Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23851 от 30.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43415/2024
Вид
Решение № 23851
Подписан
30.12.2025
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 498, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 23851 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110143415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С О с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С****, представлявана от Кмета В Т, срещу ЗАД „Д Ж З” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от законните си представители, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 498, ал.1 от Кодекса за застраховане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1136,81 лв., ведно с мораторна лихва от 19.08.2022г. – датата на изтичане на срока за плащане по отправената до ответника покана, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 22.10.2021г., в гр. София, по вина на водача на л.а. с рег.№ *****, настъпило ПТП на бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, срещу №7, при което ПТП, лекият автомобил самокатастрофирал в металната мантинела отдясно, увреждайки четириметров участък от предпазна бетонна ограда – собственост на ищеца. Процесното МПС е било застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като ищецът твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, лек автомобил. Сочи, че е отправил писмена покана до ответника за заплащане на дължимото обезщетение в размер на 1136,81 лв., същата била получена на 19.05.2022г. При ответника била образувана ликвидационна преписка, като по сметката на ищеца постъпила сумата в размер на 137,19 лв. Ищецът повторно отправил покана за остатъка от обезщетението, като в предоставения едноседмичен срок плащане не е постъпило, с оглед на което се предявява настоящата искова претенция. Претендират се и разноските по производството.

1

Ответникът, по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва обстоятелството, че за процесния лек автомобил с рег.№ ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП, както и че е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 137,19 лв. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че вина за настъпването му носи изключително водача на лекия автомобил. Оспорва твърдението, че вредите по четириметровият участък от бетонната ограда, са настъпили единствено в резултат на процесното ПТП, като се твърди, че същата е била значително увредена преди настъпване на процесното ПТП. Оспорва иска и по размер, като излага подробни съображения. Ето защо, моли, искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност уважен в минимален размер. Претендира разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е приел следните факти и обстоятелства: че за процесния лек автомобил с рег.№ ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП, както и че е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 137,19 лв.

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебно автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:

На 22.10.2021г., около 10:50 ч., в гр. София, лек автомобил „БМВ 325 И", с peг. № *****, движейки се по бул. "Вардар", с посока от ул. "Сава Михайлов" към бул. "Александър Стамболийски", на кръстовището с бул. "Тодор Александров", водачът предприема маневра за завой наляво, но поради движение с несъобразена скорост, губи контрол върху управлението на превозното средство, удря се в бордюра и металната ограда от дясната страна, след което се отклонява вляво и се удря в бетонната ограда, разделяща двете посоки на движение по бул. "Тодор Александров", в резултат на което са причинени описаните отговора на задача втора от заключението по САТЕ, щети по лекия автомобил, както и описаните от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, повреди по оградните съоражения.

Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото експертно заключение по назначената САТЕ, в т.ч. досежно посоченият механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача на лек автомобил „БМВ 325 И", с peг. № *****, за настъпването му. В тази връзка, показанията на св. К., управлявал процесното МПС, свързани с механизма на настъпване на ПТП, следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 от ГПК, съобразно останалите събрани по делото доказателства, като след осъществяване на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема, че вината за настъпване на процесното ПТП, е именно на водача на лек автомобил „БМВ 325 И", с peг. № *****, който и при разпита си в качеството на свидетел по делото, посочва, че е "самокатастрофирал". Съдът 2 приема, че от анализа на събраните по делото доказателства, в т.ч. от експертните заключения, приети по делото и неоспорени от страните, се установява, че описаните в исковата молба, увреждания по бетонната ограда, разделяща двете посоки на движение по бул. "Тодор Александров", както и по прилежащите метални ограждения и бордюри, са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 325 И", с peг. № *****, застрахован при ответното дружество.

По силата на пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА вр. чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС, в задължение на ищеца като собственик на общинската пътна мрежа, е да осъществява поддръжката на пътната мрежа в изправно състояние, осигурявайки, необходимите условия за безопасно придвижване.

