Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1034 от 18.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1019/2022
Вид
Решение № 1034
Подписан
18.07.2022
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.50,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 или 511 · Кодекс за застраховането
  • чл.511 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513,ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000501019 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.12.2021г по гр.д. № 12029/2020г СГС, ГО, І-18 състав е осъдил Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на Д. И. П. сумата от 150 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 02.03.2019г, на осн. чл.511 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 150 000лв до 250 000лв.Съдът е съобразил направеното плащане на сумата от 30 000лв за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца на процесното основание. Съдът е приел, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е обжалвано и от двете страни в производството.

Ответникът Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи/СНББАЗ/, представлявано от адв. Я., обжалва решението в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че механизмът на 1 настъпване на ПТП не се установява категорично по делото, че са налице противоречия между доказателствата, установяващи механизма на настъпване на ПТП, че съдът не е ценил в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с механизма на ПТП. Оспорва , че не се установява причинната връзка между ПТП и вредите, претърпени от ищеца, че необосновано съдът е приел за установено, че вследствие на ПТП ищецът е получил посттравматична епилепсия, че не се доказва твърдението на ищеца за психическо страдание, развито в причинна връзка с ПТП.

Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част, да бъдат отхвърлени предявените искове, евентуално като се приеме,че ищецът е обезщетен изцяло с изплатеното доброволно обезщетение.Евентуално моли размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

Ищецът пред СГС, въззимваем по жалбата на НББАЗ, Д.П. депозира писмен отговор и насрещна въззивна жалба , с които оспорва въззивната жалба на ответника.

С насрещната си въззивна жалба ищецът, представляван от адв. Я., обжалва решението на СГС в неговата отхвърлителна част за сумата над 150 000лв до претендираната сума от 250 000лв. Поддържа, че решението на СГС в неговата осъдителна част е правилно и законосъобразно. Въззивникът- ищец поддържа, че в отхвърлителната част решението на СГС е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и необосновано. Моли в обжалваната част решението на СГС да бъде отменено , а предявеният иск- изцяло уважен.

СНББАЗ е депозирало отговор на НВЖ, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Третото лице-помагач на Сдружението- ХДИ Индустри Ферзихерунг АГ, ФРГермания не взема становище по жалбите.

В о.с.з. главните страни се представляват.

Въззивникът СНББАЗ се представлява от адв. Я., която поддържа въззивната жалба, моли същата да бъде уважена, предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално- да се намали размера на обезщетението. Поддържа, че по делото не се установява механизма на ПТП, причинната връзка с претърпените от ищеца вреди.

Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.

Въззивникът с НВЖ Д.П. се представлява от адв. Р., която оспорва въззивната жалба и поддържа своята насрещна въззивна жалба. Поддържа, че установените вреди, претърпени от ищеца налагат определяне по справедливост на обезщетение в по-висок размер. Поддържа още, че при таван от 2 000000лв на обезщетението на ищеца се следва по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Оспорва разноските на насрещната страна като прекомерни.

Третото лице помагач не се представлява в о.с.з. и не взема становище по 2 съществото на жалбите.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично не правилно по съображения изложени във въззивната жалба на СНББАЗ.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП, което се твърди да е реализирано от водач на лек автомобил, сключил застраховка ГОА с чуждестранен застраховател, чийто кореспондент на територията на страната не е удовлетворил изцяло претенциите на пострадалия за обезщетение на вреди- иск с правно основание чл. 511,ал.1,т.1 вр. чл. 513,ал.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбите на чл. 511,ал.1,т.1 вр. чл. 513,ал.1 от КЗ СНББАЗ е легитимиран да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане, вместо чуждия застраховател, на обезщетения за вреди, причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация, сключили с чуждестран ен застраховател договор за ЗЗГО ищецът следва да установи още и предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря застрахователя , в случая Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от приетия констативен протокол и влязло в сила наказателно постановление , че на 02.03.2019г е настъпило ПТП между МПС Ауди А6, управлявано от Л. С. и ищеца, като водач на мотопед Пиаджио, при което е пострадал ищеца.

По делото не е спорно, видно от отговора на ИМ, че л.а. Ауди с № *** е бил застрахован при посочен чуждестранен застраховател, не е спорно, че кореспондентът 3 на този застраховател- Авус България ЕООД е заплатило на ищеца сумата от 30 000лв, обезщетение за вреди предмет на настоящото производство/отново според отговора на ИМ/.

По делото е разпитан свид. Л. С., водач на МПС Ауди А6, който установява, че при настъпване на ПТП е излизал от пряка на бул. „Цар Борис” и в него се е ударил моторист. Според свидетеля ПТП станало към 21.00ч. Според свидетеля бил с включени фарове и видял една светлина да се удря в него. Мотористът паднал на земята, бил с каска. Според свидетеля автомобилът му бил влязъл в кръстовището когато мотористът се ударил в него. Според свидетеля сигурно е погледал вляво, тъй като не може просто да е завил.

