Решение № 82 от 10.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Перник, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500816 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Г. И. П., депозирана чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. К., срещу решение № 990/ 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1829/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник сумите 800,46 лева – главница, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода на адрес: ***, аб.№ ***, за периода от 14.05.2022 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане, 98,95 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г., както и 662,39 лева – съдебни разноски.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на предявените искове. Не били ангажирани доказателства за съществуваща между страните облигационна връзка.

Представената справка по делото нямала доказателствена стойност и не отговаряла на изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕЕУ. Според въззивника Г. И. П. първоинстанционният съд нарушил материалния закон, като приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение. Освен това не обсъдил възраженията й за липса на представени доказателства, установяващи реалното предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. В решението липсвали достатъчно мотиви за формираните изводи. Съдът не се съобразил с актуалната съдебна практика, включително с Решение № 57/ 30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1699/ 2023 г., по описа на ВКС.

Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник не е подал отговор 1 на въззивната жалба. С допълнително депозирано пред въззивния съд становище заявява, че оспорва жалбата. Излага съображения, според които решението на първоинстанционния съд е правилно. Сочи, че по делото е доказано обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот, съответно, че същата има качеството на потребител на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги. Излага, че размерът на задължението е доказан чрез извлечение от счетоводните му книги и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на тези доводи счита, че не са налице основания за отмяна на атакуваното решение.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното:

Производството по гр.д. № 1829/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове срещу Г. И. П. за сумите 889,40 лева – стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 14.10.2019 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 128,96 лева за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г. В исковата молба е изложено, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в имот, находящ се в ***, аб.№ ***, регламентирано от общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, приети с решение № ОУ-09/ 11.08.2014 г. на ДКЕВР. Твърди се, че ищцовото дружество е предоставило услугите доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода в имота на стойност 899,40 лева за периода от 14.10.2019 г. до 10.10.2024 г., която не е заплатена. Освен това за ответницата възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 128,96 лева за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г. Въз основа на тези обстоятелства „Водоснабдяване и канализация“ ООД е отправило искане да бъде постановено решение, с което Г. И. П. да бъде осъдена да му заплати 889,40 лева – стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 14.10.2019 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 128,96 лева за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника Г. И. П. чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М. К., с който е оспорена основателността на исковите претенции. Заявено е, че между страните по делото не съществува валидно облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот в рамките на исковия период.

Посочено е, че ответницата не е собственик на този имот, не е носител на вещно право, нито е негов наемател. Направено е оспорване на твърдението, че реално са предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на претендираната стойност. Според Г. И. П. ищецът не е доказал и изпадането й в забава. С отговора на исковата молба е наведено възражение, че част от претендираните вземания за периода от 14.10.2019 г.до 14.05.2022 г. са погасени по давност.

С решение № 990/ 03.11.2025 г. първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, като е осъдил Г. И. П. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумите 800,46 лева – главница, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода на адрес: ***, аб.№ ***, за периода от 14.05.2022 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и 98,95 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г. и е отхвърлил исковите претенции за разликата до претендирания размер, като е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност на тази част от вземанията. В решението са изложени съображения, че от събраните по делото доказателства се установяват материалноправните предпоставки на исковите претенции в уважения размер, а именно: наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на 2 водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, както и размера на претендираните задължения. За да обоснове извод, че ответницата е страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, първоинстанционният съд се е позовал на представена по делото справка от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 02.05.2025 г. за лицето Г. И. П., ЕГН **********, като е посочил, че от нея се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, който неколкократно е ипотекирала, както и на представено извлечение от сметка за абонатен № *** и на приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, според които Г. И. П. има открита партида на нейно име при ищцовото дружество. Съдът е посочил, че от извлечението от сметка, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период задължението на ответницата е в размер на 889,40 лева, а поради изпадането й в забава за нея възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 128,96 лева за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2025 г.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността на акта, е ограничен от наведените в жалбата доводи (с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, но процесната хипотеза не е такава).

Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи относно правилността му, приема следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в рамките на процесния период, по силата на което се е задължил да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на ответника, а за последния е възникнало задължение да заплаща възнаграждение за тези услуги, както и че в посочения период са предоставени водоснабдителни и канализационни услуги на претендираната стойност.

Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на ВиК услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води (т. 1); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост (т. 2); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение (т. 3). В процесния случай като писмено доказателство по делото е представено копие от справка от Агенцията по вписванията № 613875/ 02.05.2025 г. чрез отдалечен достъп до данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 02.05.2025 г. по партидата на Г. И. П., ЕГН **********, от която е видно, че на 15.02.2013 г. е вписано учредяване на договорна ипотека с ипотекарен длъжник Г. И. П. върху процесния имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, а на 04.05.2015 г. и на 08.10.2015 г. са вписани две възбрани върху същия с 3 длъжник Г. И. П.. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че тази справка няма доказателствена стойност. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване на удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време. Нормата на чл. 80 ЗКИР предвижда, че актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. В случая справката е извършена на основание чл. 42, ал. 2 ПВп. и предвид изложеното се налага извод, че има доказателствена сила за отразените в нея факти - датата на извършването на вписванията, вписан документ, страните по него и недвижимия имот, за който се отнася вписването.