Решение № 78 от 21.07.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Оряхово, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100215 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я с искане за обявяване на нищожност на клауза „такса за оценка на риска“ по Договор за потребителски предит Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г., предвиждаща заплащането на такса в размер на 240 лева.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с ал. 10а, ал. 2 от ЗПК за нищожност на клауза за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 240 лв., а в условията на евентуалност – за нищожност на цитираната клауза по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

От името на ищцата се твърди, че на 21.07.2021 г. между С. В. С. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 24 месечни погасителни вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,97 %, при ГЛП от 28,62 %. Сочи се, че според клаузата на чл. 1, графа „такса за оценка на риска“ ищцата дължи съответно заплащането на такава такса в размер на 240 лв. Твърди се, че посочената клауза е нищожна и сключена в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 ЗПК. Освен това се твърди, че клаузата се явява неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Въз основа на изложените съображения ищцата желае спрямо ответното дружество да се обяви за нищожна клаузата на чл. 1, графа „такса за оценка на риска“ на 1

Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г., предвиждаща заплащането на такса в размер на 240 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, действащо чрез адв. П. С.

П. от САК, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г., по който е усвоила сумата от 2240 лв. и се е задължила да погаси вземанията по сключения договор на 24 месечни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,97 % и при ГЛП от 28,62 %.

Твърди се, че таксата за оценка на риска не е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което клаузата не противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, каквито са твърденията на ищцата. От друга страна разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Сочи се още, че са неотносими към оспорената такса и неоснователни твърденията на ищцата за заобикаляне на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, която касае забава на плащанията, както и аргументите и цитираната практика за неустойка и неравноправност по чл. 143, т. 5 от ЗЗП, защото оспорената клауза няма характер на неустойка. При тези аргументи са изложени твърдения за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 155/07.06.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г. за сумата от 2000 лв. – получена и усвоена от ищцата, със задължение на последната да погаси вземанията по сключения договор на 24 месечни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,97 % и при ГЛП от 28,62 %. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г. „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 е отпуснало кредит на ищцата в размер на 2000 лв. за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска от 123,66 лв.

(включва дължими главница и лихва), съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за кредит. Лихвеният процент по кредита е 28,62 %, като е уговорена такса за оценка на риска в размер на 240 лв., дължима еднократно в деня на подписване на договора за кредит. Уточнено е, че тази такса се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски по погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница.

По делото са приети като доказателство и представените от ответното дружество общи условия към договора за кредит и справка за плащания по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г. за сумата от 2000 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.

Ищцата се позовава на първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакуваната клауза от договора за кредит, като твърди, че е нищожна като противоречащи разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както се твърди, че клаузата се явява и неравноправна.

Съдът намира, че няма основание да се отрече правото на кредитора да изисква заплащането на такса, покриваща разходите по оценка на кредитоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска за заемодателя. Обичайно в търговската практика на кредитните институции е заплащането на такава такса да се изисква при сключването на договора/отпускането на кредита. В този случай не се касае за предоставена услуга на потребителя, а за действия, извършени преди сключването на договора за кредит – т.е таксата за оценка на риска не попада в обхвата на чл.

10а, ал. 1 от ЗПК („Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“), каквото е твърдението на ответното дружество. В този смисъл няма основание да се приеме, че тази такса съставлява главница по договора за кредит и подлежи на олихвяване с договорения лихвен процент, въпреки че плащането й е разсрочено от кредитора. Таксата се дължи еднократно, като забавата от страна на длъжника в плащането може да породи за кредитора само вземане за обезщетение за забавата. Не случайно в договора за кредит е посочено, че кредитният лимит е 2000 лв., а ответното дружество е заявило, че усвоената сума по кредита е 2240 лв. – т.е че е усвоена като главница и оспорената такса от 240 лв. Да се твърди, че кредиторът е предоставил в заем на длъжника сума за погасяване на задължение, възникнало от същия този заемен договор, е правен и житейски абсурд. Очевидно е, че завоалираната формулировка на начина, по който длъжникът следва да плати определената 3 от кредитора такса за оценка на риска цели необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което е недопустимо. Също така липсва яснота (каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК) относно основанието и размера на исканата такса (проста такса по тарифа на кредитора или като процент от разрешения кредит) и не би могло обосновано да се приеме, че действително от страна на кредитора са сторени разходи по проучване платежоспособността на кредитополучателя и оценка на риска от евентуалното негово кредитиране, чието компенсиране се търси с тази такса.

Според разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК– т.е клаузата противоречи на изричната забрана на цитираната разпоредба. Клаузата противоречи и на чл. 16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Налага се извода, че тази клауза на договора не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на закона (на ЗПК), поради което e нищожна и не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, който извод обуславя основателността на предявения от ищцата иск.

По разноските:

Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. М. за предявения иск в размер на 300 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения). С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от общо 350 лв., представляваща разноски в производството за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (300 лв.) и държавна такса за предявения иск (50 лв.).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия Кешио № 100334092 от 21.07.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за оценка на риска в размер 4 на 240 лв., сключен между С. В. С., ЕГН ********** с настоящ адрес в с.

Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.