Решение № 57 от 04.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ И.

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря М.А СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело № 20244000500542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 475/15.08.2024г. по гр.д. № 879/2020г. по описа на ОС Велико Търново са отхвърлени, като неоснователни, предявените от КОНПИ, искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, във връзка с чл.

142, ал. 1, и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОНПИ против И. С. И., ЕГН ********** и Д. С. Б., ЕГН **********, за отнемане в полза на Държавата на следното имущество :

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от И. С. И. и Д. С. Б.:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с административен адрес град Велико Търново, *********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение- АПАРТАМЕНТ, със застроена площ на апартамента 85,80 кв.м., състоящ се от: дневна, трапезария, кухня, две спални, баня- тоалетна, тоалетна, входно антре и две тераси, при съседи: изток- сграда с идентификатор ***, запад *** и стълбищна клетка, север- двор, юг- двор, под обекта***, над обекта- покрив, заедно с придаденото му избено помещение № 13, с площ 5,17 кв.м., при граници: изток- външен зид, западкоридор, север- изба № 12, юг- изба № 14, отгоре- склад към магазин № 1, 1 заедно с 5,54 % идеални части, равняващи се на 13,17 кв.м. от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както 34/2140 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново с площ 2 144 кв.м. с начин на трайно ползване: Комплексно застрояване; номер по предходен план: 5020007, квартал 502, парцел VII, при съседи: по скица № 9331/01.11.2012г.; СГКК:

***, ***, ***, *** и ***, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 112660 лв.;

- урегулиран поземлен имот XV-296, в квартал 9, по подробния устройствен план на село Самоводене, община Велико Търново, с площ на УПИ - 1 020 кв.м., незастроен, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници на УПИ по Скица № 94ХХ-116182#1 от 12.11.2018 г., Община Велико Търново: изток - УПИ V-296, квартал 9, запад - УПИ XVI-296, квартал 9, север - УПИ III-296, квартал 9, юг - улица, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота;

- урегулиран поземлен имот XVI-296, в квартал 9, по подробния устройствен план на село Самоводене, община Велико Търново, с площ на УПИ - 960 кв.м., незастроен, с уредени регулационни отношения иприложена улична регулация, при граници на УПИ по Скица № 94ХХ-1874- 1#1 от 22.11.2018 г., Община Велико Търново: изток - УПИ XV-296, квартал 9, запад УПИ XVIII-295, УПИ XIX-294 и УПИ ХХ-294, всички в квартал 9, север УПИ II-296, квартал 9, юг - улица, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 20 800лв.

На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С. Б.:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18- 86/19.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: град Велико Търново, п.к. 5000, ***, ет.

0, гараж № 31. Самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой ниваедно с площ от 19,83 кв.м., при съседи по архитектура: изток- гараж № 30, запад- гараж № 32, север- маневрено хале, юг- междублоково пространство, отгоре- детска площадка и при съседни на самостоятелния обект в сградата, съгласно Схема: на същия етаж: *** и ***, под обекта- няма, над обекта: ***, заедно с 2,85 % идеални части от общите части на маневрено хале, възлизащи на 12,41 кв.м. и 1,70 % идеални части от общите части на застройката, възлизащи на 1,12 кв.м. и съответните за застроената площ идеални части от правото на строеж, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 23860 лв.

2

На основание чл. 142, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ от Д. С. Б.:

- сумата в размер на 13269,69 лв., представляваща пазарната стойност на 51% идеални части от лекия автомобил, марка АУДИ, модел Q7, рег. № ВТ90****, към момента на завеждане на исковата молба.

