Решение № 4 от 15.01.2021, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Царево , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Минчо Т. Танев

Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20202180200333 по описа за 2020 година Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на Г. И. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 42 от 05.08.2020 год. на директора на РИОСВ- Бургас.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Предлага алтернативно съда да преквалифицира деянието като маловажен случай и да намали размера на наложената санкция.

Пред съда жалбоподателят не се явява.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, счита същата за неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Ангажира гласни доказателства.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 27.04.2020 год. актосъставителят, съвместно с колегите сислужители на РИОСВ- Бургас и служители на Гранична полиция- извършвали контрол и проверки в резерват „Ропотамо“. Когато стигнали до устието на 1 река Ропотамо, видели в на брега, акостирала лодка. При извършената проверка се установила собствеността на лодката, но същата не се управлявала от собственика, а се управлява от жалбоподателя.

Констатираните нарушения мотивирали актосъставителя да състави на жалбоподателя АУАН № 42 от 07.07.2020 год. в който нарушението било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му бил лично, с отбелязани в него възражения от страна на жалбоподателя.

Наказващият орган, като не приел възраженията на жалбоподателя, въз основа на съставения АУАН издал атакуваното, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии и Заповед № 318/ 07.05.1992 год. на МОС и санкционирано на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ.

Горната фактическа обстановка съда прие за безспорно установена от приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на този свидетел. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.

Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на нарушението. Изясняват всички отделни елементи на нарушението- времето на неговото осъществяване, мястото, предмета и неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да 2 представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В настоящото производство, жалбоподателя на не спори фактическата обстановка по делото.

От събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Съдът намира възраженията на процесуални нарушения за неоснователни. жалбоподателя за допуснати

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.

Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода 3 на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН, същата е в рамките на закона.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима- нарушението е формално.

Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42 от 05.08.2020 год. на директора на РИОСВ- Бургас.

ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН ********** да заплати на РИОСВ- Бургас, сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4