Решение № 54 от 09.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602284 по описа за 2021 година С Присъда № 260028/04.10.2021 г., постановена по НОХД № 893/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд, подсъдимият А.А.М., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, за това, че на 23.06.2018 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, чрез използване на неистински частен документ – пълномощно от името на „***“ ЕООД, с управител А.В.Б., с което е упълномощен Ю.С.Д. да управлява и стопанисва в страната и в чужбина лек автомобил марка „БМВ“, с регистрационен номер № ***, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 10 000 /десет/ хиляди лева, собственост на Ю.С.Д., с намерение да го присвои, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години и четири месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на Присъдата.

Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Ю.С.Д., сумата от 10 000 /десет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 23.06.2018 г., до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати: в полза на Държавата, по бюджета на МВР, Бюджетна сметка на ОДМВР – гр.

1

Пловдив, сумата от 80 лв.; по бюджета на Съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от адв. М.П., защитник на подсъдимия М., с която се твърдят допуснати от страна на първия съд процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Иска се Присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, алтернативно – въззивният съд да отмени Присъдата и да постанови нова, оправдателна.

Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, в което са развити подробни съображения в подкрепа на направените искания. Сочи се, че при постановяването на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Твърди се, че релевираните от защитата възражения не са обсъдени в цялост. Излагат се аргументи, че използваният от подсъдимия документ /пълномощно/, сам по себе си не съдържа основание за разпореждане с чуждо имущество, като според защитата, действията на подсъдимия, е възможно да бъдат елементи от състава на престъплението по чл. 209 от НК, а не по чл. 212 от НК. По отношение на направеното искане – за отмяна на Присъдата и постановяване на нова – оправдателна, се акцентира върху липсата на елементи от обективна страна на деянието, като се твърди и несъставомерност от субективна страна.

Постъпила е и частна жалба, срещу постановеното по реда на чл. 306, ал.

1, т. 4 от НПК Определение № 260180/21.10.2021 г., с което подсъдимият М. е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. С жалбата се иска Определението на районния съд да бъде отменено, доколкото според защитата, произнасянето е преждевременно, лишено от правно основание и извън правомощията на съда.

В съдебно заседание на 09.12.2021 г., подсъдимият и неговият защитник – адв. П., се явяват, като поддържат направените с въззивната жалба и с допълнението към нея искания.

Частният обвинител и граждански ищец – Ю.Д., не се явява, като се явява повереникът му, представлявал го в хода на първоинстанционното производство – адв. А., който моли съда атакуваната Присъда да бъде потвърдена в гражданската й част.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив, намира въззивната жалба за частично основателна. Според представителя на държавното обвинение, извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира по основния състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Акцентира върху използвания от подс. М. документ /пълномощно/, в който не се съдържа макар и привидно правно основание за разпореждане с парични средства от страна на пострадалия. Иска Присъдата да бъде изменена, а въззивният съд – да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

2

В останалата част, по отношение на наложеното наказание и уважения размер на предявения граждански иск – пледира Присъдата да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на постановения акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Изложените твърдения във въззивната жалба и в допълнението към нея в тази насока, съдът намира за неоснователни. Мотивите към Присъдата отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото в тях са посочени установените обстоятелства по делото, както и въз основа на кои доказателствени материали са приети същите.

Постановявайки Присъдата си, Асеновградският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А.М. е роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, на ул.

„***“, б., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан – реабилитиран, с ЕГН **********.

Лек автомобил, марка „БМВ Х 5“ с регистрационен номер РВ 1001 МС, бил собственост на фирма „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. „***“ № ***, видно от свидетелство за регистрация ч а с т I на автомобила. Автомобилът бил надлежно регистриран от собственика, с дата на първата регистрация – 20.09.2006 г. След това, и до настоящия момент, автомобилът не е бил прехвърлян на друг субект по надлежния ред – чрез писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача, съответно е продължил да бъде притежание на същия собственик – „***“ ЕООД. Законен представител на това дружество е свидетелят А.Б.. През 2016 г., той предоставил автомобила за ползване на свидетеля И.Ш., като с писмено пълномощно го упълномощил да управлява автомобила, но без да го преотстъпва на трети лица и без да го продава. В тази връзка, било съставено пълномощно с нотариална заверка на подписа, като заедно с пълномощното, свид. Б. предал на свид. Ш. и всички документи на лекия автомобил. Уговорката била, свид.

Ш. да го използва, като в течение на времето заплати на собственика сумата от 8 000 лв. на вноски, след което правото на собственост върху вещта да му бъде прехвърлено. Между Ш. и Б. съществували различни сложни облигационни отношения, като двамата си дължали парични суми на различни основания и в крайна сметка, въпреки твърденията на Ш., че е изплатил сумата, собствеността върху автомобила не му била прехвърлена.

Свид. Б. уведомил Ш., че върху лекия автомобил е наложен запор, тъй като дружеството-собственик има неизпълнени задължения към трети лица.

