Решение № 43 от 22.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора а Таня Миткова Митева (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600006 по описа за 2022 година С Присъда № 6 от 21.10.2021 г., постановена по НОХД № 187 /2021 г., Районен съд – гр. Карнобат е признал подсъдимата М. Д. К., ЕГН ********** за виновна в това, че на неустановена дата през месец декември 2019 г. от къща в с. Л., обл. Бургас, ул. „Д. с.“ № **, отнела чужди движими вещи – три броя метални легла с конструкция от рамки, таблети и пружини и един брой метална печка на твърдо гориво, всички вещи на стойност 211,75 лева от владението на собствениците Д. Ж. В. и П. Ж. В. и двамата от С. и Т. Д. Т. от В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 91,50 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Присъдата е обжалвана от частния обвинител Д. Ж. В., чрез неговия процесуален представител – адв. Гергана Желязкова Господинова от АК – София. С въззивната жалба се прави искане за изменение на присъдата на Районен съд, гр. Карнобат, като деянието бъде преквалифицирано като такова 1 по чл. 195, т. 3 и т. 7 от НК и бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител Д.

Ж. В., редовно призован, не се явява. Упълномощеният повереник – адв.

Господинова също редовно призована не се явява, като е депозирала молба в която заявява желанието си делото да се разгледа в нейно отсъствие и отсъствие на повереника и В..

Подсъдимата, редовно призована, се явява в съдебно заседание, лично и чрез защитника си – адв. Късева от АК-Бургас.

Служебният защитник изразява становище, че първоинстанционният акт е правилен и обоснован, като моли същият да бъде потвърден.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира въззивната жалба за неоснователна.

Излага съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, като счита, че е съобразен със събраните по делото доказателства. Моли присъдата на Районен съд – Карнобат да бъде изцяло потвърдена.

В дадената от съда последна дума, подсъдимата К. моли присъдата на КРС да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимата самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен и всестранен анализ на доказателствения материал, съобразен с дефиринцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал. 4 на същия член. Настоящия състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимата факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата М. Д. К. с ЕГН ********** е родена на ****** г. в гр. К., ****, **** гражданка, **** образование, ****, ****, с постоянен адрес *******,

Свидетелите Д.Ж. В., Т. Д. Т. и П. Ж. В. били собственици на наследствен имот в с. Л., общ. Сунгурларе. Имотът представлявал масивна жилищна постройка с двор на ул. „Д. с.“ № ****. Собствениците наследили имота от Д. Т. Т., починал през ****г. След смъртта на Т. имота не се обитавал и се посещавал периодично от наследниците.

Подсъдимата К. знаела, че имота не се обитава и решила да се нанесе в него с децата си. Преди това тя разговаряла със съседката на имота св. В. Ж. и 2 с кмета на селото св. Д. Ч. които и обяснили, че немогат да й разрешат да се нанесе в имота тъй като не са собственици на имота. Въпреки това К. се нанесла без знанието и разрешението на собствениците на имота. В следващите дни почистила къщата и двора като изнесла от къщата на двора 3 бр. метални легла с пружини и 1 бр. метална печка за твърдо гориво и ги продала на свидетелите С. К. и Х. К. за сумата от 20 лева.

На 17.12.2019 г. св. Д.В. пристигнал в имота заедно с полицейски служители, които издали полицейско разпореждане и още същият ден К. напуснала имота.

От изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че процесните вещи са на обща стойност 211.75 лв.

В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия съдебен състав, БРС е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимата и на доказателствата, събрани на досъдебното производство – показанията на свидетелите Д.В., Т.Т., П.В., В. Ж., Д. Ч., Д. Г., Х. К., Р. Д. и И.

И., справка за съдимост, нотариален акт, удостоверение за наследници, оценителна експертиза. Съдържащите се в доказателствената съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимата по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до категоричния извод, че тя е извършила престъплението, за което е предадена на съд и призната за виновна.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно районния съд е извел правната квалификация на извършеното от подсъдимата М. К. престъпление, а именно - на неустановена дата през месец декември 2019 г. от къща на частен имот находящ се в с. Л., ул. „Д. с.“ № ***, обл. Бургас, отнела чужди движими вещи – три броя метални легла с конструкция от рамки, таблети и пружини и един брой метална печка на твърдо гориво, на обща стойност 211.75 лева от владението на собствениците Д. Ж. В. от гр. С., П. Ж. В. от гр. С. и Т. Д. Т. от гр. В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.

За престъплението по чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години. По реда на чл. 54, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил наказание от девет месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил наказанието с 3

1/3 и е определил наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“.

Правилно и законосъобразно като смекчаващи вината обстоятелства, районният съд е отчел изразеното от подсъдимата съжаление за извършеното.

Взел е предвид, че К. до момента на извършване на престъплението не е била осъждана с влязла в сила присъда и правилно е приложил института на условното осъждане, като е отложил наказанието за изпитателен срок от три години..

Преквалифицирането на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 от НК и отмяната на чл. 66, ал. 1 от НК, каквото искане е направено във въззивната жалба на частните обвинители е несъстоятелно, правната квалификация е съобразена с наличните доказателства по делото – изоставен и полуразрушен имот със стойност на откраднатото под една втора от размера на минималната работна заплата. Настоящата инстанция счита, че с оглед личността на дееца – сама жена с две малки деца едно ефективно наказание няма да отговоря на целите на наказателната репресия.

С оглед осъдителната присъда, правилно КРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 21.10.2021 г., постановена от Районен съд, гр. Карнобат по НОХД № 187/2021 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4