Определение № 888 от 08.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. Ловеч, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500632 по описа за 2024 година Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 10435/ 20.09.2024 година от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина, чрез юриск. Нели Пенчева Атанасова срещу Разпореждане № 2397/ 17.09.2024 г, постановено от Районен съд - Ловеч по ч.гр. д № 1563/ 2024 г., с която е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф. С. С. в частта за сумите за главница за горницата над 833.53 лева до 867.18 лева, за 89.11 лева договорна лихва за периода 30.01.2023 г. до 10.11.2023 г.; 156.93 лева, обезщетение за забава за периода 31.01.2023 година до 30.08.2024 г. върху вземането по договор за потребителски кредит и сторените разноски.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил с поръчителството на „Ай Тръст“ ООД, за което е уговорено възнаграждение. Счита, че клаузата по чл.4 от Договора не е неравноправна. Посочва, че с плащането на дълга от поръчителя, с което той е встъпил в правата на кредитора на основание мл.

143, ал.1 от ЗЗД. Излага съображения за неправилност на приетото от заповедния съд, че поръчителството следва да бъде включено при изчисляване 1 на ГПР.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф. С. С. в частта за сумите за главница за горницата над 833.53 лева до 867.18 лева, за 89.11 лева договорна лихва за периода 30.01.2023 г. до 10.11.2023 г.; 156.93 лева, обезщетение за забава за периода 31.01.2023 година до 30.08.2024 г. върху вземането по договор за потребителски кредит и сторените разноски, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК ***заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ф. С. С., за парично вземане в размер на 867.18 лева – главница, 89.11 лева възнаградителна лихва за периода 30.01.2023 г. до 10.11.2023 г.; 156.93 лева, обезщетение за забава за периода 31.01.2023 година до 30.08.2024 г. върху вземането по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит № 2665487 от 03.11.2022 год. за сумата от 1000 лева, сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и Ф. С.

С. (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 03.11.2022 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и Стефанов (потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение в размер на 953.38 лева. Длъжникът от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с 2 уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва, че поради неизпълнение на задължението по договора, поръчителят е изпълнил същото, като извършеното плащане не е възстановено от длъжника по кредита. На 14.11.2023 година „Ай Тръст”ЕООД е прехвърлило вземането си на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***. Приложени са общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит, Приложение № 1 към договора; договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство.

С разпореждане № 2277/ 30.08.2024 година заповедния съд е оставил заявлението без движение и на заявителя е указано в 3-дневен срок от връчване на съобщението да уточни с договор за цесия от 14.11.2023 г. вземания по коя договорна връзка е прехвърлил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на заявителя; кога (на коя дата) и за какво поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е предложил изпълнение по договора за потребителски кредит; предложено ли е изпълнение по договора за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство и с него кои вземания са погасени; кога (на коя дата) и как длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията, за които се търси издаване на заповед за изпълнение (главница, договорна лихва и обезщетение за забава).

В указания срок с молба вх. № 9841/ 05.09.2024 година „АСВ“ЕАД е уточнено, че на 13.11.2023 година „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е заплатило просрочените задължения към „Кредисимо”АД главница – 867.18 лева, договорна лихва 89.11 лева и лихви за забава 32.09 лева. На 10.11.2023 година уведомили длъжника, че ще пристъпят към изпълнение на задълженията му към кредитора „Кредисимо”АД. С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-КРСАТ/ 2665487/ 22.11.2023 година, изпратено на длъжника чрез Български пощи, получено от него на 30.11.2023 година, като пълномощник на цедента, са уведомили С. за извършената цесия. По отношение на извършените плащания считат, че е въпрос на доказване в исковото състезателно производство от страна на длъжника. Изложени са подробни съображения, че указанията излизат извън рамките на заповедното производство.

Първоинстанционият съд е издал заповед за изпълнение за сумата от 833.53 лева главница, ведно със законната лихва от 30.08.2024 година до 3 окончателното плащане и е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК за останалите претендирани суми с мотиви, че са налице неравноправни клаузи по договора – нарушена е разпоредбата на чл. 11, т.10 от ЗПК е чл. 19, ал.4 от ЗПК, които водят до неговата нищожност и се дължи само главницата.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се прилагат, договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложените общи условия за предоставяне на кредити, договор за кредит № 2665487 от 03.11.2022 год., Приложение № 1 към договора; договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство и погасителен план заемополучателят е сключил договор за сумата от 1 000 лева за срок от 13 месеца, който да погасява на 13 месечни вноски при ГЛП 20 %. Общата сума, която следва да бъде върната е 1122.82 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 21.93 %.

Съгласно чл.12 от ОУ, заемателят се е задължил, в зависимост от вида на посоченото в заявлението за заем обезпечение, да предостави на кредитора:

Банкова гаранция съгласно ОУ в срок от десет дни от подписване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението с одобрен от кредитора поръчител.

С оглед уговореното в договора за заем, на същата дата е сключен и 4 договор за предоставяне на поръчителство № 4821442, със страни длъжника Ф. С. С. /потребител/ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /поръчител/. Уговорено е заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 953.38 лева, платимо на 13 разсрочени вноски, посочени в приложение към договора.

Изготвен е погасителен план, в който е отразен размерът на вноската по кредита и размерът на възнаграждението за поръчителство.

По делото няма твърдения, а не са сочени и доказателства какви плащания е извършил длъжника, като с оглед претендираната сума, като главница, се налага извода, че е имало такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, с приетото съдържание на уговорката за обезпечение, следва да се отбележи, че първото условие за обезпечение е практически неизпълнимо, а по отношение на второто - заемодателят предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Освен това заемодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ, като първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто дружество. Предвиденото възнаграждение е разход по кредита, като с начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер на 21.93% при установения законов максимум от 56.50 % към датата на сключването на договора, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство. Независимо, че произтича от друга сделка възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за заем – главници, лихви, и пр. и същото 5 съгласно договора за предоставяне на поръчителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо”АД, видно и от приложения погасителен план. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за паричен заем, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР и като не е включено в него, представлява нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Освен това е налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита.