Решение № 860 от 18.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Бургас, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500984 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на ИВ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Люляково, община Руен, област Бургас, ул.“Георги Иванов“ №1 и съд. адрес: гр.Добрич, ул. „Д-р К.Стоилов“ №5, ет.1, кантора 5, чрез адв. И.Станева, срещу Решение №58/12.04.22г., постановено по гр.д.№94/22г. по описа на Айтоски районен съд, с което съдът отхвърля като неоснователен предявения от жалбоподателя ищец срещу „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Дондуков“№ 68, иск по чл. 405, ал.1 КЗ, за сумата от 1015, 90 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“(застрахователна полица №0312180380017050), заради причинени имуществени вреди на л.а. Meрцедес E320 CDI и рег.№ А8 730 МХ, настъпили в резултат от застрахователно събитие- ПТП- от 13.06. 2019 г. срещу 14.06.2019 г.

Решението се сочи за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони. Поддържа се, че правните изводи на първата инстанция, обусловили изхода на спора, са основани на неправилно и едностранчиво възприемане на относимите към казуса факти.

Конкретно се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, извършвайки непълен доклад по делото, несъобразен със събраните доказателства, бланкетен и неизчерпателен, нямащ изискуемото съдържание по чл. 146 ГПК, че не са посочени правнорелевантните факти, подлежащи на доказване или опровергаване от ищеца, както и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. Неправилно е оставено без уважение искането на страната за присъединяване на образуваното по чл. 207 от ГПК пред РС Добрич дело №3159/20 година. Съдът едва в съдебното решение е навел доводи, че исковете не са доказани, поради неангажирани доказателства, които безспорно да установят механизма на застрахователното събитие, мястото и часа на настъпването му. Назначената в делото, заведено на 1 основание чл. 207 от ГПК пред РС- Добрич, съдебно-техническа експертиза, установявала механизма на увреждането на автомобила, размера на пазарната стойност на материалите и труда за възстановяване на нанесените вреди. Застрахователят не бил задал въпроси на вещото лице, изготвило експертизата и тя била приета без оспорване и възражения. Застрахователят не е твърдял и умишлено причиняване на застрахователно събитие от застрахованото лице. Съдът в доклада си не бил посочил на страните за кои твърдения или отричани от тях факти не сочат доказателства. Така делото останало непопълнено с нужните за разрешаването му такива.

На следващо място съдът едностранчиво разглеждал представените писмени доказателства. Така, възприемайки тезата на ответната страна, че не са спазени условията на т.46.3 от Общите условия(ОУ) към договора, изискваща незабавно уведомяване на всички компетентни органи за настъпилото застрахователно събитие, съдът необосновано бил преценил, че представената му служебна бележка, издадена от РУ на МВР Кнежа, не гарантира достоверност на информацията за настъпилото застрахователно събитие, поради разминаване в датите, посочени в исковата молба и тази на служебната бележка. Поддържа, че настъпването на застрахователното събитие, случило се около полунощ на 13.06.2019г. срещу 14.06.2019г., е надлежно обявено, като непосредствено след инцидента водачът на автомобила бил подал сигнал на ЕЕН 112. Операторът на ЕЕН заявил, че мястото на произшествието не следва и няма да бъде посетено от полицейския екип, защото няма пострадали лица и повредени други превозни средства. Водачът на автомобила бил посъветван да се обърне към най-близкото РУ на МВР-Кнежа за издаване на документ за застрахователното събитие, което спазил. Страната намира това за напълно достатъчно в изпълнение на задължението си за незабавно уведомяване на компетентните органи за настъпилото произшествие. Намира, че съдът не е коментирал наличието на забраната по чл. 106, ал. 5 от КЗ, застрахователят да изисква от застрахования доказателства, с които последният не може да се снабди, поради нормативни пречки. Несъставянето на протокол за настъпилото ПТП от органите на пътна полиция, според страната, не представлява неизпълнение на задълженията й по договора към застрахователя. Последният е могъл да изисква от органите на МВР по реда на чл.

107 КЗ информация за настъпилите застрахователни събития.

Поддържа се и възражението за нищожност на клаузата на чл.58.1 от ОУ по застраховката, поради противоречие с императивната норма на чл.408, ал.1,т.4 и чл. 106, ал. 5 от КЗ, както и на чл.386 ал. 2 от КЗ, като клаузата се счита за неравноправна на основание чл.143 ЗЗП, което води до нейната нищожност, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Сочи се за несъстоятелен аргументът, че клаузата на чл. 58.1 от ОУ е договорена в полза и на застрахования, защото застрахователят му предоставя само една формална възможност да не представя посочените документи и същевременно ограничава броя на щетите, при които това може да стане. Тази клауза увреждала застрахования, т.к. практически предоставяла изплащането на обезщетението само на волята на застрахователя, можещ да откаже или да намали репарацията, при липса на документ, с който застрахованият не може да се снабди. Същевременно, тъй като е включена в ОУ, клаузата пречела на застрахования индивидуално да договоря условията по същата. Изложеното поставяло в неравноправно положение застрахования спрямо застрахователя.

Моли за отмяна на обжалваното решение на Айтоски районен съд и за постановяването на ново по съществото на спора, което да уважи заявените искове.

