Решение № 104 от 31.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300503135 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура – Пловдив против решение № 3540 от 31.10.2022г., постановено по гр. дело № 8439/2022г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с-в, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. И. П. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по прокурорска преписка № 711/2021г. на Районна прокуратура – Казанлък, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

С въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се отхвърлят и в тези им части.

Въззиваемият Н. И. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски за производството.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в заканоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В изпълнение на правомощията си, визирани в горепосочената правна норма, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е нищожно.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона. Съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен път, основаващ се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор.

Валидността на съдебния акт предполага произнасяне от надлежния съд според изискванията за родовата и местната подсъдност, в пределите на правораздавателната власт на съответната инстанция, да е изготвено в писмена форма и да е подписано от съдебния състав, а в мотивите и диспозитива на решението да е изразена ясно волята на съда.

В настоящият случай първоинстанционният съд не е спазил изискванията за форма на съдебното решение.

Нормата на чл. 235 от ГПК изисква съдебното решение да бъде изготвено в писмена форма. В случая това изискване не е спазено.

Първоинстанционното решение е изготвено в електронна форма, подписан с електронен подпис и е изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител, но без мастилен подпис на изготвилия го съдия.

Съгласно чл. 102а от ГПК съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

В случая, наред с електронната форма за извършваните процесуални действия и издаване на актове, ГПК е запазил изискването крайните актове на съда /решения, определения, разпореждания/, да се създават и в писмена форма /чл. 235, ал. 4 от ГПК /, като чл. 236, ал.3 от ГПК изисква решението да бъзе подписано от всички съдии, които са участвали в постановяването му.

Разграничението между елекронната форма на актовете и писмената форма по смисъла на процесуалния закон като форма за валидност се извежда и от изискването на чл. 406, ал. 3 от ГПК за извършването на надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен лист. За 2 издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл. 408, ал. 1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл. 412, т. 12 от ГПК и за заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, което се потвърждава от изискването на чл. 418, ал. 2 от ГПК /норма, идентична с тази на чл. 406, ал. 3 от ГПК/.

Ето защо, поради липса на изискуемата от закона форма обжалваното решение следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне на друг състав на Пловдивския районен съд за постановяване на ново решение.

По изложените съображения и на основание чл. 270 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 3540 от 31.10.2022г., постановено по гр. дело № 8439/2022г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. С-в.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за постановяване на ново решение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3