Решение № 32 от 19.09.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Монтана, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №

20241600900004 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на НАП София ,с която е предявен иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ срещу СД „В., „МГМ-КА И СИЕ”, ЕИК *със седалище и адрес на управление: Обл. *. Общ. *, с. *. п.к. *.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С Решение № 21 от 18.08.2023 г., постановено т д. № 1 1/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е открито производството по несъстоятелност срещу дружеството.

Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № *. В ТРРЮЛНЦ под № *по партидата на СД „В., „МГМ-КА И СИЕ”, е обявен, изготвен от синдика списък на кредитори на дружеството с неприети вземания, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба от 21.11.2023 г. в общ размер на 1 052,24 лв. - главници за глоби.

В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу включването на вземанията в списъка.

С Определение № 25/07.02.2024 г постановено по т д. № 11/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, подаденото възражение от агенцията е оставено без уважение като неоснователно и списъка на неприетите вземания в одобрен във вида, в който е изготвен.

Определението е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № *. Основание за възникване на публичните вземания за глоби са общо 15 броя влезли в сила актове електронни фишове; фишове и наказателни постановления, издадени срещу неограничено отговорния съдружник Емил Любенов Власов ,подробно изброени . Ищецът поддържа,че предявяване на публичните вземания не са ограничени със срока, предвиден в разпоредбата на чл. 685 ,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1 ТЗ. Предвид гореизложеното и на основание чл.694 ТЗ молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването и дължимостта на публично вземане в посочения по-горе размер. Претендират се и направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

1

Постъпило е становище от синдика на дружеството,в което се заявява неоснователност на исковата претенция.Ответникът застъпва становище,че в случая НАП не е предявил в срок вземанията си, като в тази насока е изложил подробни твърдения.Предвид горезложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

Длъжникът не е намерен на посочения в ТР адрес и не е представил становище по иска.

Доказателствата по делото са писмени .

Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните, и въз основа на закона , приема следното:

Предмет на настоящото производство е положителе н установителе н иск п о чл.

694, ал. 2, т. 1 ТЗ относно процесните суми.

Самите искове имат за предмет установяване на съществуването на публични държавни вземания/безспорно глобите по влезли в сила наказателни постановления са такива/ ,които са били предявени от НАП, но не са приети от синдика и от съда по несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ, поради което и предявилата го НАП може да заведе положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ с цел това вземане да бъде прието в производството по несъстоятелност, тъй като друг ред за приемането му не съществува. Ако публичното вземане е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то длъжникът или друг кредитор може да оспори неговото приемане чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ.

Единствената специфика при подобни установителни искове /положителни или отрицателни/ е ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК, а именно – съдът не може да проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното вземане, ако то е установено чрез съответен акт /административен или съдебен/, който акт обвързва съда в производството по чл. 694 ТЗ. Дори и този акт да не е влязъл в сила, то съдът следва да го зачете, но като приеме вземането под условие – чл. 164, ал. 5 ДОПК. Ако такъв постановен акт не е налице, подобно ограничение за съда не съществува и в производството по чл. 694 ТЗ може да се проверява и по същество възникването на публичното вземане.Наличието на подобен постановен акт, с който се установява публичното вземане, обаче не е пречка в рамките на производството по чл. 694 ТЗ /независимо от вида на иска – положителен или отрицателен установителен/ да се оспорва правото на принудително изпълнение на вземането в конкретното производство по несъстоятелност поради неспазване на формалните условия за неговото приемане – редовността и допустимостта на тяхното предявяване, вкл. от гледище на спазване на преклузивни срокове за предявяването, ако такива са приложими. Спазването на тези процесуални условия за предявяването се проверяват служебно от съда в производството по чл. 694 ТЗ и ако те не са налице, правото на принудително изпълнение на вземането в производството по несъстоятелност се отрича от съда с решението по същество – или положителният УИ се отхвърля или отрицателният УИ се уважава. По тази причина ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК не касае допустимостта на установителния иск, а е относимо към неговата основателност.

Такъв именно е и настоящият случай, тъй като процесните публични вземания не са приети по реда на чл. 692 ТЗ, което обуславя допустимостта на предявения от НАП положителен установителен иск. Спазен е и преклузивният 2-седмичен срок за предявяване на исковете по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което искът е допустим.

За да приеме същият за неоснователен съдът взе предвид следното:

2

Безспорно е установено,че спрямо ответното дружество процесното производство по несъстоятелност е открито с решение № 21 от 18.08.2023 г., постановено т д. № 11/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е открито производството по несъстоятелност срещу дружеството,което е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № *на 21.08.23 г.