Дири разноските в съдебното производство за две инстанции и тези, сторени за събирането и обезпечението на доказателства, по ч.г.д. №3159/20 година по описа на РС- Добрич.

Направил е доказателствени искания за разпит на свидетели при довеждане и за изискване чрез съда на аудиозапис от тел. 112 за извършено телефонно обаждане на 13-ти срещу 14-ти юни 2019 година от два телефонни номера, оставени от настоящия съдебен състав без уважение, поради настъпила преклузия, установена след стореното от страната и прието в съдебно заседание уточнение, указано й от БОС.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД със седалище: гр.София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“,№ 68. Дружеството сочи въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което я оспорва. Намира решението на първата инстанция за обосновано, законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване. Страната поддържа аргументите на съда, изложени в мотивите на решението му и излага следните допълнителни 2 съображения: оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение е необосновано. Счита доклада на първата инстанция по иска за надлежно и законосъобразно изготвен, за правилно разпределена и доказателствената тежест между страните, касателно установяването на релевантните за спора обстоятелства, предвид представянето на материалите по ч.гр.д.№3159/20 година по описа на РС- Добрич. Поддържа, че първоинстанционният съд е нямал задължения да дава указания за това дали представените доказателства са достатъчни да обосноват тезата на ищеца. Възразява и срещу оплакванията за нищожност на клаузи от ОУ, приложими по делото. Счита, че клаузата на чл.58.1 от ОУ е предвидена в полза и на двете страни. Намира, че уговорените в клаузите на ОУ хипотези на по-нисък лимит на отговорност на застрахователят не противоречат на закона, доколкото не са уредени с императивни правни норми. Поддържа, че ограничаващата отговорността на застрахователя разпоредба е ясна и разбираема за другата страна и, че застрахователят следва да отграничи кога носи отговорност и кога не, за да не допусне произвол във връзка със заявяването за заплащане на застрахователни обезщетения. Цитира съдебна практика в защита на тезата си. Възразява срещу доводите, че застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за събитието и да му представи необходимите документи. Счита, че договореният между страните лимит на отговорността е предвиден именно за изплащане на обезщетения за застрахователни събития, които по естеството си са такива, че не могат да бъдат удостоверени с конкретен документ, като: щети, нанесени на МПС в паркирано състояние, щети от самокатастрофиране и др. под. Тези обстоятелства били известни на страните при сключването на договора, поради което общата им воля следвало да бъде зачетена.

Лимитирането на отговорността на застрахователя се сочи за част от договорните уговорки, както например клаузата за самоучастие на застрахования и те са предвидени, за да намалят дължимата от застрахования премия по застраховката. Поддържа, че в случая, поради изчерпване на договорения лимит, оспорената клауза на чл.58 от ОУ следва да бъде приложена, т.е. плащането по заявената претенция е правилно отказано. Дири юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лв. пред въззивния съд и не ангажира нови доказателства.

Становището на въззивника се поддържа от процесуален представител в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Проверката по чл.267 от ГПК, извършена от настоящата инстанция с Определение №1621/07.07.22г., сочи въззивната жалба за редовна и допустима.

Служебната проверка по чл.269 от ГПК, извършена от въззивния състав сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на съдебното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото пред РС-Айтос е образувано по претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът ИВ. Д. АНГ., чрез адв. И.Станева, е поискал осъждането на „Дженерали Застраховане“ АД- гр.София за сумата 1015,90лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, сключен със застрахователна полица № 0312180380017050, заради причинени имуществени вреди на л.а. „***“, с рег. № ***, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП в нощта на 13.06.2019г. срещу 14.06.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата. Претендирал е съдебно-деловодни разноски, включая сторените в производството по чл. 207 и сл. ГПК, за обезпечение на доказателствата, установяващи произшествието.

Обосновал е претенцията си с твърдението, че е собственик на процесното МПС, застраховано по договор с ответника, сключен на 31.08.2018 г., с период на покритие 01.09.2018г.-31.08.2019г., в срока на който настъпило застрахователно събитие, причинило материални щети на превозното средство. Описва, че в нощта на 13.06.2019 г. срещу 14.06.2019г., на няколко км. преди гр. Кнежа, управляваният от пълномощника му -П.Л.-автомобил „М.", бил ударен от диво животно, причинило твърдените в исковата молба увреждания (уточнени с молба от 25.10.21г.), за което събитие водачът съобщил на тел.112. Твърди, че е заявил събитието пред 3 ответника, че последният образувал щета №210516154/2019г., по която след оглед на автомобила били описани причинените му повреди, но ответникът се позовал на чл.58 и чл.58.1 от ОУ по застраховката и отказал да заплати дължимото обезщетение. Застрахованият възразил срещу отказа, но последният бил потвърден, като било прието, че застрахователят добросъвестно е изпълнил задълженията си по договора и не дължи плащането.

Ищецът се счита за изправна страна по договора, изпълнил всички поставени в него условия във връзка с претендирането на обезщетението, като се позовава на забраната по чл. 106, ал. 5 КЗ и на възможността, застрахователят да изиска информация за събитието служебно, на осн. чл. 107 КЗ. Сочи, че е провел и производство по обезпечаване на доказателствата пред РС Добрич, във връзка с твърдяното застрахователно събитие.