Свидетелските показания са повърхностни, без информация за конкретни факти, относими към настъпването на ПТП и по отношение на дадените обяснения на инцидента следва да се съобрази възможността водачът на л.а. Ауди да търси оправдание на собственото си поведение.

По делото е изслушана КСМАТЕ, като в техническата част е изготвена от в.л. Е., който дава заключение, че мотопед Пиаджио се е движил в локалното платно на бул.

Цар Борис III и наближавайки кръстовище с улица Булаир пред него навлиза л.а. Ауди А6. Настъпва ПТП като мотопедът удря с предна част страничната лява част на автомобила.Според вещото лице техническата причина за ПТП са действията на водача на автомобила, който се движи срещу знак Б1 и не пропуска движещия се по пътя с предимство мотопед. Според вещото лице по делото няма данни за наличие на други автомобили в района на процесното ПТП, няма данни дали л.а. Ауди А6 е спирал преди навлизане в кръстовището и няма данни за препятствия, които да попречат на водача на л.а. Ауди А6 да възприеме приближаващия се мотопед. Според вещото лице няма данни за скоростта на движението на превозните средства. Според вещите лица и с поставена каска ищецът е можел да получи наранявания като процесните.

В медицинската си част експертизата е изготвена от в.л. д-р Н.. Съгласно заключението на вещите лица следствие процесното ПТП ищецът е получил ЧМТ с мозъчна контузия, обуславяща посттравматичен церебрастен синдром, включващ главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, намалена концентрация, емоционална лабилност, раздразнителност, намалена работоспособност, страхови преживявания и късна проява на посттравматична епилепсия, налице е увреда в шийна област на гръбнака и травма на гръдния кош, на дясна раменна кост , в дясна седалищна област и в дясна АТС. Вещото лице сочи,че първоначалния преглед в спешен кабинет не открива травматични промени в шийни, торакални, лумбални прешлени. Същите са открити след влошаване състоянието на ищеца на 05.03.2019г. Вещото лице сочи, че не са налице данни за предхождащи заболявания в причинна връзка с уврежданията от 4

ПТП. Според вещото лице хоспитализирането на пострадалия и провеждането на допълнителни изследвания след ПТП са предпоставка за навременно лечение.

Приета е и единична СМЕ, изготвена от в.л. Н., която сочи, че на 05.03.2019г след неврообразно изследване е открита контузия на мозъка на ищеца, като изследването се е наложило поради оплакване от главоболие, гадене , световъргеж. Според вещото лице мозъчната контузия е разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Такава травма може да доведе до церебрастен синдром с продължителност до 2-3 години и с оплаквания от световъргтеж, главоболие, умора , раздразнителност. Според вещото лице диагностицираната постравматична епилепсия е късна проява на травмената болест на мозъка и прогнозите на ищеца за възстановяване са неблагоприятни. Според вещото лице налице е при ищеца увреждане на шиен отдел на гръбначен стълб с реализирани критерии на разстройство на здравето без опасност за живота, вселдствие на което ищецът страда от вертебрален синдром, хипепезия /намалена чувствителност/ по С5С6 дерматом двустранно. Според вещото лице това състояние изисква медикаментозна терапия при обостряне, физиолечение и спазване на щадящ двигателен режим. Установена е намалена чувствителност - хипестзия в ръцете , повече вдясно, като страданието е с хронично рецивидиращ характер. Вещото лице установява, че при ищеца е налице ЦОНС /централен отоневрологичен синдром/ с чести прояви на пристъпен световъртеж, нестабилност в походката, гадене, чувство на страх включващо се в церебрастенния посттравматичен синдром като постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице с ЕР на ТЕЛК от 27.05.2020г като водеща диагноза при ищеца е приета епилепсия. Вещото лице сочи още, че ищецът е диагностициран от психиатър на 25.09.2019г с рецидивиращо депресивно разстройство. Вещото лице сочи още, че в данни на СЗОК не се установява ищецът да е диагностициран и лекуван от пастравматична епилепсия, но и не е отразен амб. лист от 20.05.2020г за преглед от невролог с диагноза епилепсия. Няма данни ищецът да ползва лечение на епилепсията по НЗОК.

В о.с.з. на 25.11.2021г вещото лице Е. допълва, че мотопедът е бил на малко отстояние от автомобила ,че е бил е засечен. Според вещото лице мотопедът се е движил в дясната част на пътното платно и не е имал възможност да бяга наляво, поради наличието на стена. В о.с.з. вещото лице Н. уточнява, че ударът, травмата на ищеца са факт, при първоначален преглед няма открити травми на главата. После ищецът се почувствал зле, самонасочил се е и след извършени прегледи и болничен престои се констатира контузията на мозъка Според вещото лице възстановяване на ищеца е с неоптимистична прогноза.