Обещал му под условие, че след заплащане на задълженията и вдигането на 3 запора, евентуално ще прехвърли собствеността върху лекия автомобил. Тъй като това не се случило, свид. Ш. обявил пред свид. Б. намерението си да продаде автомобила. Последният не се съгласил, като категорично заявил на Ш., че автомобила не може да се продава, тъй като е обременен със запор и че в този случай – ще си го вземе обратно. Б. казал на Ш. да закара автомобила в гр. Пловдив, където трети лица щели да му платят сумата от 10 000 лв. за него. Тъй като свид. Ш. отказал да направи това, свид. Б. депозирал жалба в Районна прокуратура – Първомай. С Постановление от 30.01.2017 г. е отказано да се образува наказателно производство срещу свид. Ш. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и образуваната преписка по описа на Районна прокуратура – Първомай, била прекратена.

Междувременно, пет-шест месеца преди това, свид. Ш. ударил автомобила, поради което свалил табелите с регистрационните номера и го оставил пред сервиза, в който работел в гр. П..

Свид. Ш.Ч. живее в гр. Кърджали и извършва транспортни услуги със специализиран автомобил за пътна помощ. През пролетта на 2018 г., той закарал този автомобил в сервиза на свид. Ш. в гр. П., за да бъде ремонтиран и така двамата се запознали. Докато бил там, свид. Чокой видял оставения пред сградата лек автомобил „БМВ Х 5“, който бил със счупена предна броня, ударен преден капак и липсващ ляв фар. Свид. Ч. попитал свид. Ш. какво смята да прави с него и му предложил да закара автомобила в гр. Кърджали, където да бъде извършен евтин ремонт на същия. Освен това, го попитал и дали той е собственик на вещта. Свид. Ш. му отговорил, че не е собственик, че го управлява с пълномощно, както и че собствеността не може да се прехвърля, тъй като има наложен запор. Той предал автомобила на свид. Ч., за да бъде ремонтиран, но категорично му казал, че същият не може да бъде прехвърлян. Свид. Ч. закарал автомобила пред дома си в гр. Кърджали.

Два дни след това, подс. М. го посетил в гр. Кърджали, за да види какви автомобили има за продан там. Видял лекия автомобил, марка „БМВ Х 5“ и попитал на кого е. Свид. Ч. отговорил, че автомобилът е на свид. Ш. от гр. П..

Подсъдимият поискал да разговаря с него и му предложил да замени този автомобил за друг, като според свид. Ч., това предложение било прието.

Впоследствие, свид. Ч. се обадил по телефона на свид. Ш., за да му каже, че има трето лице, което предлага замяна, по силата на която да придобие собствеността върху автомобила срещу друг лек автомобил – марка „Мерцедес“ и сумата от 2 000 лв. тогава свид. Ш. отново казал на свид. Ч., че правото на собственост не подлежи на прехвърляне и тази информация достигнала и до подс. М.. След това, свид. Ч. закарал лекия автомобил марка „БМВ Х 5“ отново в Асеновград, на бензиностанция „Лукойл“, която се намира на пътя за гр. Садово. Там натоварил лекия автомобил „Мерцедес“, закарал го в гр. П. и го предал на свид. Ш..

През месец май 2018 г. св. Ч. и подс. М. отишли при свид. Ш.. Тогава свид. Ш. за пръв път видял подсъдимия, когото наричали „Д.“ и за пръв път говорил с него. Свид. Ш. няколко пъти казал на подсъдимия, че автомобилът не може да се прехвърля. Подсъдимият го попитал с какви документи разполага, като свид. Ш. му показал пълномощното и постановлението от 4

Районна прокуратура – Първомай. Тогава, свид. Ш. предал на подс. М. големия и малкия талон на лекия автомобил, марка „БМВ Х 5“ с рег. № ***, като бил наясно, че той не е негов собственик и не може да го прехвърля на трети лица, още повече, че регистрационните документи на автомобила – Свидетелство за регистрация – част I и част II били в негово владение и на тях ясно пишело, че собственик е именно дружеството „***“ ЕООД, от което на М. не били предоставяни никакви права по отношение на автомобила – нито за ползване, а още по-малко за разпореждане с вещта.

Независимо от това, подс. М. извършил ремонт на автомобила и през лятото на 2018 г. го закарал при свой познат – свид. Р.Т., който бил собственик и управител на автосалон „***“, находящ се в гр. Асеновград, ***.

Уговорката между двамата била, че подсъдимият оставя лекия автомобил „БМВ Х 5“ да се продава в неговия автосалон, за което ще му заплати комисионна. Казал на свид. Т., че колата не е негова и че собственикът й е в чужбина, а когато се върне – ще може да я прехвърли, въпреки че знаел много добре, че това не отговаря на истината. Свид. Т. снимал колата и публикувал обява за продажбата й в интернет.