Решение № 138 от 20.12.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ********, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.С.С. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20241860100150 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „*******“ ЕООД, ЕИК: ********** против М. З. А., ЕГН: **********. Твърди се в исковата молба, че дружеството-ищец има за основен предмет на дейност консултации и предоставяне на посреднически услуги по повод предоставяне на кредити от търговски банки и други финансови институции в страната. Твърди се, че след сключен договор за кредитно посредничество №424 от 27.07.2023г., „*********“ ЕООД извършило в полза на съдоговорителката си и ответник по делото исканата услуга, като й съдействали за сключване на договор за банков кредит за сумата от 143000 лв. с избрана от нея банка„*************“ АД, а кредитът бил получен и използван за покупка на недвижим имот в гр************. Поисканата услуга била извършена в надлежно изпълнение на поръчката, приета от ответницата като услуга и по този начин била приета и издадената фактура № 21 от 11.09.2023г., удостоверяваща приемането на услугата и потвърждаваща размера на възникналото за насрещната страна задължение. Сочи се, че на 18.09.2023г. е извършено частично плащане за половината от дължимата сума от 7150 лв., при което неизплатената част от дълга на ответницата е същи в размер на 7150 лв. Сочи се, че опитите на ищеца да уреди отноенията си с ответницата не срещнали разбиране. Това породило за дружеството правен интерес да установи по надлежния ред съществуването на вземането спрямо М. А. и било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 690 от 2023г. по описа на РС-******** и издадена заповед за изпълнение, но длъжницата не била намерена на известните й адреси, заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което предявяването на настоящия иск е в изпълнение на указанията на съда. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника М. З. А. и същата не е взела становище по иска. Предявен е иск с правна квалификация: чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от адв. Т. заявява становище за основателност и доказаност на исковата претенция. Представя подробни съображения в писмена защита. Ответникът лично и с пълномощника си адв. Г. сочи, че претендираната сума е платена, но не е издаден документ за това.

1

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Доказа се несъмнено от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредитно посредничество и консултиране № 424 на 27.07.2023 г. съобразно договореното ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ – ответник възлага, a ПОСРЕДНИКЪТ – ищец приема да извърши лично, за негова сметка кредитно посредничество и консултиране изразяващо се в посредничество между възложителя и търговските банки намиращи се на територията на РБ, както и всички други финансови институции, с оглед отпускането на кредит. Съгласно т. 2.1.3 от Договора, при отпускане на кредит възложителя - ответник се задължава да заплати на изпълнителя - ищец комисион в размер на 10% от отпуснатия му кредит. За целта изпълнителят издава на Възложителя фактура, която е с падеж на плащане 1/един/ ден от датата на издаване.

С анекс към договора от 31.08.2023 г. страните са предоговорили размера на желания от ответника кредит, определен на стойност 143000 лв. или по-малък.

Прие се за безспорно и ненуждаещо се от доказване съобразно становищата на страните обстоятелствата, че в резултат на кредитното посредничество осъществено от ищеца, ответницата е кандидатствала пред ************* за получаване на кредит и е получила и усвоила кредит в размер 143 000 лева.

Доказа се, че ищецът издал фактура № **********/11.09.2023 г. по която ищецът начислил задължение в размер на 14300 лв. – комисионна по договор № 424/27.07.2023 г., посочен е падеж на задължението за заплащане на сумата – 12.09.2023 г.

Установи се кореспонденция между страните, свързани с уведомяване на ответника за дължимите от него суми след изпълнение на договора.

Ищецът призна неблагоприятен за него факт, а именно че ответникът е заплатил доброволно по договора сума в размер на 7150 лв. От писмените доказателства се доказа именно това обстоятелство, че на 18.09.2023 г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 7150 лв., наредена от М. А..

Доказа се, че ищецът предявил вземането си като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по заявлението било образувано ч.гр.д. № 690/2023 г. по описа на РС ********, по което била издадена заповед № 435 от 14.12.2023 г., с която е разпоредено длъжникът М. З. А. С ЕГН: ********** и адрес: гр. *********, УЛ. *********** 12, ст.01, ап.002, общ. *********, обл.************ да заплати на кредитора ******* ЕООД с ЕИК: ********** и адрес: ********** сумата 7 150,00 лева (седем хиляди сто и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 143,00 лева (сто четиридесет и три лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева), като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредитно посредничество №424/27.07.2023г., сключен между М.

З. А. като Възложител и "*********" ЕООД като Изпълнител, по който с извършена и приета услугата и с издадена фактура №21 от 11.09.2023г., като на 18.09.2023г. е извършено частично плащане за сумата от 7150 лв. и има дължим остатък в размер на 7150 лв. заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът предявил настоящия установителен иск в указания срок.

Не са ангажирани допустими доказателства от ответника, че дължимата сума е заплатена, съот. не е дължима, които доказателства да опровергавят твърдението на ищеца.

При така установеното съдът достига до следните изводи.

Между страните е съществувало облигационно правоотношение, ищецът е изпълнил задълженията си, като с неговото посредничество ответникът е получил банков кредит от 143000 лв. така за ответника е възникнало задължение за заплащане на комисиона от 10 % 2 в размер на 14300 лв. Доказа се падежът на задължението. Доказа се, че ответникът е погасил сума до размер на 7150 лв., не се доказа да е заплати остатъкът от 7150 лв., предмет на заявлението. По делото не бяха посочени, нито събрани други доказателства, които да опровергаят достигнатия извод, а именно – че ответникът има непогасено задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредитно посредничество и консултиране № 424 на 27.07.2023 г.

Доказа се основанието и размера на ищцовата претенция. Доказаха се основанията на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, с оглед на което съдът следва да признае за установено вземането на ищеца към ответника за исковата сума.

Разноски по делото са сторени от ищеца в размер на 143,00 лева (сто четиридесет и три лева) заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева) – по заповедното производство, както и 143,00 лева (сто четиридесет и три лева) за д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (шестотин лева) – по настоящото исково производство, която сума следва да се отнесе в тежест на ответника. Така мотивиран

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по заповед № 435 от 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 690/2023 г. по описа на РС ******** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК задължението на М. З. А., ЕГН: ********** за заплащане на „*******“ ЕООД, ЕИК: ********** сумата 7150,00 лева (седем хиляди сто и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от Договор за кредитно посредничество №424/27.07.2023г.

ОСЪЖДА М. З. А., ЕГН: ********** да заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК:

********** сумите от 143,00 лева (сто четиридесет и три лева) - за д.т и адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева) – по заповедното производство, както и 143,00 лева (сто четиридесет и три лева) - за д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (шестотин лева) – по настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – ********: _______________________

3