Решение № 27 от 29.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ХАСКОВО, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201093 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Окръжен съд –Хага, Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Р. Ф. З. , дата на раждане **** в **** , и адрес ****,****. Посоченият размер на санкцията е 100 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са, Р. Ф. З.

,неговият ****, а адресът му – *****.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице,редовно призован, не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1

2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на съдебен орган – Окръжен съд – Хага (Rechtbank Den Haag), на засегнатия Р.

Ф. З. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 23.04.2024 г. и е влязло в сила на 12.04.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 02.07.2023 г., в 14:35 ч., в гр. Хага , е използвал обществен транспорт /трамвай/ без да притежава валиден превозен документ – нарушение на член 70 ал.1 от Закон за обществен превоз на пътници 2000 „Забранено е използването на обществения транспорт без валиден билет за пътуване ,както и на прилежащата обществена инфраструктура ,при условие , че превозвача ясно е оповестил това “.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение не е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от

ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост,което налага проверка на съда в тази насока .В случая такава е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно нормативен акт ,действащ в Република България – чл. 101 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,според който пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми . На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 12.04.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но същото действително е получило официална информация за определената 2 дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за съдебния процес и възможността за постановяване на такова решение, в случай, че не се яви. Според отбелязването, засегнатото лице е получило документите лично от полицията . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочено е още, че решаващата държава допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, в случай, че решението за плащане на финансова санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично, а именно: „лишаване от свобода“ с максимален срок 2 дни.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава-членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. В този смисъл възраженията на защитника за допуснати процесуални нарушения на процедурата по издаване на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета в издаващата държава са неоснователни. Налице е съпоставимост на посочените в удостоверението по чл.4 и решението за налагане на финансовата санкция разпоредби ,поради което не може да се приеме , че е налице явно противоречие между двамата документа, което да налага отказ на посоченото в чл.35 т.1 от Закона основание.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – „глоба“.

Ето защо решението подлежи на изпълнение . Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 12.04.2025 г. Решение № 96/31978823 от 23.04.2024 г. на Окръжен съд – Хага ,Кралство Нидерландия, с което на Р. Ф. З. , *****, адрес – ***** е наложена финансова санкция: глоба в размер на 100 евро за нарушение на член 70 ал.1 от Закон за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ХАСКОВО, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201093 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Окръжен съд –Хага, Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Р. Ф. З. , дата на раждане **** в **** , и адрес ****,****. Посоченият размер на санкцията е 100 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са, Р. Ф. З.

,неговият ****, а адресът му – *****.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице,редовно призован, не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1

2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на съдебен орган – Окръжен съд – Хага (Rechtbank Den Haag), на засегнатия Р.

Ф. З. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 23.04.2024 г. и е влязло в сила на 12.04.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 02.07.2023 г., в 14:35 ч., в гр. Хага , е използвал обществен транспорт /трамвай/ без да притежава валиден превозен документ – нарушение на член 70 ал.1 от Закон за обществен превоз на пътници 2000 „Забранено е използването на обществения транспорт без валиден билет за пътуване ,както и на прилежащата обществена инфраструктура ,при условие , че превозвача ясно е оповестил това “.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение не е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от

ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост,което налага проверка на съда в тази насока .В случая такава е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно нормативен акт ,действащ в Република България – чл. 101 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,според който пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми . На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 12.04.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но същото действително е получило официална информация за определената 2 дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за съдебния процес и възможността за постановяване на такова решение, в случай, че не се яви. Според отбелязването, засегнатото лице е получило документите лично от полицията . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочено е още, че решаващата държава допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, в случай, че решението за плащане на финансова санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично, а именно: „лишаване от свобода“ с максимален срок 2 дни.