Определение № 32159 от 14.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32159 гр. София, 14.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. Н. СТ. като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №

20221110169383 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. В. М. срещу „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД, която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕОД е подал отговор на исковата молба.

Следва да бъде посочено, че препис от исковата молба, ведно с приложенията, с вх. № 284876/21.12.2022г. е връчен на „фирма“ ЕООД на 13.01.2023г. чрез юрк. В М - С /л. 21 от делото/.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъдат задължени ответниците да представят справки за извършени плащания по Договор за потребителски кредит № 2376145/15.04.2021г. и Договор за поръчителство от 15.04.2021г. съдът намира за допустими и относими, поради което следва да бъдат уважени.

По искането за спиране на настоящото дело, съдът намира следното:

Действително, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /по аргумент от чл. 633 ГПК/.

Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631, ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държаватачленка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела 1 въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС.

Съдът намира, обаче, че в случая не са налице предпоставки за спиране на настоящото дело, доколкото по така поставените от СРС, 27-ми състав, въпроси вече са налице произнасяния на СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, дадени с решения на СЕС по дела: С-453/10, С -377/14, С -448/17, С -290/19, и решение на СЕС по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019. Поради което не са налице предпоставки за спиране на делото и искането следва да бъде оставено без уважение.

В този смисъл е и Определение № 1593 от 26.04.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 781/2023г., Определение № 1561 от 24.04.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 673/2023г., Определение № 1681 от 4.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 784/2023г. Определение № 1682 от 4.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 787/2023г.

Определение № 649 от 2.08.2023г. на ОС - Д по в. ч. гр. д. № 511/2023г., Определение № 662 от 9.08.2023г. на ОС - Д по в. ч. гр. д. № 512/2023г., Определение № 663 от 9.08.2023г. на ОС - Д по в. ч. гр. д. № 552/2023г. Определение № 1289 от 31.05.2023г. на ОС - П по в. ч. гр. д. № 1387/2023г., Определение № 1921 от 18.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 832/2023г. и др.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.02.2024г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, подаден от „фирма“ ЕАД, както и отговорът на исковата молба от 21.03.2023г., подаден от „фирма“ ЕООД, на ответника „фирма“ ЕАД- препис от молба с вх. № 59795 от 02.03.2023г., подадена от А. М..

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представят справка за извършени от А. В. М. плащания по Договор за потребителски кредит № 2376145/15.04.2021г. Непредставянето на документа ще се преценява по чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представят справка за извършени от А. В. М. плащания по Договор за поръчителство от 15.04.2021г., както и заверено копие от Договор за поръчителство от 15.04.2021г. Непредставянето на документите ще се преценява по чл.

161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело № С-714/22.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е от А. В. М. срещу „фирма“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.

2

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща платена лихва по нищожен Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е от А. В. М. срещу „фирма“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1098,05 лева, представляваща платено възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за поръчителство от 15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът А. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., сключен с „фирма“ ЕАД, по силата на който е получила кредит в размер на 2050 лева при срок на кредита от 24 броя месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора е следвало да сключи договор за поръчителство с „фирма“ ЕООД с цел да бъде обезпечен договора й за кредит. На 15.04.2021г. била сключила договор за поръчителство с „фирма“ ЕООД, по който е следвало да заплати сума от 2824,56 лева, разпределена на 24 месечни погасителни вноски. Общата погасителна вноска по двата договора била в размер на 223,94 лева. Сочи, че на 28.05.2021г., на 28.06.2021г., на 27.07.2021г., на 27.08.2021г., на 30.09.2021г., била заплатила обща погасителна вноска на двете ответни страни в размер на от по 223,94 лева всяка. На 11.10.2021г. била сключила Договор за кредит № 2454357 от 11.10.2021г. с „фирма“ ЕАД, по който е следвало да получи сумата от 3169,02 лева. С посочената сума била погасила задълженията си по Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., като от сумата от 3169,02 лева била удържана 2228,35 лева.

Поддържа, че общата сума, която била изплатила по договора за потребителски кредит от 15.04.2021г. и по договора за поръчителство била 3348,05 лева, от която 2050 леваглавница, 200 лева- лихва и 1098,05 лева- възнаграждение за поръчител. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство, сключен с „фирма“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен собственик на капитала на „фирма“ ЕООД е „фирма“ АД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „фирма“ ЕООД се разпределяла в полза на „фирма“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „фирма“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването 3 в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира, че договорът за поръчителство от 15.04.2021г. също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит от 2050 лева.

Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да получава нищо насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „фирма“ ЕАД, с който е посочено, че исковата молба е нередовна, доколкото молбата за освобождаване от такса е с невярно съдържание. Твърди, че ищцата не е материално затруднена да си заплати дължимата държавна такса и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. Не оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. за сумата от 2050 лева при ГЛП в размер на 19,65 % и ГПР в размер на 21,52 %. Не оспорват, че всички задължения по договора са изцяло погасени. Оспорват, че договорът за кредит нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Поддържат, че лихвеният процент е изрично уговорено фиксирано число- чл. 7 на Приложение № 1, както е че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание. Твърдят, че такса гаранция не се събира от дружеството и не се дължи на дружеството, за да бъде включвана в ГПР. Оспорват, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружествотогарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит. Оспорват, че вземанията на „фирма“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл. 19 ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „фирма“ ЕАД не е страна по договора. Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Твърдят, че ищецът е можел да се възползва от правото си по чл. 29 и сл. ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи обезщетение или неустойка или да сочи причина за отказа. Счита, че наличието на свързаност между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Не оспорват, че ищцата е направила плащания в периода от 28.05.2021г. до 30.09.2021г. Оспорват, че е погасила сума от 2228,35 лева с рефинансиращия кредит от 11.10.2022г., като твърдят, че погасяването било в размер от 1859,33 лева.