Собственикът на общинската пътна мрежа е и задължен по см. на чл. 167, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, да поддържа пътната мрежа в изправно състояние, в т.ч. да сигнализира по подходящ за това начин /в т.ч. навременно/ за наличието на препятствия/неизправности по него, както и да предприеме действия по отстраняването им в най-кратък срок. Няма пречка ответникът С О да възлага част от правомощията си, включително тези по поддръжка на общинската пътна мрежа на трети лица. Процесният пътен участък, в който е настъпило ПТП, попада сред тази пътна мрежа. Обстоятелството, дали действително ответникът е изпълнил задълженията си по безопасно експлоатиране и поддръжка в изправно състояние на конкретния пътен участък, част от общинската пътна мрежа, като своевременно е отремонтирал посочените увредени елементи, а именно повредения участък от бетонната ограда, разделяща двете посоки на движение по бул. "Тодор Александров", както и по прилежащите метални ограждения и бордюри, което обстоятелство не се доказа по безспорен начин по делото от представените и приети към исковата молба писмени доказателства, обаче по никакъв начин не ограничава/освобождава ответникът, при когото е бил застрахован водача на лекия автомобил, чието противоправното поведение е в причинно-следствена връзка с констатираните повреждания, от имуществена отговорност.

Както и вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е посочило, от събраните по делото доказателства, /а и от отправените от вещото лице към ищеца запитвания в тази насока и непредоставяне на относимата информация/, не може да се установи дали и кога е извършван ремонт на процесния пътен участък, в т.ч. на прилежащите пътни съоражения и огради, гарантиращи пътната безопасност на участниците в движението, с оглед възраженията на ответната страна, че посочените в исковата молба, увреждания са били налице и преди настъпване на процесното ПТП, поради което не следва да се ангажира имуществената му отговорност, в т.ч. и твърдения, че ищецът вече е получил обезщетение/я, във връзка с предходно настъпили ПТП - та на същия участък, като не е осъществил необходимите ремонтни дейности. Последните твърдения освен че са недоказани по настоящото производство, нямат отношение към възникване на имуществената отговорност на ответника по производството, щом по делото са налице безспорни доказателства, че е налице противоправно поведение у водача на процесния лек автомобил, застрахован при него, изразяващо се в повреждане на собствено на ищеца имущество, част от общинската пътна мрежа и прилежащите към нея съоражения за пътна безопасност. В отговора на задача 3

2 от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, е посочена степента на увреждане на процесната бетонна ограда, като се сочи, че същото е в относително лека степен, като се има предвид механизма на настъпване на ПТП и треакторията на движение на лекия автомобил, като и при огледа си на място, вещото лице е констатирало наличието на бетонов елемент /шести след светофарната уредба/ - участък от бетонната ограда, разделяща двете посоки на движение по бул. "Тодор Александров", който е с нарушена повърхностна цялост, или дефект, свързан с повърхностно обрушване на бетона, като е налице възможност за последващо ползване на засегнатия елемент. Вещото лице е посочило още и че по бетонната ограда, непосредствено до мястото на настъпване на процесното ПТП, се установяват и други нарушения на целостта й, както и отместване от осевото й разположение, като е посочило за най-вероятна причина за това, наличието и на други ПТПта, в периода м.10.2019. - м.05.2024г. В отговора на задача 10, вещото лице е посочило възстановителната стойност на увредения в резултат на процесното ПТП, детайл от бетонната ограда, изчислена по средни пазарни цени, в т.ч. стойностите за демонтаж/монтаж и транспорт на детайла, както и осъществен труд, като същата възлиза на сумата в общ размер на 677,30 лв. без ДДС, или сумата от 812,76 лв. с ДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не е спорно, обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 137,19 лв., застрахователно обезщетение, поради което същата следва да бъде приспадната от определения от вещото лице по средни пазарни цени, действителен размер на стойността, необходима за възстановяване на увредения детайл, като с оглед на изложеното, предявената искова претенция следва да бъде уважена до размера от 675,57 лв. с ДДС, като следва да се отхвърли за горницата над 675,57 лв. до пълния предявен размер от 1136,81 лв.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно с уважената част от иска, в полза на ищеца възниква правото да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 475,41 лв. /изчислени по следния начин - общо претендираните в размер на 800 лв., вкл. държавна такса, депозит за вещо лице от 450 лв., както и юрк. възнаграждение от 300 лв., умножени по 675,57 лв. - уважена част от иска/ върху пълния предявен размер на иска от 1136,81 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, възниква правото да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 399,64 лв. /изчислени по следния начин - общо претендираните в размер на 985 лв., вкл., депозит за вещо лице от 950 лв., депозит за свидетел в размер на 35 лв., умножени по 461,24 лв. - отхвърлена част от иска/ върху пълния предявен размер на иска от 1136,81 лв. Съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсулско възнаграждение в полза на ответника, тъй като в настоящото производство същият е представляван от упълномощен адвокат, като липсват доказателства относно размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д Ж З” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от законните си представители, да заплати на С О с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С****, представлявана от Кмета В Т, на основание чл.