Решение № 136 от 07.11.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Харманли, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20225630200371 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. Д. ЕГН ********** от гр.

Харманли, ул. **** против НП №1929/21.03.2022 г, издадено от Директора на РДГ Кърджали, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите,вр. чл.53,ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.

213, ал.1,т.1 от Закона за горите.

В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като се излагат аргументи по същество.

Жалбоподателят сочи, че Административно-наказващият орган при издаване на НП е пристъпил, без да съобрази и провери, с оглед на неговата съобразност и обоснованост АУАН. Жалбоподателят счита, че в НП липсват императивно предвидените по чл. 57 ЗАНН реквизити. На следващо място се сочи, че НП е необосновано, като твърдяното нарушение не е извършено от нарушителя, не е доказано и не е съставомерно от обективна и субективна страна посочените законови разпоредби. Описаната в акта фактическа обстановка жалбоподателят счита за вътрешно противоречива, правно и житейски невярна и некореспондираща с посочените материално-правни норми, в които е прието, че са нарушени и на административно-наказателната 1 норма, при която е определено наказанието. На следващо място жалбоподателят сочи, че размерът на наказанието е определен произволно, необосновано и в нарушение на чл.27 ЗАНН, като неправилно и необосновано не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като не е обсъдено дали деянието е маловажно или малозначително по смисъла на чл.11 ЗАНН, вр. чл. 9 НК. Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. От А. И. Д., чрез адв. Д. А. е постъпило становище, с което моли да се даде ход на делото и същото да се разгледа в отсъствието на жалбоподателя и неговия пълномощник. В становището се сочи, че поддържа жалбата, не възразява да се приемат писмените доказателства приложение в административно-наказателната преписка и да се разпитат свидетелите, към които няма въпроси. Няма други доказателствени искания. В становището се излагат аргументи по същество на спора. Към становището е приложен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Административнонаказващият орган/АНО/- Директор на РДГ Кърджали, не изпраща представител. С писмено становище от гл. юрисконсулт Е.М., упълномощен представител на директора на РДГ Кърджали взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 29.03.2021г в с.Българин, общ.Харманли лицето А. И. Д. с транспортно средство ЗИЛ 131 с per. №Е3736ВС, транспортира 10,00 пр.куб. м дървесина от черен бор, немаркирани с контролна горска марка, производствена или общинска такава и непридружени с превозен билет.Нарушението е констатирано от административнонаказващият орган въз основа на преписка 2110601248, от 07.04.2022 год., Констативен протокол серия КОО № 122732 от 29.03.2021 год., съставен от З. М. С. на длъжност Горски инспектор при РДГ Кърджали, адрес: гр. Кърджали, ПК 6600, ул. *** и постановление на Районна прокуратура за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Хасково териториално отделение Харманли от 09.12.2021 год.. и като приех представените доказателства в хода на административното производство на основание чл.36, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания констатирал, че лицето А. И.

Д., с ЕГН **********, адрес гр. Харманли, ул.****, община Харманли е извършило нарушение чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите и му е наложил на основание: чл.266, ал.1 във от Закона за горите и чл.53, ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания администратино наказание „глоба” в размер на 50,00 лева и отнемане в полза на държавата:вещите, предмет на нарушението: 10 пр.м3 дървесина от черен бор, на основание чл.

273, ал. 1 от Закона за горите.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 2

09.12.2021 г. от 09.12.2021 г. на РП Хасково ТО Харманли на основание чл.9, ал.2от НК и чл.24, ал.1,т.1,вр. чл.243, ал.1,т.1 и ал.3 от НПК и чл.36, ал.2 от ЗАНН е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.235,ал.1 от НК, водено за това дали в периода от 26.03.2021г. до 29.03.2021г. в землището на с. Българин, без редовно писмено позволително се извозват дървета от дървесен вид дъб- черен бор собственост на РДГ Кърджали- престъпление по чл.235,ал.1 от НК. Постановлението не било обжалвано по съдебен ред и влязло в законна сила на 29.12.2021г. В постановлението се сочи, че е налице административно нарушение по Закона за горите извършено от А. И. Д. от гр. Харманли с оглед превозването на немаркирани дървета установено съгласно чл.274, ал.1,т.2 от Закона за горите,както и за разпореждане с веществените доказателства 10,00 пр.куб. м дървесина от черен бор.

