Решение № 31 от 30.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. П., 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500626 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Р. А. Ш. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Ф. , община Б., обл. П. , ул. „ С. “ № 8А , против „Застрахователно дружество „Евроинс “ АД , ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , бул. „Хр. К.“ №43. С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане .

С Решение № 470/ 16. 06.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1125/2021г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен частично . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищцата.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителната част от ответника в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на страната.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск .

Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.

В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в 1 обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Районният съд е сезиран с пряк иск на увреденото лице против застрахователя . Правното основание на предявения иск е нормата на чл.432 от КЗ .

Фактическият състав на тази правна норма е следния :

1/Валидно възникнало застрахователно правоотношение и покрит застрахователен риск .

2/Осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,а именно – деяние на деликвента; вина и противоправност на деянието ; настъпила имуществена или неимуществена вреда;причинна връзка между виновното и противоправно деяние и настъпилата вреда;

От това е видно ,че иска по чл. 432 от КЗ има сложен фактически състав- застрахователно правоотношение( застрахован – застраховател ) + непозволено увреждане ( увредено лице – делквент ).По тази причина в текста на чл. 432 ал. 2 от КЗ изрично е посочено, че застрахователя може да прави възражения , които произтичат , както от застрахователния договор , така и от гражданската отговорност на застрахования . В съдебната практика и теория еднозначно се приема ,че такива възражения може да прави не само застрахователя ,но и увреденото лице- ищец по иска. . Възраженията може да се основават както на застрахователното правоотношение , така и на деликтното правоотношение.

По отношение отговорността на застрахованото лице следва да се отбележи , че в текстовете на КЗ( виж чл. 429 ал. 2 от КЗ) са посочени лицата ,които обхваща понятието „застраховано лице „ . Освен собственика на МПС ,това е и всяко трето лице,което ползва МПС на законно основание ,независимо от това дали е упълномощено изрично или мълчаливо за 2 ползването .

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58 с дата 04.

10. 2020г.,съставен от дежурен при ОД на МВР П.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“е посочено ,че вина за ПТП има водача на МПС марка „БМВ“,с рег. № РА **** КК , Д.Р.П.. Съгласно констативния протокол водача на МПС не се е съобразил с интензивността на движението и не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие , а именно пресичащо платното за движение домашно животно /кон/ , като го блъска и убива ,след което се блъска в неподвижно препятствие ,намиращо се отляво на пътя.

От доказателствата ,събрани пред първата инстанция въззивния съд прави извода ,че не е оборена материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП,в качеството му на официален свидетелстващ документ , в частта относно обстоятелствата , при които е настъпило ПТП и причините за ПТП.

По случая е взето административно отношение от органите на МВР, като на виновния водач е съставен АУАН № ****** по описа на РУ „Полиция“ при ОД на МВР - гр. П..

Според задължителната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 71/ 16. 08.2017г.по т. д. № 60343/2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 227/ 12. 02.2014г.по т. д. №769/2012г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Р. № 67/ 24. 06.2015г.по т. д. №439/2014г. на 1-во т. отд. на ВКС ; ) протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК.

Такъв документ, освен с формална доказателствена сила по отношение авторството на документа се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на обстоятелствата ,които са посочени в документа. До доказване на противното съдът е длъжен да приеме ,че обстоятелствата,които са посочени в документа са се осъществили така , както са посочени . Това се отнася и за причините и механизма на ПТП.При оспорване на документа, оспорващата страна следва да установи твърденията си ,които касаят механизма на ПТП с всички допустими доказателства по ГПК , включително и чрез свидетелски обяснения .

В съдебното производство пред първата инстанция ответната страна не е оспорила съдържанието на констативния протокол в частта относно механизма на ПТП и причините за ПТП .От доказателствата събрани пред първата инстанция(приетата без възражение от страните автотехническа експертиза и обясненията на разпитаните по делото свидетели) безспорно е установено ,че механизма на ПТП и причината за ПТП съответстват на посоченото в протокола за ПТП.

По делото са разпитани като свидетели лицата С.И.В. , О. Р. Ш.,Р.Д.П. , С.Г.К., А.Н.А. , Д.Р.П. и О.А.К.

Разпитаните по делото свидетели установяват идентична фактическа страна относно механизма и причините за настъпване на ПТП с тази , която е описана в протокола за ПТП.

Правилно районния съд е дал вяра на тези обяснения , тъй като те възпроизвеждат преки впечатления от мястото на произшествието , не си противоречат взаимно и кореспондират със заключението на приетата по делото САТЕ.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява,че водачът на лекият автомобил марка БМВ *** с ДК № РА **** КК към момента на ПТП е могъл да възприема животното като опасност за управлявания от него автомобил, ако се е движил със скорост на автомобила от 40 км/ч. Според експерта разстоянието между автомобила и коня към момента, в който конят е могъл да се възприема от страна на водача на МПС-то като опасност е 30-35 метра, но това е само при скорост на движение 3 на автомобила от 40 км/ч , като над тази скорост на автомобила, водачът няма достатъчно време за реакция.Посоката на движение на коня и скоростта му е било в лявото пътно платно или в насрещното движение спрямо движението на автомобила към момента на ПТП. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил и странично на коня. Според вещото лице съприкосновението между автомобила и коня е настъпило в лявата лента по посока на движение на автомобила, като конят не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.

При така събраните доказателства пред първата инстанция съдът намира за правилен и обоснован извода на районния съд за това ,че изцяло е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане . Налице е виновно и противоправно деяние , извършено от водача на лекия автомобил Д.Р.П. С действията си участника в движението е нарушил правилата за движение по пътищата( чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДВП.) Според посочените правни норми "На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение", чл. 20, ал. 1 от ЗДвП : " Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко препятствие .

В резултат на виновното и противоправно деяние са причинени неимуществени вреди на ищеца , в качеството му на участник в движението . В тази връзка следва да се отбележи ,че в текста на чл. 429 ал. 1 т.1 от КЗ изрично е посочено ,че обезщетението покрива както имуществените, така и неиимуществените вреди, причинени на трети лица. Налице е пряка причинна връзка между поведението на шофьора на МПС, настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди на ищеца . Това обстоятелство е установено и от заключението на САТЕ.

Неоснователно е възражението на застрахователя за освобождаване от имуществена отговорност ,поради това ,че собственика на животното не е упражнил достатъчен надзор върху него .

Според текста на чл. 408 от КЗ застрахователя може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение само в следните случаи:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.

Настоящият казус не попада в посочените хипотези, поради което застрахователя не е имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

По въпроса за „съпричиняване“ на причинените вреди .

Съпричиняването на вредоносния резултат винаги означава обща каузалност , т. е. две причини за настъпването на вредата .Вредоносният резултат трябва да се намира в 4 причинна връзка не само с виновното и противоправно поведение на причинителя на вредата , но и с действията или бездействията на самия увреден. Не е необходимо виновно и противоправно действие и на увреденото лице.Противоправността и вината на пострадалия са възможно ,но не и задължително условие за намаляване на обезщетението.