2) първоначалният срок за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 21.09.2023 г., а срокът за допълнително предявяване по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 21.11.2023 г.,докато настоящото вземане е предявено на 22.11.2023 г. 3) процесните публични държавни вземания са за събиране на глоби с влезли в сила наказателни постановления ,издадени преди да е обявено решението по несъстоятелност.

Единственият спорен въпрос по настоящото дело е правен – дали спрямо процесните публични вземания са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ или тяхното предявяване не е ограничено със срок. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Общ принцип в производството по несъстоятелност е, че вземанията на кредиторите, които са възникнали преди откриване на производството, следва да се предявят в определени преклузивни срокове – 1-месечен за първоначално предявяване /чл. 685, ал. 1 ТЗ/, течащ от вписване в ТР на решението за откриване или възобновяване на спряното производство, и 2-месечен за допълнително предявяване /чл. 688, ал. 1 ТЗ/, течащ от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. За вземанията, които са възникнали след откриване на производството, предявяването не е ограничено със срок – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това се прилага за всички кредитори, като израз на тяхното процесуално равенство в производството.

Единственото изключение от този принцип законодателят е предвидил за тези вземания, които подлежат на служебно вписване от синдика и поради това за тях не е нужно предявяване, макар и да няма забрана за такова. Според чл. 687 ТЗ тези вземания са две групи: 1) вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение, и 2) публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт.

Именно защото са изключения от принципа, двете хипотези следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Първата хипотеза не е приложима в настоящото дело, а е от значение втората.

Тази втора хипотеза /чл. 687, ал. 2 ТЗ/ е била предмет на тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, което тълкуване настоящият въззивен състав споделя, като добре обосновано и съответстващо на цялостния правен режим на публичните вземания, както и на принципите на производството по несъстоятелност – решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., решение № 50181/3.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о., и др.

Разяснено е в тази практика, че: "Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, изр. 1 ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. ".

Горният извод се извлича преди всичко от режима на публичните вземания, съдържащ се в ДОПК, имащ характера на специален закон спрямо част ІV от ТЗ в частта относно предявяването на вземанията. Тълкувайки разпоредбите на чл.164 ДОПК ,се налага извода , че публичните вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова 3 предявяване те не могат да бъдат приети служебно от синдика – най-малкото ще му бъдат неизвестни, ако актовете за установяването не са му връчени. Самото връчване на тези актове на синдика обаче се приравнява на предявяване на вземанията, независимо от влизането в сила на актовете, в което се състои отклонението от общия режим на предявяването, според чл. 125 ДОПК. Упоменаването в тази разпоредба на сроковете по чл.

685 и чл. 688 ТЗ е показателно, че тези срокове са преклузивни и за предявяване на публичните вземания, в противен случай би било безсмислено те да се сочат изрично от закона. Поради това разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ следва да се тълкува в синхрон със специалната уредба по ДОПК, като предвиденото в нея "служебно вписване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане" следва да се разбира като задължение на синдика да не подлага на проверка по същество съществуването на подобно публично вземане, ако то е предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ и са спазени другите формалности по предявяването.

Алогично е да се приеме, че "установеното с влязъл в сила акт публично вземане" не е ограничено със срокове за предявяване в производството по несъстоятелност, но подобни срокове да важат за публични вземания, които не са установени с никакъв публичен акт или пък този акт не е влязъл в сила /доколкото за последните чл. 687, ал. 2 ТЗ не се прилага/.

Влизането в сила на акта за установяване е последващо събитие спрямо възникването на публичното вземане и издаването на акта за установяването му, поради което би било парадоксално вземането до един момент от съществуването си да е било ограничено със срок за предявяване, а в бъдещ момент за същото вземане подобно ограничение вече да не съществува. Подобна "двойственост" в режима на публичните вземания /а и на което и да е вземане/ в рамките на производството по несъстоятелност не може да се допусне, а и не следва по никакъв начин от правната уредба.

Аргументът, че до влизането в сила на акта за установяване за НАП било неизвестно дали са налице и в какъв размер публични задължения, не може да бъде споделен. От една страна, подобен аргумент може да се изтъкне и за частните вземания, вкл. на държавата, за които обаче никой не поддържа, че за тях също не се прилага срок за предявяване.

От друга страна, законът е предвидил достатъчно гаранции и "привилегии" за органите по приходите своевременно да установят и предявят публичните вземания.