Решение № 97 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201096 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Ю. Р. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 24-1882-000780/27.12.2024г. на Началник сектор при Първо РУ при ОД на МВР-гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.10.2024 год., около 14,12ч., св.П. Бончев заедно с К. П. (пол. служители към Първо РУ п р и ОДМВР-гр. Русе), били спрели автомобила си на бул.“Мидия Енос“ до бензиностанция ОМВ в гр.Русе, когато забелязали л . а . модел „БМВ Х 5“ с ДК№ ...., управляван от жалб.Р., да се движи от ул.“Борисова“, по ул.“Мидия Енос“, посока към ул.“Стефан Стамболов“. Полицейските служители установили визуално, че водачът на автомобила непосредствено преди бензиностанция “ОМВ“ го управлявал по такъв начин, че боравейки с уредите за управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушил няколко пъти устойчивостта му на пътя, като поднасял задните гуми на МПС наляво и надясно по пътното платно, предизвиквайки по този начин усукване на купето и загуба на устойчивостта на автомобила. След като пол. служители настигнали и спрели автомобила на жалбоподателя и поради това управление на автомобила от негова страна, св.П. Б. му съставил АУАН бл.№1397112/29.10.2024г. за извършено от него нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Преписката била изпратена на Районна прокуратура-гр.Русе, като с постановление от 20.12.2024г. било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.325 ал.3 от НК. Въз основа на това постановление АНО издал 1 обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя били наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от една година.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон.

Относно липсата на резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН съдът намира, че това не е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление по чл. 325, ал.3 от НК, е изпратен ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване на досъдебно производство. При изпращането административно-наказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

След като с постановлението от 20.12.2024 г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство са отпаднали пречките за реализиране на административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признакът "idem", изяснен подробно в тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след издаването на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, т. е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.

От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо жалбоподателят да продължи по законосъобразен начин движението след десния завой от ул.“Борисова“ към ул.“Стефан Стамболов“ същият се е движил по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал намерение да ползва тази улица, преди бензиностанция „ОМВ“ (по ул.“Мидия Енос“) по начина, указан в чл.104б т.2 от ЗДвП.

Възприятията на полицейския служител св.П. Б., съставител на АУАН са категорични – той е възприел лично и непосредствено, от близко разстояние, при ясно време и през деня, че жалбоподателят при движението си покрай бензиностанция „ОМВ“, по ул.“Мидия Енос“ е 2 поднасял автомобила наляво и надясно, форсирайки двигателя, с което очевидно умишлено е нарушил устойчивостта му върху пътното платно. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този свидетел, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. В своите показания св.П. Б. изрично заявява: “За да ми привлече вниманието значи отклоненията наляво–надясно са били съществени…забелязах нещо необичайно и различно спрямо обичайното“, показанията му л.15 от делото. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване са предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП. Също така от показанията на св.П.

Б. се установява, че след спирането за проверка жалбоподателят фактически е признал за извършеното нарушение, като е отдал това на гумите,с които е бил оборудван автомобила.

От показанията на св.Джан Арифов, който се е возел в автомобила с жалбоподателя се потвърждават показанията на св.П. Б., въпреки очевидния стремеж да омаловажи извършеното. Същият в съдебно заседание заявява: „ ..той подаде малко повече газ, при което и самите гуми изпищяха, но в случая дрифт нямаше. Не мога да кажа защо подаде повече газ, при което и самите гуми изпищяха……..“, пак там. По този начин той фактически признава извършеното нарушение от жалбоподателя и то по начин, който съвпада изцяло с възприятията на св.Кънев, вкл. и на точното място на извършването му.

Изводи в полза на жалбоподателя не могат да се правят и от заключението на назначената по делото АТЕ във връзка с възражението на защитата, че конкретно този автомобил не може да извърши „дрифт“, тъй като бил оборудван със системата 4 х 4 (X drive). Вещото лице е категорично в своето заключение, което поддържа и в съдебно заседание, че системата X drive, с която е оборудван процесният автомобил не може да бъде изключена, вкл. принудително, но няма никаква пречка при определени условия, които изчерпателно посочва, такъв тип автомобил да започне да поднася наляво–надясно. В експертизата също така изрично се посочва, че подобни действия могат да се извършат при работеща система 4 х 4 и така да се получи отклонение от устойчивата траектория, вкл. и при суха пътна настилка, както в случая.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна извършеното нарушение не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, най-малко защото са налице неколкократни последователни нарушавания на устойчивостта на автомобила в съчетание с форсиране на двигателя, като за съставомерността на нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с умишлено форсиране на двигателя.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. /1533.88 евро/ и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

При такъв изход на делото и с оглед назначената по делото АТЕ по искане на защитата, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски по делото, а именно възнаграждението на вещото лице в размер на 578,10 евро.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр.чл.84 от ЗАНН вр чл.189 ал.3 от НПК, съдът:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1882-000780/27.12.2024г., издадено от Началник сектор при Първо РУ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Р. Ю. Р., с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв.

/1533.88 евро/ и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Ю. Р. с ЕГН ********** да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр.Русе сумата от 578,10 евро лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4