Решение № 18260 от 07.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18260 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Воденичарова при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Гражданско дело № 20221110152582 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД против *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 363,06 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: ****, аб. № ***, ИД номер ***, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 811,51 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2022 г., сумата от 19,89 лв.

– такса за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 5,48 лв. – лихва за забава за периода 30.09.2019 г. – 14.09.2022 г. Претендира разноски.

Първоначално исковете са заведени срещу наследниците на Л. Б. С., починала на 09.11.2014 г., като бивш собственик на процесния топлоснабден имот ****, аб. № ***, ИД номер ***.

След извършване на множество справки чрез изискване на удостоверения за наследници и служебно извършена справка от съда в ЕСГРАОН за роднини на Л. Б. С. и при данни, че същата е починала през 2014 г. неомъжена, без деца, без данни за братя или сестри и без живи възходящи, с уточнителна молба от 21.11.2022 г. на л. 13 ищецът е насочил исковете си срещу СО на осн. чл. 11 ЗН.

Ищецът твърди, че имотът е преминал в патримониума на СО по силата на чл. 11 ЗН екс леге поради това, че няма лица, които да получат наследството на осн. чл. 5 – чл. 10 ЗН.

Ответникът СО е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба /дата пощ. кл. 23.12.2022 г./. Не спори имотът да е топлоснабден; да е бил собственост на Л.

Б. С., починала на 09.11.2014 г.; в исковия период / след смъртта на Л. С./ СО да е било 1 клиент на ТЕ относно подаваната до имота енергия. Сочи, че СО е завладяло имота с ключар на 01.12.2021 г., като се установило, че радиаторите са спрени. Позовава се на давност.

Видно от служебно извършените справки о СО е подало молба за приемане на наследството на Л. Б. С. по опис, като е било образувано гр.д. № 22771/ 2023 г., по описа на СРС, 181 състав. Същото е прекратено поради оттегляне на молбата с определение от 18.07.2023 г.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже пълно и главно, че между него и Л. Б. С., починала на 09.11.2014 г., считано до 09.11. 2014 г., а след тази дата – между него и СО, в процесния период е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имот с адрес ****, аб. № ***, ИД номер ***; че Л. Б. С. е имала качеството на потребител на ТЕ – собственик или ползвател на имота; че ответникът СО е придобило имота на осн. чл. 11 ЗН поради това, че Л. Б. С., починала на 09.11.2014 г., няма наследници, които да получат наследството на осн. чл.

5 – чл. 10 ЗН; че ищецът е доставял в исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; размера на вземанията за главници и лихви.

Като безспорно е отделено, че процесният имот с адрес: ****, аб. № ***, ИД номер ***, е топлоснабден; че е бил собственост на Л. Б. С., починала на 09.11.2014 г.; че СО е завладяло имота с ключар на 01.12.2021 г.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от нотариален акт от 04.09.1963 г. Л. Б. С. е придобила правото на собственост върху имота, който не се спори да е топлоснабден /л. 80/. В акта е посочено старото име на бул. „В. Левски“ – ***.

Л. Б. С. е починала на 09.11.2014 г. Не се спори, че СО е завладяло имота с ключар на 01.12.2021 г. Видно от акт за частна общинска собственост № 1057 от 07.02.2023 г. /л. 79/ ответникът СО е актувал имота като частна общинска собственост на осн чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОбС /“имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон“/ вр. чл. 11 ЗН . Имотът е завладян от СО видно от заповед № 242/25.11.2021 г. на л. 52. На 01.12.2021 г. е съставен протокол за оглед, видно от който жилището се състои от три стаи, кухня и тоалетна и е било необитаемо. 8л. 54/.

Относно наследството на Л. Б. С. се установява следното. Според писмо от СО, район Средец на л. 38 Л. Б. С., родена 1931 г. е починала 2014 г., като е била неомъжена, няма деца, както братя или сестри. Съгласно служебно извършена справка от съда в ЕСГРАОН /л. 63 и сл./ относно всички възможни нейни роднини, за които може да се изведе запис, починалата няма други роднини. Извежда се запис за баща й, но той е починал преди нея през 1983 г. Няма данни в ГРАО за неговите родители – нито име, нито ЕГН, като те са починали преди да се въведе ЕГН в РБ /в края на 1977 2 г./. Относно майката на Л. Б. С. няма пълни записи, само дата на раждане - 1906 г. Л. Б. С. няма братя или сестри.

