Решение № 5194 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5194 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100512563 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20053433/16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 62345/18 г. по описа на СРС, 60 състав, „Д.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на К. И. К. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 03.10.2017 г., ведно със законната лихва от 19.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. С решението „Д.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. П. Р. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 706 лв., представляваща дължимо за настоящото производство адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, К. И. К. е осъден да заплати на „Д.К.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3440 лв., представляваща направени по делото разноски за депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д.К.“ ЕООД е осъдено да заплати 1 по сметка на СРС дължимите такси и разноски по делото в общ размер от 860 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от К. И. К. срещу решение № 20053433/16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 62345/18 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано.

Поддържа, че съдът не е отчел всички обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което е довело до несправедлив размер на обезщетението. Твърди, че съдът е взел предвид само периода на временната неработоспособност на въззивника, но не и характера на травмата /контузия на главния мозък/, както и че трайните увреждания, които са настъпили, може да не отшумят до края на живота му. Поддържа, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че през първите няколко месеца въззивникът е имал постоянна нужда от придружител, за да бъдат обслужвани санитарно – битовите му нужди, което е повлияло на самочувствието му. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи изцяло иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Д.К.“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че заключението на СМЕ, въз основа на което е определен размера на обезщетението, се позовава на данни на ищеца и на съпругата му, относно здравния му статус, и не е подкрепено с инструментални методи, които да установяват ограничената работоспособност на ищеца поради преживяната травма. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът не се е нуждаел от придружител и че три месеца след инцидента е започнал работа като шофьор на тежко товарен автомобил. Твърди, че въззивникът е бил длъжен да предвиди последиците от неносенето на задължително работно облекло, в т. ч. и обувки с нехлъзгаща се подметка, като нарушението на правилата за безопасност представлява „груба небрежност“ от негова страна.

Претендира разноски.

2

Подадена е и въззивна жалба от „Д.К.“ ЕООД срещу решение № 20053433/16.08.2022 г., постановено по гр. д. № 62345/18 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил хоспитализиран на 03.10.2017 г. в Университетска болница на Кембридж, болница Аденбулк, и изписан от същата на 11.10.2017 г., от отделение за Спешна помощ, Неврохирургия. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че в ЕР № 0610 078 от 06.06.2018 г. НЕЛК е определил ищеца като работоспособен за заболяване в причинна връзка с процесната трудова злополука, като твърди, че от заключението на НЕЛК е видно, че не е налице основание за продължаване на временната нетрудоспособност, както и че ищецът е определен като работоспособен за заболяване с причинна връзка – трудова злополука. Посочва, че от представената справка от ТД на НАП е видно, че ищецът е работил като шофьор на тежко товарен автомобил в периода от 30.07.2018 г. до 02.05.2019 г. Твърди, че съдът неправилно е приел, че здравният статус на пострадалия се установява от показанията на съпругата му и на сина му, които са заинтересовани лица. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на първата СМЕ, въз основа на която е определил размера на обезщетението, тъй като същата се позовава на данни на ищеца и на съпругата му относно здравния му статус, без да има изследвания на скенер и магнитен резонанс. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е доказано от ответното дружество по категоричен начин, че използването на неподходящи обувки е довело до злополуката. Поддържа, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът не е бил с работно облекло, като ползването на плетени обувки, които са част от работното облекло, е допринесло за падането му. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в момента на злополуката не е бил с предоставеното му работно облекло и не е изпълнил правилно проведения му инструктаж как се товари, в резултат на което се е подхлъзнал и паднал. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – К. И. К. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че по делото не е доказано, че работодателят е 3 изпълнил задължението си да предостави работно обекло, поради което не може да се търси отговорност от работника за неизползването му. Оспорва като неоснователни доводите на въззивника, касаещи ЕР № 0610078/06.06.2018 г., като твърди, че НЕЛК дава заключение, че лицето е работоспособно, но не като шофьор, и по тази причина го насочва към ТЕЛК.

