Решение № 800 от 24.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Бургас, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203441 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. С. Л., ЕГН: **********, с адрес:

*****, против Наказателно постановление №25-0769-001909/07.08.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За административнонаказващия орган, надлежно призован, се явява юк.Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /видно от разписката на л.7 от делото, НП е връчено на 18.09.2025г., а процесната жалба е депозирана на 19.09.2025г./. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.04.2025 г. около 14:00 часа, в гр.Бургас на БУЛ.ДЕМОКРАЦИЯ, от кръстовището с бул.“Сан Стефано“, към кръстовището с ул.“ Дунав“, жалбоподателката Д.

С. Л. управлявала собствения си лек автомобил марка „Пежо 206“, с рег.номер *****. В близост до бл.128 , настъпило ПТП с виновния за същото пешеходец И. М., а именно пешеходецът бил закачен за лакътя от преминаващия покрай него автомобил.

Жалбоподателката не възприела горното като настъпване на ПТП, тъй като съприкосновението с автомобила й било минимално. Същата била спряна от полицейски 1 екип недалеч от мястото на ПТП, а именно на бул.“Демокрация“ до бл.61., За констатираното свидетелят У. съставил АУАН с бл. № 3416867 за извършени две нарушения по ЗДвП - по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2от ЗдвП. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП:

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Съдът намира обаче, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нещо повече, в такава невъзможност се явява и съдът.

Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, както и че при движението настъпило съприкосновение на същия с пешеходец /виновен за настъпване на самото ПТП/. Описаните факти обаче не съответстват на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Това е така, тъй като в самото НП изрично е посочено, че виновен за ПТП-то се явява пешеходецът, което е видно и от всички останали доказателства, приложени по делото и показания на разпитаните свидетели.

След като самият наказващ орган е приел, че вина за настъпилото ПТП има пешеходецът И. М., неясно за съда остава, защо е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В тази връзка следва да се изтъкне и че липсва и каквато и да е описателност на това нарушение, като от текста на АУАН и НП изобщо не става ясно в какво се състои твърдяното противоправно поведение на Л. респ. какъв е фактическият състав на вмененото й във вина нарушение. По този начин жалбоподателят е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, тъй като, за да се защити по фактите, той трябва да е наясно с тях. Нещо повече, гореизложеното затруднява и извършването на преценка от страна на съда по отношение наличието респ. липсата на осъществено нарушение. По изложените съображения НП следва да се отмени в посочената част.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е 2 длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В същото време обаче в самото НП е описано като изпълнително деяние, осъществено от жалбоподателката, че тя „не е спряла на мястото на ПТП“. Видно от изложеното е, че така описаното нарушение, извършено от Л. на съответства на дадената му от АНО правна квалификация. В случай, че наказващият орган е искал да санкционира същата за това, че не е спряла на мястото на МПС, той е следвало да подведе поведението й под нормата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, предвиждаща задължение за водача без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Следва да се изтъкне, че се касае за две съвсем различни хипотези, като в първата водачът не остава на мястото на произшествието и не изчаква пристигането на компетентните органи на МВР, а във втората водачът не спира, за да установяване какви са последиците от произшествието. С оглед на изложеното следва да се заключи, че АНО е извършил недопустимо смесване на съставите на нарушенията по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, непозволяващо на жалбоподателя и на съда да разберат какво точно е обвинението. По този начин от една страна е нарушено правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, а от друга страна е накърнена и възможността на съда да извърши съдебен контрол по НП. Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Налице е обаче и несъставомерност на поведението на Л. по така вмененото й във вина нарушение, като в тази връзка следва да се разгледат две хипотези. Ако се приеме, че жалбоподателката е санкционирана, за това, че не е спряла за установяване на последиците от ПТП, съдът намира, че липсва субективен елемент за осъществяване на това деяние.

Действително, в конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел установяване на настъпилите щети, който факт се установява от показанията на свидетелите З. и У. и наличните по делото писмени доказателства. За да е налице административно нарушение от субективна страна обаче, следва и деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/. В конкретния случай от всички материали по делото се установява, че жалбоподателят изобщо не е възприел случилото се /процесното ПТП/, поради което и поведението му се явява несъставомерно по така дадената правна квалификация. Съдът основава изводите си в тази връзка на това, че видно от материалите по делото процесното съприкосновение е причинено от страничното огледало на лекия автомобил, което безспорно създава възможност същото да не бъде възприето от водача му.

Тъй като пешеходецът се е намирал странично спрямо МПС, това предполага и ПТП да е настъпило извън зрителното поле на водача му /който се предполага, че следва да гледа напред и да следи движението на автомобила си по пътното платно/. Видно от АУАН бл. номер 3416866 и Наказателно постановление №25-0769-001962/11.08.2025г. /л.17 и л.19 от делото/ е също така, че вина за настъпилото ПТП има пешеходецът, който е и санкциониран в тази връзка с налагане на административно наказание „Глоба“. В същото време, ПТП е настъпило до бл.128 на бул.“Демокрация“, а Л. е била спряна от полицейски екип недалеч от това мястото, а именно на до бл.61 на същата улица. Всичко изложено навежда към извода за липса на субективно намерение на жалбоподателката да не спре на мястото на произшествието.

Ако се приеме, че жалбоподателката е санкционирана, за това, че не е останала на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, вмененото й нарушение също би се явявало несъставомерно. Същата очевидно е установила настъпването на ПТП, поради което и не е спряла след същото. След като водачът не е спрял след ПТП очевидно няма как да се очаква същият да изчака пристигането на контролните органи, тъй като тази хипотеза касае 3 случаите, при които водачът е спрял, след което самоволно е напуснал мястото на ПТП.

Изложеното води до извод за отмяна на постановлението и в тази му част.

Разноски от жалбоподателя не се претендират, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази връзка.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0769-001909/07.08.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4