Определение № 24080 от 28.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24080 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511222 по описа за 2025 година

Образувано е по частна жалба на “Локатор-К” ООД срещу Определение № 32177 от 30.07.2025 г. по гр.д. № 65714/2024 г. по описа на СРС, 32-ри състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК като недопустима исковата молба в частта относно предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск относно собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелно обособено складово помещение - хале/гараж, с отделен санитарен възел и собствен вход-изход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м., което е актувано като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №2231/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ регистрационен № 27310, акт 86, том LXI, рег. № 20565/13.04.2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и за него е налице правен интерес от евентуалния иск - при отхвърляне на положителния установителен иск за придобиване на имота по давност, отричането на правата на ответника ще защити упражняваното от него владение, ползване и стопанисване на процесния имот и ще бъде отблъсната претенцията на ответника, който си е издал документ за собственост неправомерно. По този начин ищецът ще има възможност н да продължи владението на имота и да го придобие по давност занапред.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Локатор-К” ООД срещу Столична община искове, както следва: положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот на основание придобивна давност и при условията на евентуалност – отрицателен установителен иск за установяване, че Столична община не е собственик на процесния имот.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доколкото ищецът извежда правния си интерес за отрицателния установителен иск от правото си на собственост върху процесния имот, което обаче е предмет на положителния установителен иск, предявен като главен иск, отрицателният установителен иск е недопустим. В случай, че положителния установителен иск на ищеца бъде отхвърлен като неоснователен и правото на собственост на ищеца бъде отречено, ще бъде отречен и правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Правният интерес при установителните искове - положителен или отрицателен винаги произтича от конкретните обстоятелства, чрез които всяка от спорещите страни твърди, че се засяга правната й сфера. Този интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия. Не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчен е евентуален интерес. Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС постановява, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Ищецът доказва правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск - наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от ОУИ на ищеца, но не е част от предмета на претенцията – „Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до обективно съединяване на искове“ – така мотивите по т.1 от ТР №8/2012 на ОСГТК на ВКС. Ето защо обективно съединяване на положителен и отрицателен установителен иск по принцип е възможно.

Интересът, който обуславя предявяването на положителен или отрицателен иск е различен, предметът им – също. С ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС се разяснява и разликата в предмета на двата иска - основанието на положителния установителен иск е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на 2 собственост на ищеца. Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца, не представляват основание на отрицателния установителен иск за собственост и не са част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв установителен иск. Предмет на делото по положителния иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на ответника.

В настоящия случай отрицателният установителен иск е евентуален предявен под вътрешнопроцесуалното условие положителният да не бъде уважен. Различният предмет на тези искове обуславя и различните обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание, докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск има много по-широки обективни предели и друг предмет- обхваща всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника/. Поради това и неправилни се явяват съображенията на първоинстанционния съд, че доколкото ищецът твърди да е титуляр на правото на собственост, то посилната форма на защита получава с положителния установителен иск, а при отхвърляне на същия, ще бъде отречен и правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ищецът обосновава интереса си от воденето на евентуален отрицателен установителен иск със защита на упражнявано владение върху имота като фактическо състояние и възможността да придобие права, ако отрече правата на ответника - напр. в бъдеще да се позове на изтекла в своя полза придобивна давност. Това, съгласно постановките на ТР №8/2012 на ОСГТК на ВКС, представлява валиден правен интерес, обуславящ допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. В последващата си каузална практика ВКС последователно приема, че когато ищецът твърди, че владее имота в период по-кратък от сроковете по чл. 79 ЗС за придобиване по давност, а ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същия имот, следва да се признае наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, който се явява и единственият път за защита, доколкото защита с положителен установителен иск не е възможна – така Решение № 632 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 3436/2023 г., II г.о. на ВКС и др. В практиката си ВКС приема още, че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск след като е бил отхвърлен предявен от същата страна положителен установителен иск - влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора; СПН се формира само по конкретния 3 иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с отхвърляне на установителен/ревандикационен иск се установява със СПН, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът. Поради това и отхвърлянето на положителен установителен иск не пречка за предявяване на отрицателен от същия ищец и срещу същия ответник - в този смисъл са Решение № 156 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г., I г.о. на ВКС и Решение № 642 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 5010/2023 г., IV г.о. на ВКС.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 32177 от 30.07.2025 г. по гр.д. № 65714/2024 г. по описа на СРС, 32-ри състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК като недопустима исковата молба в частта относно предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск относно недвижим имот самостоятелно обособено складово помещение - хале/гараж, с отделен санитарен възел и собствен вход-изход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м., което е актувано като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №2231/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ регистрационен № 27310, акт 86, том LXI, рег. № 20565/13.04.2024 г.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4