейски автомобил, тъй като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, тъй като умишлено не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение.

Съгласно чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

Т. 4 откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“

Съдът намира, че наложените на жалбоподателя кумулативни наказания за нарушението на чл. 103 от ЗДвП са определен в законоустановения размер, но същият е много висок и несъответен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът приема, че неправилно наказанието глоба е определено в максимален размер от 200,00 лева, без да се взема предвид имущественото състояние и доходите на жалбоподателя, като същото следва да се намали наполовина с оглед обществената опасност на деянието и неговия интензитет, както и за да се гарантира постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, като на жалбоподателя следва да се наложи глоба, в размер на 100,00 лева. В същото време другото кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, следва да се намали от 3 месеца на 2 месеца, като причините за това са следните:

Няма данни с поведението си в конкретния случай водачът да е засегнал непосредствено живота, здравето или имуществото на някого. Същият е управлявал автомобила на сравнително кратко разстояние след подаване на сигнала за спирането му, 4 като сам е спрял движението на същия и е избягал. След установяването му същият е съжалил за случилото се и сам е признал пред полицейските служители за своето неправомерно поведение на пътя. За постигане в пълнота на целите на административните наказания уредени в ЗАНН, според съда не би било необходимо, съответно и справедливо на жалбоподателя да бъде наложено наказание, по-тежко от „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 2 месеца.

Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може да се определи като маловажен поради обществената си опасност и най-вече начина на установяване на нарушението след преследване на водача. Така посочените административни наказания за това нарушения биха могли да спомогнат жалбоподателят сам да осъзнае ясно и недвусмислено противоправността на поведението си и да направи опит да го коригира в бъдеще след изтърпяване на наложените му две кумулативни наказания.

Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и в пледоарията относно липса на реквизити в АУАН и в НП, както и относно годността на техническото средство за измерване, съдът намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.