Решение № 1244 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500474 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3038 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д.№ 8457/2021 год. по описа на СГС, ГО, 14 състав, е отхвърлен предявеният от В. М. Т. против М. М. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на на ½ идеални части от недвижими имоти, представляващи ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.***, ул. „***“ № ***, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две зимнични помещения /югозападни в сутерена на сградата/, представляващ съгласно схема обект с идентификатор *** по КККР на гр.София, общ.

Столична, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 год. на ИД на АГКК, с адрес, гр.***, ул. *** № ***, ет.2, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение- жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ по документ-няма данни, при съседи: на същия етаж-няма, под обект идентификатор ***, над обекта-няма, заедно с Таванското помещение заемащо цялото подпокривно пространство, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 218.45 кв.м., а по нотариален акт 207.30 кв.м., който имот по действащ план за регулация, утвърден със Заповед № РД-50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв- 5, квартал 437б по плана на гр. ***, местност „***“, 1 при граници: улица „Женева“, УПИ XIV а-16, УПИ XI а-10, УПИ XI б-4, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план 5, кв.437Б, парцел Х1, при съседи ***; ***;

***; ***; ***; ***, на основание наследствено правоприемство от Д. М. С. и М. Ц. С., като с решението да разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца В. М. Т., като се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт и извършени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане и кредитиране на събрани по делото доказателства. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че за ищеца липсва правото на собственост върху описаните недвижими имоти, като в тази връзка поддържа, че извършените откази от наследство от страна на Д. С. не са породили действие. Излага също така, че таванското помещение в сградата и стълбището водещо към него са обща част, припадаща се на всички етажни собственици, както и че дворното място и мястото върху което е построена сградата също е общо за всички етажни собственици. Като не е отчел това, съдът е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият М. М. Г. оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от В. М. Т. против М. М. Г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ идеални части от недвижими имоти, представляващи ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.***, ул. „***“ № ***, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две зимнични помещения /югозападни в сутерена на сградата/, представляващ съгласно схема обект с идентификатор *** по КККР на гр.София, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-1833/15.06.2010 год. на ИД на АГКК, с адрес, гр.***, ул. *** № ***, ет.2, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение- жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ по документняма данни, при съседи: на същия етаж-няма, под обект идентификатор ***, над обекта-няма, заедно с Таванското помещение заемащо цялото подпокривно пространство, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 218.45 2 кв.м., а по нотариален акт 207.30 кв.м., който имот по действащ план за регулация, утвърден със Заповед № РД-50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв- 5, квартал 437б по плана на гр. ***, местност „***“, при граници: улица „Женева“, УПИ XIV а-16, УПИ XI а-10, УПИ XI б-4, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план 5, кв.437Б, парцел Х1, при съседи ***; ***; ***; ***; ***; ***.

Правото си на собственост извлича от настъпило наследствено правоприемство, вследствие смъртта на Д. М. С. и М. Р. Г..

Ответника М. М. Р. оспорва исковата претенция, като твърди, че той е собственик на претендираните имоти на основание наследствено правоприемство от родителите му и поради извършени откази от наследство от страна на Д. С. по отношение наследствено оставено й от М. Р. Г. и И. Д. Г..

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали ищцата е придобила правото на собственост върху имотите на основание твърдяното наследствено правоприемство и въз основа на това в чии патримониум се намират имотите, съдът намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори между страните, че посредством нотариален акт, том IV, №56, регистър 651, дело №634/1929 г. М. Г. Р. е бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, парцел XIв, от кв. 437, с площ 207.30 кв.м., с построената в него двуетажна масивна постройка, с площ от 94 кв.м., при съседи описани в акта, а със записка за вписване от 28.03.1929 год. акта е е вписан.

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №152, том.XX, дело №3754 от 17.10.1959 г., че М. Г. Р. е продал на Д. М. С. собствен недвижим имот, представляващ ПАРТЕРЕН ЕТАЖ /Апартамент/, състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет в двуетажната сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № ***, застроена върху 94 кв.м., в парцел ХIв в кв.437в, с общо пространство на парцела 207 кв.м., при съседи: улица Женева, Н. Б., наследници на Г.Г. и държавна сграда, заедно с ½ ид.част от общите части на сградата и едно мазе /североизточно/, без таванско помещение и без дворното място.