По този начин не се установява Л. Б. С. да е оставила наследници по закон по смисъла на чл. 5 –чл. 10 ЗН, а именно: деца или техни низходящи, живи родители, живи възходящи от втора или по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи /деца и внуци/, роднини по съребрена линия до шеста степен включително или съпруг.

Според чл. 11 ЗН когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

По този начин наследството на Л. Б. С. е придобито ex lege по силата на чл. 11 ЗН от държавата с изключение на правото на собственост върху процесния недвижим имот, което е преминало върху общината, в чийто район се намира - СО, понеже се касае за жилище.

Задълженията по топлоснабдяването до 09.11.2014 г. /дата на смъртта на Л. Б.

С./ са наследени от държавата. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Приемането на наследството от държавата по опис е средство за охрана интересите на държавата, понеже осигурява ограничаването отговорността на наследника /в случая държавата/ по отношение на кредиторите на наследството до размера на наследствените активи, придобити от държавата на осн. чл. 11 ЗН. Това са всички активи извън тези, които се придобиват от Общината.

По силата на чл. 11 ЗН в случая *** е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот считано от 09.11.2014 г. Обстоятелството, че имотът е актуван като общински по-късно, не променя този извод, т.к. актовете за общинска собственост нямат конститутивно действие. По този начин за възникналите след 09.11.2014 г. задължения по топлоснабдяването / каквито са настоящите за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ отговаря собственикът на имота, а именно в случая ***.

Видно от служебно извършените справки СО е подало молба за приемане на наследството на Л. Б. С. по опис, като е било образувано гр.д. № 22771/ 2023 г., по описа на СРС, 181 състав. Същото е прекратено поради оттегляне на молбата с определение от 18.07.2023 г.

Неприемането на наследството по опис от Общината обаче не променя извода, че тя като собственик на имота дължи суми за главница и лихви за топлоснабдяване на имота след 09.11.2014 г. Съгласно чл. 11 ЗН Общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, в случая правото на собственост върху топлоснабдения имот – жилище. В този случай положението на общината е сходно с положението на заветник. В същото качество /не на универсален, а на частен правоприемник/ се намира обаче общината и в хипотезата на придобиване на движими вещи или имоти по дарение и завещание.

Не съществува пречка Общината като частен правоприемник да приеме наследството по опис, понеже разпоредбата на чл. 61 от Закона за наследството не ограничава лицата, които могат да приемат наследствено имущество по опис. Ал. 2 от тази разпоредба само посочва кои лица задължително следва да приемат наследството по опис /непълнолетните, държавата и обществените организации/. Спрямо тези лица 3 това задължение е въведено с цел осигуряване защита на имуществените им права от бъдещи претенции от страна на кредиторите на починалото лице. Както и разяснено в Определение № 60154 от 7.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4506/2021 г., I г. о., ГК обаче приемането по опис на наследството от частния правоприемник Общината не е свързано с необходимостта да се ограничи отговорността на Общината за задължения на починалото лице. Независимо дали Общината е приела наследството по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице, а за тях отговоря единствено държавата до размера на полученото имущество. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН държавата винаги приема това имущество по опис. Спрямо общината е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 68 ЗН - че полученото от общината наследствено имущество може да се намали съответно, когато останалото наследствено имущество /в случая останалото в собственост на държавата наследствено имущество/ не е достатъчно за изплащането на наследствените задължения. Така приемането по опис на придобитото от общината на основание чл. 11 ЗН имущество се налага единствено, за да се отграничат движимите вещи и недвижимите имоти, които общината придобива по реда на чл. 11 ЗН /жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, находящи се на територията на тази община/ от останалите движими вещи, жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство, останали в наследството на починалия, но намиращи се на територията на други общини, както и от останалите недвижими имоти на починалото лице, които остават в собственост на държавата на основание чл. 11 ЗН. Приемането от Общината по опис на наследството, придобито по реда на чл. 11 ЗН, обаче не е задължително; ако Общината не е приела наследството по опис то тя продължава да е собственик, в качеството си на частен правоприемник на починалия, на жилищните имоти, находящи се на територията на Общината.

По този начин въпреки че в случая Общината не е приела по опис наследството на Л. Б. С., то тя е собственик на процесния имот – топлоснабдено жилище, считано от момента на смъртта на Л. Б. С. - 09.11.2014 г. Като собственик на имота именно СО отговаря за задълженията, натрупани в исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., т.е. след смъртта на Л. Б. С..

Ответникът в процесния период е собственик на имота. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.