С писмо изх.№ 1751/2021г от 30.11.2021г. препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.12.2021г.,ведно с ДП № 159/2021г. по описа на РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково били изпратени по компетентност на Директора на РДГ – Кърджали по компетентност. Същите са получени на 04.01.2022г. и заведени под рег. № 41 от 04.01.2022г.

На 21.03.2022г. Директора на РДГ – Кърджали издал оспореното постановление № 1929 от 21.03.2022г.,връчено на жалбоподателя на 27.05.2022г.

Приетата за установена фактическа обстановка, изложена в настоящите мотиви, съдът изведе след анализ на писмените доказателства, съдържащи се АНП и приобщени в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а относно заключенията по експертизи и във врчл.282НПК.

Гласни доказателства – свидетелски показания не са събирани в настоящото производство, доколкото и не са претендирани от въззиваемата страна, която носи тежестта на доказване в процеса. Писмените доказателства се кредитират за достоверни, те не се оспориха досежно своето съдържание или авторство от страна на жалбоподателката, като същите в качеството на документи са редовни от външна страна, а онези от тях представляващи доказателствени средства по смисъла на НПК материализиращи действия по разследване се явяват годни такива – съставени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити. Между писмените източници не се установиха противоречия, поради което и съдът ги цени за установяване на обстоятелствата съдържими се в тях.

От правна страна, при така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата

3

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма. Спазена е разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ при издаване на атакуваното наказателно постановление, като издадено от инж. Г.А.Ш., директор на РДГ Кърджали, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните.

Преценена по същество, депозираната жалба е изцяло основателна, за което съдът привежда следващите правни съображения.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство и релевираните възражения, съдът констатира наличието на особено съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на НП, които се явяват предпоставки за неговата отмяна, на процесуално основание и без да се обсъжда по същество вмененото адиминистративно нарушение – извършването му, неговата съставомерност, авторството и вината на извършителя – жалбоподателя А. И. Д., с ЕГН **********, адрес гр.

Харманли. Досежно правната си квалификация, установеното конкретно процесуално нарушение се свързва с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН, чието императивно предписание не е изпълнено, в случая. Налице е неправилно приложение на процесуалния закон и започналото административнонаказателно производство против жалбоподателя Д., според съда е изначално порочно и неправилно образувано. И това е така, защото липсва съвпадение между субекта, против когото е водено наказателното производство – прекратено впоследствие и започналото – образувано покъсно административнонаказателно производство, така и поради липсата на пълна идентичност на предмета на тези две производства, както още и поради наличието на установени и приети нови, различни фактически 4 положения, твърдяни, респ. посочени НП, в отклонение от фактологията съдържаща се в мотивите на Постановлението на прокурора за прекратяване на воденото ДП, с което наказващият орган е бил сезиран.

Поради това, съдът намира, че АНО – Директора на РДГ – Кърджали не е имал право, въз основа на същото да издаде директно НП против А. И. Д. –жалбоподател и в конкретното му съдържание, по този начин, произнасяйки се по преписката и упражнявайки санкционната си власт, с налагането на наказания на това лице, за извършеното от същото административно нарушение, без против него да е било повдигано и предявявано й каквото и да е обвинение – наказателно, респ. административнонаказателно. Изводите в тази насока са категорични и се налагат от факта, че санкционираният нарушител А. И. Д. не е участвал и не е бил привличан в качеството на обвиняем по прекратеното ДП в хода на което е разследвано престъпление по чл. 235, ал.1 от НК. На следващо място в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2021 г. от 09.12.2021 г. на РП Хасково ТО Харманли се сочи, че мястото на нарушението е с. Рогозиново, а в НП е посочено, че инкриминираното място е с. Българин, община Харманли,така както е посочено и в Констативен протокол серия КОО № 122732 от 29.03.2021 год., съставен от З. М. С. на длъжност Горски инспектор при РДГ Кърджали. Доколкото хипотезата на санкциониране на определено лице по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е изключение от общото правило за образуване на административно производство със съставяне на АУАН и след това санкционирането му с НП, то тази хипотеза не може да се прилага по отношение на кое и да било лице, а единствено и само по отношение на това, срещу което се е водило наказателното производство. Само това лице е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за ангажиране на административно наказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление.

Обсъденото до тук процесуално нарушение, констатирано от съда и относимо към образуването на настоящото административно наказателно производство, изразило се в несъблюдаване на правилото по чл.36, ал.2, вр.ал.1 ЗАНН, следователно и незаконосъобразно поставено неговото начало.