Присъдени са и разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство КОНПИ, чрез процесуалния й представител, с която се обжалва горепосоченото съдебно решение изцяло, като неправилно – незаконосъобразно, несъобразено със съдебната практика и постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че обичайните и извънредни разходи били на стойност 353 833,42 лева, като се твърди, че тази сума не включвала направените разходи за лизингови вноски, лични вноски от проверяваните лица по банковите сметки, вноските по кредити и кредитни карти, придобиването на МПС и др. Цитира се съдебна практика, Твърди се, че разходите възлизали на 2 079 574,20 лева.От друга страна, се твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила, без да е възложил в доказателствена тежест този факт, е приел, че не било доказано имуществото да било придобито в резултат на престъпна дейност. Развиват се доводи и в тази насока. Искането до въззивния съд е да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции на КОНПИ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор само от единия от ответниците в първоинстанционното производство - Д. С. Б., чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни съображения за съответствие на обжалваното решение с постановките, дадени в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Излагат се и аргументи за липса на данни за извършване на каквото и да е било престъпление от Д. Б. и за режим на разделност в имуществената общност на двамата понастоящем бивши съпрузи. Моли се да бъде потвърдено решението на окръжния съд.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа подадената въззивна жалба, като с писмена защита по делото доразвива изложените в нея доводи. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата Д. С. Б. и процесуалният представител на въззиваемия И. С. И. излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, включително и в депозирани писмени защити по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в 3 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове, предявени от КОНПИ против И. С. И., ЕГН ********** и Д. С. Б., ЕГН **********, с правни основания чл. 153, ал. 1 във връзка с чл.141 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОНПИ и с правно основание чл. 153, ал. 1 във връзка във връзка с чл. 142, ал. 1 във връзка с чл.142, ал. 2, т.4 З О Н П И (които след частично прекратяване на първоинстанционното производство, на основание чл. 233 ГПК, с протоколно определение от 31.10.2023г.), са за отнемане в полза в полза на Държавата на следното имущество:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от И. С. И. и Д. С. Б.:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с административен адрес град Велико Търново, *********, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 112660 лв.;

- урегулиран поземлен имот XV-296, в квартал 9, по подробния устройствен план на село Самоводене, община Велико Търново, с площ 1020 кв.м.,

- урегулиран поземлен имот XVI-296, в квартал 9, по подробния устройствен план на село Самоводене, община Велико Търново, с площ от 960 кв.м., с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 20 800лв.

На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. С.

Б.:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес: град Велико Търново, п.к. 5000, ***, ет. 0, гараж № 31, с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 23860 лв.

На основание чл. 142, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4 от ЗОНПИ от Д.

4

С. Б.:

- сумата в размер на 13269,69 лв., представляваща пазарната стойност на 51% идеални части от лекия автомобил, марка АУДИ, модел Q7, рег. № ВТ90****, към датата на подаване на исковата молба в съда.

От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства по делото се установява, че с решение № 1391/29.07.2020 г. на КПКОНПИ (сега КОНПИ) е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, по повод на установено значително несъответствие в имуществото на И. С. И. и свързаното с него лице – съпругата му Д. С. Б., чиито брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 870/14.09.2018 г., по гр.д. № 2312/2018г. на РС – Велико Търново.

Проверката е започнала въз основа на уведомление от Районна прокуратура - Велико Търново, с изх. № АП-40/04.12.2018 г., вх. № УВКПКОНПИ-1625/10.12.2018 г. за привличането на И. С. И. като обвиняем по досъдебно производство № 24/2018 г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура - Велико Търново, пр. пр. № 2746/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново, за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

1, вр. чл. 201, пр. 2 от НК.

Периодът на извършената проверка е бил от 21.12.2008г. до 21.12.2018г.

За този период И. С. И. и Д. С. Б. са придобили недвижими имоти, моторни превозни и дружествени дялове, респ. са се разпоредили с част от тях, както следва:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1804, том 10, peг. № 12225, дело № 1376/15.12.2012 година, И. С. е закупил самостоятелен обект в сграда - апартамент, със застроена площ на апартамента 85,80 кв.м., с административен адрес град Велико Търново, ***, вх. Б, ет. 5, ап. 13, срещу продажна цена от 90000.00 лева, от която 70 000,00 лева платими със средства от договор за ипотечен кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2249/28.11.2018 година, И. С. И. е закупил УПИ XV-296 и УПИ XVI - 296, в квартал 9, по подробния устройствен план на село Самоводене, общ. В.

Търново, срещу цена от общо 18 000.00 лева.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1519, том 8, peг. № 10180, дело №479/15.11.2013 година, Д. Б. е закупила самостоятелен обект в сграда - гараж в сграда, с площ от 19,83 кв.м., находящ се в град Велико Търново, ***, срещу цена от 13 098,33 лева.