Видно е от удостоверение издадено по гр.д. №72/1961 г. от 23.VIII.1961 г. на Софийски Народен съд - Сталински район, че Д. М. С. се е отказала от наследството останало от баща й М. Р. Г., бивш жител на гр. София, починал на ******** г., като под този номер е вписан в специалната книга на съда, а от удостоверение №92/73 г. от 2******** г. на Софийски Районен съд - 1 район е видно, че Д. М. С. е подала молба вх. №50337 от 21.VIII.1973 г. с която заявява, че се отказва от наследството останало от покойната й майка И. Д. Г., починала на ******** г., който е вписан в специалната книга на съда под № 92/73 г.

Не е спорно между страните също така, че М. Р. Г. е починал на ******** год. и е оставил за 3 наследници по закон съпруга – И. Д. Г., както и син – М. М. Г. и дъщеря – Д. М. С., както и че ищцата е дъщеря на Д. М. С., починала на ******** год..

От нотариален акт № 26, том. Ill, peг. №4858, дело №393 от 06.12.2005 г. е видно , че М.

М. Г. е признат за собственик по наследство и отказ от наследство на недвижим имот, представляващ първи надпартерен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № ***, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня с тоалетна и стълбище, заедно с две зимнични помещения - югозападните в сутерена на сградата, заедно с таванското помещение, заемащо цялото подпокривно пространство, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целия с площ от 218.45 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 207.30 кв.м., който имот съгласно действащия план за регулация, утвърден със Заповед №РД50-09-252А от 18.09.1989г. представлява парцел XIв-5 от кв. 437 б, по плана на гр. София, м. „***“, при граници: ул.Женева, УПИ XIVа-16, УПИ XIа-10, УПИ XIб-4.

От разпитаните по делото пред първоинстанционният съд свидетели С. Т. и Т. П., чийто показания съдът кредитира, като обективно дадени и вследствие на преки впечатления, се установява таванското помещение е общо пространство, което е разделено с етажерки и секции, което се използва за книгохранилище, с дървени подпори, прозорец и мебели.

Намиращите се в това помещение стари книги, вестници, документация са били на М. Р., към които ответникът е надграждал.

От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че таванското помещение е общо пространство, няма обособени отделни тавански помещения. В същото се намират комини на жилищните етажи, както и разширителен съд и част от тръбна разводка на отоплителна инсталация. Дворното място е равно оградено с телена ограда с различна височина, затревено, с дървета, храсти и цветя. Около жилищната сграда от север, изток и юг оформени алеи с каменни плочи. Към момента на изготвяне на заключението няма вход от партерен етаж към дворното място. Съгласно проект за двуетажна къща на М.

Г. на партерен етаж от североизток по източната фасада е имало веранда със стълбище за връзка до дворното място. Вход за дворното място е от северозапад през метална врата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното, досежно спорния въпрос – придобила ли е ищцата правото на собственост върху процесните имоти на основание наследствено правоприемство от Д. С., която от своя страна пък да е придобила вещното право върху имотите на основание наследство и договор за покупкопродажба.

Съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна, че е придобила вещното право на собственост въз основа на наследствено правоприемство. Установи се по делото, че общия наследодател на страните М. Р. Г. е придобил собствеността върху УПИ-то, ведно с двуетажната сграда през 1929 год, а към момента на смъртта му, на ******** год. е бил в брак с И. Д. Г.. Режимът на СИО е въведен с приемането на СК от 1968 год., включително за заварените бракове към влизането му в сила, а в конкретния случай бракът между М. Г. и И.

4

Г. е прекратен със смъртта на Г. през 1961 год., то съдът приема, че собствеността върху процесния имот е лична собственост на съпруга. По делото не е установено дали към момента на придобиването на имота през 1929 год. М. Р. да е бил в брак и евентуално с кого. Поради това на основания чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството /ДВ.бр.22 от 29 януари 1949 год./ при смъртта на М. Р. всеки от наследниците е наследил по 1/3 от имуществото му.

Установи се по делото, че Д. М. С. се е отказала от наследството останало от баща й М. Р. Г., както и от наследството, оставено й от майката И. Д. Г.. Извършените откази са действителни, надлежно са вписани в специалната книга на съда и са породили правните си последици. Не се ангажираха доказателства от ищцовата страна за противното, поради което съдът приема оспорването им за неоснователно. Съгласно чл.53 от ЗН дела на отказалия се наследник уголемява дяловете на останалите наследници. В случая след смъртта на М. Г. и И. Г., то собственици при равни квоти /по 1/2/ са станали Д. С. и М. М. Г.. След отказа на Д.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b877c7a2-9923-450b-892d-6761ad3c15b2