Решение № 299 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. П. в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601388 по описа за 2024 година Делото е образувано по жалба от Й. К. В., чрез защитника му адв. Вл.Ш. срещу присъда № 146/19.06.2024 г., постановена от РС-Варна, по НОХД № 4976/2021 г.

С атакувания съдебен акт подсъдимия Й. К. В. е признат за виновен в това, че на 27.05.2020 г. в гр.Варна по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на И. Т. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи долен ляв зъб, обуславящо трайно затруднение във функцията на дъвченето и функцията на говора за период надхвърлящ един месец - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание при усл. на чл.54 ал. 1 НК – „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от четири години. С присъдата подсъдимият е осъден да плати обезщетение на пострадалото лице в размер на 5000 лева, ведно за законната лихва, като гражданският иск за разликата до 10000 лева е отхвърлен. Разноските по делото също са възложени на В..

С жалбата се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия признат за невиновен. Развити са доводи за несправедливост и незаконосъобразност на 1 обжалвания акт, като се твърди че той е постановен при непълнота на доказателствата и противоречия на свидетелските показания.

В съдебно заседание представителят на ОП-Варна, изразява становище, за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че мотивите към присъдата са неясни и противоречиви, и на практика се приравняват на липса на такива.

Акцентира на пороци при изложение на фактите, липса на анализ на доказателствения материал, а в отделни части на мотивите имало явни противоречия по механизма на деянието, авторството и вида на травматичните увреждания. Пледира, че при тези съществени процесуални нарушения делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител счита присъдата за правилна в осъдителната и гражданско правна части. Излага доводи, че от доказателствения материал може да се направи извод за авторство на деянието, а грешките в мотивите, които сочи прокурора са технически. Не намира допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, поради това пледира за потвърждаване на присъдата и за присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подзащитния му за невиновен. Твърди, че целенасочено не е била разгледана защитната им теза и не са били допуснати доказателства, поради което осъждането е било въз основа само на косвени доказателства.

Подсъдимият заявява, че нищо не е направил, а на посочената дата бил в дома си и учил за матури. С последната си дума, поиска да бъде признат за невинен.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд приел за установено следното от фактическа страна:

На 27.05.2020 г. частният обвинител и граждански ищец И. Т. Д. и съпругата му св.К.А. Д.а се намирали в дома си в гр.Варна, ул. "В." № 24. В един момент те забелязали, че пред него паркирал неправилно лек автомобил "Ш. О.". Двамата запомнили част от номерата на автомобила – В **** или В ****. Автомобила бил управляван от подсъдимия Й. К. В., когото И. Д. и К.

Д.а не познавали. Тъй като спрелият автомобил "запушвал" пътя и пречел на движението, св.К. Д.а излязла навън и направила забележка на водача на автомобила да го премести. Подсъдимият В. не се съобразил със забележката на св.Д.а, поради това св.И. Д. излязъл от дома си и помолил подсъдимия В. да премести автомобила си. В този момент без да бъде предизвикан и без друга причина подсъдимият В. внезапно ударил с юмрук в челюстта св.И. Д., след което се качил в автомобила си и напуснал мястото на инцидента. От удара на подсъдимия, пострадалият Д. паднал на земята, като получил травматичен оток по окосмената част на главата в дясната тилна област, травматични отоци и кръвонасядания по кожата и лигавицата на двете устни, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване на втори долен ляв зъб IIIIV степен, изкълчване на първи, втори 2 горни леви зъби, първи, втори горни десни зъби, първи, втори долни десни зъби II степен.

На 15.06.2020 г. в гр.Варна, св.Д.а излизала от МОЛ "Делта планет" заедно със своята приятелка, св.Д.А.Х. Т.а. Тя видяла, че пред МОЛ-а е станало пътно-транспортно произшествие, като единият от катастрофиралите автомобили бил "Ш. О." с рег № В **** ВТ. Св. Д.а разпознала като водач на този автомобил – подсъдимия В., който ударил съпруга и – св.И. Д.. Тя споделила това със своята приятелка и съобщила за инцидента със съпруга и на органите на МВР. По случая било образувано досъдебно производство.

Подсъдимият Й. В. не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд приел за установена, посочвайки бланкетно „събраните по делото доказателства, а именно – направените самопризнания от подсъдимия, свидетелските показания дадени в хода на предварителното производство и в с.з., свидетелство за съдимост, експертиза и др.“

Въззивният съд, след цялостна проверка на обжалвания акт, констатира допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, които се изразяват в следното:

Видно от съдържанието на мотивите, макар и многословни на практика няма анализ на събраните доказателства, респ. изводите за обективна и субективна съставомерност на деянието нямат доказателствена основа.

Първоинстанционният съд е развил множество теоретични постановки относно доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, но липсва каквото и да е аргументиране защо и на кои от тях се дава вяра. По конкретно следва да се отбележи, че показанията на свид. К.И.а въобще не са обсъждани.

На следващо място в мотивите буквално са цитирани заключенията на изслушаните и приобщени експертизи, без да бъдат обсъдени и съпоставени с гласните доказателствени средства.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя становището на представителя на прокуратурата, че в мотивите има противоречия между съществени елементи на състава на престъплението, в механизма на извършването му, както и относно самоличността на страните. Така още на първа страница гражданският ищец е с имена Р.И.А., каквито безспорно не са тези на пострадалия И. Т. Д.. На стр. 4 абзац 2 е посочен съвсем друг механизъм на деянието „подсъдимият…е хвърлил запалена пиратка в непосредствена близост до пострадалия, а не на разстояние от него“?. На стр.

5 абзац 2 при обсъждане твърдения на защитата отново са изложени факти, които нямат нищо общо с процесното изпълнително деяние като се посочва, че „ не била назначена експертиза за механизма на взривяване на пиратката“.

На стр. 7 абзац 1 са посочени съвсем други травматични увреждания 3

„избиване на първи и втори зъб горе в дясно и счупване /отчупване/ на част от страничната повърхност на трети зъб горе в дясно“ от тези които е установила медицинската експертиза – „“избиване на долен ляв зъб, изкълчване на втори долен ляв зъб …“ и т.н.; На стр.8 абзац последен са описани фактически действия, които изобщо не са били извършвани. Явно става въпрос за механично копиране на текстове от други съдебни актове, което обаче не може да се приеме само като техническа грешка, тъй като на практика се губи смисъла на мотивиращия присъдата акт.

Взаимно изключващите се твърдения в мотивите сами по себе си са пречка за осъществяване на въззивната проверка, защото препятстват установяване на действителната воля на съдебния състав.

При горните констатации изводът, който се налага е, че е налице липса на мотиви, и въззивният съд не следва да обсъжда оплакванията на жалбоподателя за недоказано авторство на престъпното деяние и за необходимостта от обективно разкриване на фактическата обстановка.

По изложените съображения за констатирана липса на мотиви на първоинстанционната присъда, даващи основание за отмяна й, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, за ново разглеждане, поради което и на осн. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда 146/19.06.2024 г., постановена от РС-Варна, по НОХД № 4976/2021 г.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4