Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 777 от 22.05.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5199/2025
Вид
Решение № 777
Подписан
22.05.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Милена Светлозарова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Плевен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430105199 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делба - ІІ фаза.

С влязло в законна сила решение №2024 от 18.12.2025 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между С. Ю. М. с ЕГН ********** и С. Н. Б. с ЕГН ********** на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в *** с площ от 1050 кв.м , за който е отреден *** по плана на ***, заедно с построените в имота три едноетажни масивни жилищни сгради и паянтова стопанска постройка.

Постановено е със същото решение от допуснатия до делба имот да се образуват ОСЕМ РАВНИ ДЯЛА, от които СЕДЕМ ДЯЛА за С. Ю. М. и ЕДИН ДЯЛ за С. Н. Б..

Във втора фаза на делбата е заявено искане от ищцата С. Ю. М. по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните във втора фаза на делбата доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изслушано в с.з. на 27.04.2025г. се установява, че допуснатия до делба жилищен имот е неподеляем.

Съдът приема, че съсобствеността е възникнала по наследяване, т.е имота е наследствен. Установи се в първата фаза на делбата, че процесното имущество е било собственост на наследодателя И.С.Й. и св.Ю.М.Й. – придобито в режим на СИО, като след смъртта на И.Й. на 12.12.2020г. част от имота е преминала в патримониума на наследниците му по закон – преживелия съпруг Ю.Й., децата им С. М. и А.А., както и ответника С. Б. по право на заместване на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Снежанка Савова.

Установи се също така в производството по първа фаза, че на 09.10.2024г. Ю.Й. и А.А. са дарили на ищцата С. М. притежаваните общо от тях 6/8 ид.ч. от имота с договор, обективиран в нот.акт за дарение на недвижим имот ***.

Така извършената сделка на разпореждане от 2024г. обаче не променя наследствения характер на съсобствеността и не я определя като смесена по смисъла на ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. В същото е прието, че комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт - напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Със съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК обаче ВКС допълни схващането за т.н. комбинирана съсобственост, посочвайки и случаите, когато такава съсобственост не е налице (Решение №144 от 11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г. на ВКС, I г.о.).

Така в решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така, защото имотът остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от 2 наследниците. Определящо да се приеме, че съсобствеността не е смесена е разбирането, че въпреки разпореждането, в съсобствеността не участват трети за наследството лица.

От показанията на свидетелят Ю.М.Й., разпитани в о.с.з. на 29.04.2026г. се установи, че ищцата е живяла в процесния имот към датата на смъртта на нейната майка и наследодател, от който черпи права – И.С.Й.. Свидетелят сочи също така, че знае, чеищцата, която е и негова дъщеря, не притежава в собственост друг жилищен имот.

Въз основа на представената справка от *** и показанията на сочения свидетел, съдът приема, че ищцата не притежава друго жилище. Не са и налице твърдения в обратна насока от страна на ответника.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице основанията по чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на ищцата С. М. и делбата следва да се извърши, като процесния имот се възложи на тази съделителка.

Същата следва да заплати на съделителя С. Б. за уравнение на дела му по реда на чл.349, ал.5 от ГПК сума равна на пазарната стойност на неговия дял от делбеното имущество.

Както се установи от изслушаното в о.с.з. на 27.04.2026г. експертно заключение, пазарната стойност на имота възлиза на 11800 евро, а стойността на един дял е 1475 евро.

С оглед на това следва да се постанови ищцата да заплати на ответника С. Б., при условията на чл. 349, ал.5 от ГПК, в 6 – месечен срок от влизане на решението, сума в размер на 1475 евро за уравнение на дела му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното й заплащане.

При окончателното извършване на делбата, съдът е задължен да събере дължимите от страните държавни такси. Всяка от страните дължи държавна такса върху стойността на дела си или ищцата дължи държавна такса в размер на 413 евро, а ответника С. Б. дължи държавна такса в размер на 59 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.349, ал.2 от ГПК ВЪЗЛАГА в ДЯЛ на С. Ю. М. с ЕГН 3

**********, делбения недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в *** с площ от 1050 кв.м , за който е отреден *** по плана на ***, заедно с построените в имота три едноетажни масивни жилищни сгради и паянтова стопанска постройка, като в ШЕСТ МЕСЕЧЕН СРОК от влизане в законна сила на настоящото решение, С. Ю. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Б. с ЕГН **********, за уравнение на дела му, сумата от 1475 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, съделителите да заплатят по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва:

С. Ю. М. с ЕГН ********** – държавна такса в размер на 413 евро;

С. Н. Б. с ЕГН ********** - държавна такса в размер на 59 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4