Решение № 8043 от 18.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8043 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110114011 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. М. И., Н. Г. И., С. К. И., К. И. И. и С. И. И..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. „........ с абонатен № 213045, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати следните суми:

- С. М. И. да заплати следните суми: 271,08 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 54,72 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022г., 17,16 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането и 3,72 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

- Н. Г. И. да заплати следните суми: 67,77 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 13,68 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022г., 4,29 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането и 1

0,93 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

- С. К. И. да заплати следните суми: 22,59 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 4,56 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022г., 1,43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането и 0,31 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

- К. И. И. да заплати следните суми: 22,59 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 4,56 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022г., 1,43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането и 0,31 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

- С. И. И. да заплати следните суми: 22,59 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 4,56 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022г., 1,43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 17.03.2022 г. до изплащане на вземането и 0,31 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.

Ответниците С. М. И. и Н. Г. М са получили съответни преписи от исковата молба, по която са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове. Възразяват да са потребители на топлинна енергия, в т.ч. да са собственици или да са подавали заявление за партида. Считат, че ищецът не бил титуляр на вземането за дялово разпределение, като оспорват и методиката за определянето й. Намират за нищожна клаузата за лихва като поддържат да не са изпаднали в забава. Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът С. И. И. е получил препис от исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител, по която е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове.

Отрича да е налице облигационно отношение с ищеца. Възразява срещу начисленото от ищеца количество топлинна енергия. Счита, че не дължи суми за топлинна енергия. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците С. К. И. и К. И. И. са получили съответни преписи от исковата молба, по която не са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

2

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приложения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 ЗТСУ от 30.10.1985г. (л. 203) се установява, че Г И К е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ...... Никоя от страните не е навела твърдения (а и не е ангажирала доказателства) за наличието на сключен граждански брак от Г И К към датата на придобИ.е на имота (30.10.1985г.), поради което няма основание това обстоятелство да се презумира за осъществено. От приложеното удостоверение за наследници (л. 202) е видно, че Г И К е починал на 25.09.2001г., като е оставил за свои наследници С. М. И., Н. Г. И. и И. Г. И., при което всеки от тях е придобил равни права върху имота, т.е. по 1/3 ид.ч. (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). От приложеното удостоверение за наследници (л. 174) е видно, че И. Г. И. е починал на 05.01.2016г. и е оставил за свои наследници С. К. И., К. И. И. и С. И. И., в резултат на което притежаваните от същия 1/3 ид.ч. от имота са придобити при равни права от наследниците му по закон, т.е. всеки от тях е 3 придобил по 1/9 ид.ч. от имота. Следователно през исковия период права върху процесния имот са имали следните лица: С. М. И. – 3/9 ид.ч.; Н. Г. И. - 3/9 ид.ч.; С. К. И. – 1/9 ид.ч.; К.

И. И. – 1/9 ид.ч.; С. И. И. – 1/9 ид.ч.

В качеството им на съсобственици на имота ответниците имат и качеството потребители на топлинна енергия и са страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, пропорционално на притежаваните от всеки от тях дялове в съсобствеността. При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки се равнява на 403,64 лв. При липсата на доказателства, които да поставят под съмнение обективността на заключението, съдът намира, че същото следва да се кредитира изцяло, като се приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява на 403,64 лв., от които С. М. И. дължи 134,52 лв., Н. Г. И. – 134,52 лв., С. К. И. – 44,84 лв., К. И. И. – 44,84 лв. и С. И. И. – 44,84 лв.

Ответниците С. М. И., Н. Г. М и С. И. И. са въвели възражение за изтекла погасителна давност на част от процесните задължения, което възражение не ползва С. К. И. и К. И. И., тъй като ответниците имат качеството обикновени другари (чл. 216, ал. 1, изр. 2 ГПК), а последните двама не са въвели в срок възражение за давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения 4

/каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни 2018г. – от 15.08.2018г., вземането за м. юли 2018г. – от 15.09.2018г., вземането за м. август 2018г. – от 16.10.2018г., вземането за м. септември 2018г. – 15.11.2018г. и пр. В същото време, следва да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.