Определение № 1065 от 12.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1065 гр. Ловеч, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500719 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Н. Г.

П., срещу Разпореждане № 1143/07.10.2024 г., пост. по ч.гр.д.№ 786/2024 г. на РС – Троян, с което заявлението му е отхвърлено изцяло.

Счита мотивите на заповедния съд за неправилни и неприложими съгласно правилата на заповедното производство. Аргументирайки се с решения на окръжни съдилища, твърди, че са изпълнени критериите за редовност на заявлението, вземането е индивидуализирано в достатъчно и в изискваната степен, съгласно критериите на чл. 410, ал. 3 от ГПК, което е предпоставка за уважаването му. Изтъква, че съгласно Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21, постановено по отправено преюдициално запитване от български съд по повод правомощията на националната юрисдикция при констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит в заповедното производство, националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане, като може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери. Прави извод, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

1

По изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 09.10.2024 г., а жалбата е подадена на 11.10.2024 г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 786/2024 г. по описа на РС – Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 30.09.2024 г. пред РС – Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 786/2024 г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявила вземане срещу В. С. Ц. с ЕГН **********, от гр. Троян, Ловешка област, ул. „Васил Левски“ № 184, вх. А, ет. 4, ап. 9, в размер на – главница от 4810.00 лв., договорна лихва в размер на 2269.02лв., за периода от 04.07.2022 г. до 30.10.2023 г., обезщетение за забава в размер на 1585.46 лв. от 05.07.2022 г. до подаване на заявлението, законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен договор за потребителски кредит № 7053272351, сключен на 28.03.2022 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и В. С. Ц.. Излага, че на 31.10.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 30.10.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу В. С. Ц., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053272351 са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружествотокредитор. Посочено е, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-ТБИ/7053272351 от дата 14.05.2024 г., изпратено с известие за доставяне.

Изложено е, че по силата на договора за кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 4810.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на кредитополучателя. Последният се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 7769.72 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 2959.72 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.10.2024 г., на 30 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 29 броя вноски са в размер на 258.99 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 259.01 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.10.2024 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, а длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на дата 14.05.2024 г.

Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем, поради което счита, че има правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.

2

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.

410 от ГПК за описаните суми. Претендира заплащане и на направените разноски за държавна такса – 173.29 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

С Разпореждане № 1123/01.10.2024 г. съдът е дал указания към заявителя да отстрани следните нередовности в заявлението, а именно: да индивидуализира претендираните вземания, произтичащи от сключения от В. С. Ц. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД договор за кредит, като се посочи какви плащания е направил Ц. и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски. Кога е направено последното плащане от длъжника; да бъде посочено в размера на главницата включена ли е и сумата по двете застраховки и как е формиран ГПР. В случай,че в размера на главницата е включена и застраховката, да се посочи отделно каква част от дължимите суми за главница и договорна лихва са погасени от направените вноски, без да се включва застраховката в общата сума; да докаже своята процесуална легитимация като цесионер на претендираните вземания, като представи договор за цесия, сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

Заявителят е представил отговор, в който посочва, че на основание т. 7.1 от договора за заем общия размер на кредита е в размер на 4810 лв., който е съставен от следните компоненти: размер на кредита: 3700 лева; общ размер на застрахователна премия 1110 лв. Излага, че обезщетението за забава, което е в размер на законната лихва, е начислено върху непогасената главница. Същото е дължимо, съгласно разпоредбите на процесния договор (чл. 15), във връзка с чл. 86 ЗЗД и е съобразено с чл. 33 ЗПК. За периода 13.03.2020г. -13.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Изтъква, че уточнения за постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в заповедното производство,което определя като съкратено съдебно производство и излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Счита,че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото настоящето не е. По неуточнените с отговора указания, включително представянето на доказателства за извършената цесия, се позовава на практика на окръжни съдилища във връзка със заповедното производство,като счита,че указанията в тази част са незаконосъобразни.

С атакуваното Разпореждане № 1143/07.10.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 786/2024 г. РС – Троян е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, констатираните нередовности не са отстранени, както и поради наличие на нищожни и неравноправни клаузи.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител“, нормите на Закон за потребителския кредит – при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127, ал. 1 и ал.

3 от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящия случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на 3 индивидуализиращите вземането елементи – основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор“ заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв., че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В случая липсват доказателства за легитимацията на заявителя като цесионер. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК в случаите, когато вземането произтича от договор с потребител, следва да се представи договорът, заедно с всички приложения и относимите общи условия,ако има такива. Тук заявителят не представя договора за цесия. По естеството си този документ обосновава легитимацията на заявителя като титуляр на вземането и затова попада в набора от документиприложения към договора с потребителя. Въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от индивидуализацията на вземането, съответно основанието на претенцията, Липсата на този документ е нередовност съгласно изричната норма на чл. 410, ал. 3 от ГПК. При твърдение, че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съотв. да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит, тъй като заявителят не е страна по него.

Тази нередовност на заявлението е достатъчна за отхвърлянето му.

Съставът се съгласява с изложените мотиви за наличие на неравноправна клауза-тази за застраховки. Заповедният съд е дал изрични указания за уточняване на претенцията,но това не е сторено от заявителя. В уточнителната молба се е съсредоточил в цитиране на съдебна практика, не и изясняване на поставените от съда въпроси. Посочено е отново,че сумата от 4810 лв. се приема за главница и в нея се включва предоставената сума от 3700лв. и два вида застраховки в общ размер на 1110лв.,без да е отговорено как са формирани претендираните договорна лихва и обезщетение за забава и най-вече върху каква основа са начислявани-върху чистата сума по кредита и върху т.н.“главница“-включваща и уговорените застраховки. Съставът се съгласява с извода на заповедния съд, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Също така,като вземане, което представлява разход по кредита,то следва да е включено в ГПР. От възприетия от кредитора подход да включи застраховките в т.н.главница,е постигнато оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Освен това е нарушено и изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.