Твърди, че съдът правилно е приел, че уврежданията са причинени в резултат на трудова злополука. Посочва, че по делото не е доказано, че на ищеца е проведен първоначален инструктаж, нито че му е предоставено работно облекло, за да се приеме, че е налице съпричиняване на трудовата злополука.

Поддържа, че от заключението на СМЕ се установява, че ищецът е развил невроастеничен посттравматичен синдром, представляващ физическа и психическа астения – лесна уморяемост, снижена работоспособност, главоболие, паметови смущения, концентрационна слабост, комплекс от субективни неврозоподобни смущения, които изграждат неврологичния синдром травматични церебрастения, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът К. И. К. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Д.К.“ ЕООД по силата на трудов договор № 71/05.09.2017 г., с уговорен шестмесечен срок на изпитване. Посочва, че по време на командировка в Англия на 03.10.2017 г. е претърпял злополука на паркинг за автомобили, като паднал от необезопасен камион на ответното дружество от около 4 метра височина на асфалтова настилка. Твърди, че е бил транспортиран до болница в гр. Листър, Англия, а след това до Университетската болница Аденбрук в Кеймбридж, Англия, където били установени следните наранявания: фрактура на тилната кост, риск от венозна тромбоемболия, субдурален хематом, остър, припадъци, церебрални контузии. Посочва, че е бил изписан от болницата на 11.10.2017 г., след което се прибрал в България, където продължил да ползва отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че със заповед № 34/12.06.2018 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочва, че 4 по лекарско предписание нямало да може да работи никога на същата длъжност, което налагало да се преквалифицира. Твърди, че обстоятелството, че не можел да се издържа и да се грижи за децата и семейството си, се отразило на психиката и самочувствието му. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 03.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.К.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на претърпените неимуществени вреди. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, тъй като не е ползвал работно облекло, в т. ч. и специални обувки, които не се хлъзгат, и не е изпълнил правилно инструктажа във връзка с товаренето и разтоварването на товарен автомобил. Оспорва и твърдението, че ищецът е паднал от четири метра височина, тъй като такава височина е налице само при натоварен камион. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, че към датата на настъпване на трудовата злополука е съществувало между тях трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен в ответното дружество да изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил /международни превози/“.

От представената като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона“, връчена на ищеца на 05.09.2017 г., е видно, че ищецът е бил длъжен да ползва предоставеното му работно облекло и лични предпазни средства, както и да пази собственото си здраве и здравето на останалите работници.

Със заповед № 235/27.09.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, ищецът е бил командирован като водач на камион с рег. № ******* – ******* за периода от 27.09.2017 г. до 09.10.2017 г. до Европа за превоз на товари.

С влязло в сила на 04.06.2018 г. разпореждане № 21625/17.05.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град злополуката, станала на 03.10.2017 г. с К. И. К., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В 5 разпореждането е посочено, че тя е настъпила през време и по повод на извършвана работа – по време на товарене и укрепване на употребявани автомобили за България пострадалият пада от камиона, удря главата си в цимента и получава травматично нараняване на главата, кома, гърчове.

Със заповед № 34/12.06.2018 г., издадена от управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 13.06.2018 г.

С покана от 03.07.2018 г., получена на 11.07.2018 г. от ответното дружество, ищецът е поискал от ответното дружество да му заплати в 7 – дневен срок от получаването на поканата сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесната трудова злополука.

От епикризата /в превод на български език/, издадена от Университетската болница на Кеймбридж, се установява, че К. И. К. е бил хоспитализиран на 03.10.2017 г. с основна диагноза – падане с нараняване и с допълнителни проблеми – фрактура на тилната кост, риск от венозна тромбоемболия, субдурален хематом /остър/, припадъци /2 х G T S на местопроизшествието/ и церебрални контузии. Посочено е, че при първоначалния прием в болницата пострадалият е получил два тонични клонични генерализирани гърча, след което е бил интубиран и вентилиран, и екстубиран на 05.10.2017 г. Същия ден е бил трансфериран в болницата в Аденбрук, където са му били извършени нови изследвания и прегледи.