Решение № 50 от 02.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Разград, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Хост Паскал Рикънстръкшън““ ЕООД чрез пълномощник против Решение № 716/ 11. 11. 2025 г. по гр. д. № 882/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което се отхвърля иска предявен от Х.П.Х.Ф.И. в качеството си на управител и законен представител на търговско дружество "ХОСТ ПАСКАЛ РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД със седалище: обл. Разград, общ. Цар Калоян, с. Костанденец срещу „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ" ЕООД, със седалище гр. Русе за установяване на нищожност на Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК, издадена от Районен съд - Разград по ч.гр.д.№ 1722 по описа за 2023 г.

Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи. Излага довод, че съдът не се е произнесъл с неприсъствено решение, въпреки направеното искане и наличие на предпоставките по чл. 238 от ГПК.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от въззивния съд, с което да бъде уважен предявения иск или да бъде постановен съдебен акт при условията на чл. 238 от ГПК.

Въззиваемата страна „ ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ “ ЕООД чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните 1 и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Със Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1722/ 2023 г. по описа Районен съд Разград е разпоредено "ХОСТ ПАСКАЛ РИКЪНСТРЪКШЪН" ЕООД да заплати на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ" ЕООД сумите, 4000 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по сключен договор за транспортни услуги от 15.01.2009 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.02.2009 г. до 05.10.2023 г. в размер на 6 144, 78 лева; разноски по делото в размер на 4202,90 лева, от които - 202, 90 лева държавна такса и 4000 лева адвокатско възнаграждение.

Ищецът излага твърдения в исковата молба, че Заповед № 907 от 2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена от Районен съд Разград по ч.гр.д.№ 1722/ 2023 г. е нищожна, тъй като депозираното пред Разградски районен съд заявление, въз основа на което е издадена процесната заповед е документ с невярно съдържание, че заповедта е издадена въз основа на напълно неверни данни, поради което същата противоречи на морала и добрите нрави, като противоречието е от такова естество, че изисква найтежката санкция, а именно провъзгласяването на нищожността на съдебния акт.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на осн. чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление, въпреки, че не е било необходимо. В съобщението до ответника връчителят е посочил, че на адреса на седалището на търговеца няма офис, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. В указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението ответникът не се е явил в канцеларията на РС Русе , за да му се връчат книжата по делото. В срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор. С Определение по реда на чл. 140 от ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15. 10. 2025 г. Призовката е изпратена до ответника и отново е залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание не се е явил представител на ответника. Повереникът на ищеца е заявил, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и явно в условията на евентуалност е поддържал доказателствените си искания. Съдът не се е произнесъл с изричен акт по искането за наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, оставил е без уважение доказателствените искания на ищеца и е дал ход на устните състезания. Произнесъл се е с решение по същество на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени доказателства.

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира постановеното решение за недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на 2 исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В съдебната практика, намерила израз в постановеното Решение № 157 от 29.11.2010 по т. д. № 262/2010 на ВКС, Т. К., І т. о. е прието, че когато ищецът своевременно е упражнил процесуалното си право да поиска произнасяне с неприсъствено решение, първоинстанционният съд следва да приложи точно процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 от ГПК, съобразно вложения от законодателя смисъл и ако прецени, че някоя от предвидените в закона предпоставки за постановяване на решение по този ред не е налице, следва да се произнесе по искането, с което е бил сезиран с точно определения от процесуалната норма акт- определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК за отхвърляне на искането и продължаване разглеждането на делото по общия исков ред. Посочено е, че постановяването на решение по съществото на спора, въз основа на анализ на представените с исковата молба писмени доказателства, без оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо по направеното от ищеца искане с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, или с решение по чл.

239, ал. 2 от ГПК, обуславя недопустимост на така постановеното решение, защото своевременното упражняване от страна на ищеца на процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, преди произнасянето по искането с определение по чл. 239, ал. 3 от ТЗ. В този случай първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като постановено по невъведено искане, предвид направеното от ищеца такова за произнасяне с неприсъствено решение и липсата на произнасяне по него с допустимите от закона надлежни съдебни актове.

Окръжният съд, в качеството си в случая на въззивна инстанция, не би могъл да поправи нарушението, тъй като единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение, което не полежи на контрол пред по-горестоящ съд.

В случая се установява, че ответникът не е подал отговор на исковата молба пред районния съд, не се е явил в първото по делото заседание, а в същото съдебно заседание ищецът е заявил своята претенция за постановяване на неприсъствено решение. Като е постановил съдебен акт по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени доказателства, преценявайки тяхното съдържание, без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо да се произнесе по направеното искане от ищеца - или с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, районният съд е постановил недопустим съдебен акт, тъй като не е приложил процесуалните норми на самостоятелния институт в процесуалното право - този на неприсъственото решение, при упражнено надлежно процесуално право от страна на ищеца за постановяване на решение по реда н чл. 239 ГПК. Ето защо решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – върнато за повторно разглеждане от друг състав на Разградския районен съд, което следва да продължи от опороченото процесуално действие 3 на съда, свързано със задължението на съда за произнасяне по искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Разноските, направени по водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени съобразно изхода на спора по иска с влязъл в сила акт.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 716/ 11. 11. 2025 г. по гр. д. № 882/ 2025 г. по описа на РС Разград.

Връща делото на друг състав на Разградския районен съд за произнасяне по спора съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4