Решение № 621 от 18.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100117 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК от Д. А. Б. срещу ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:

131001375 за признаване несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от 3006,66 лева главница по договор за кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 12.09.2007г. по гр. дело № 2088/2007г. на PCПазарджик и е образувано изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л., с район на действие при Окръжен съд – Пазарджик, поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че срещу него има заведено и неприключило изпълнително дело № 800/2011 год. по описа на ЧСИ Т. Л. с Район на действие Окръжен съд – Пазарджик, образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д.

2088/2007г. на Районен съд - Пазарджик за сумите от 3006.66 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, 293.28 лева договорна лихва, 10.06 лева наказателна за просрочие, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2007 год., до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 216,20 лева, представляващи ДТ за образуване на делото и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 3.00 лева ДТ за издаване на ИЛ, в полза на първоначалният 1 кредитор ОББ АД.

Поддържа, че бил осъден солидарно да заплати в полза на кредитора „ОББ ” АД, клон Белово, всички суми в пълен размер.

Излага, че впоследствие вземането било прехвърлено на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: 131001375.

Твърди, че по молба на първоначалния взискател било образувано ИД № 701/2007г. по описа на ЧСИ Торнев. На 20.11.2007 год. били изпратени покани за доброволно изпълнение до него и до останалите двама солидарно отговорни длъжници. На 13.09.2009 год. били изпратени призовки за принудително изпълнение и бил насрочен опис на движими вещи на адрес на длъжниците. На 15.11.2009 год. били изпратени призовки за принудително изпълнение и бил насрочен е опис движими вещи на адрес на длъжниците.

На 17.11.2009 год. бил наложен запор върху трудово му възнаграждение.

След това вземането било прехвърлено на „ЕОС ФАЙНЪНС” ООД, ЕИК: 202475610 с Договор за прехвърляне на вземания от 31.11.2011 год., сключен между „Българска банка“ АД, ЕИК:000694959 и „ЕOС ФАйнънс“.

На 03.06.2013 год. цесионерът поискал конституирането му като взискател. На 04.07.2014 год. новият взискател депозирал молба за издаване на удостоверение за наследници и конституирането им като длъжници по изпълнителното дело. След това с разпореждане на ЧСИ-Т. Л. изпълнителното производство било прекратено поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Счита, че наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителен лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който да оспори изпълнението. В случая такъв бил налице, тъй като срещу него имало образувано ИД 800/2011 год. по описа на ЧСИ Луков, което продължавало да е висящо, тъй като не било събрано цялото вземане на взискателят за главница, лихви и разноски.

Твърди, че след 17.11.2009г. от взискателя не били поискани, нито са били извършвани от съдебния изпълнител изпълнителните действия по отношение на ищеца, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, а единствено били искани и извършвани справки, 2 както и уведомяване за извършена цесия. Изпълнителни действия, прекъсващи давността, били извършвани по отношение на други солидарни длъжници, но те не произвеждали действия по отношение на него.

Поддържа, че давността по отношение на него е започнала да тече на 26.06.2015 год. и в продължение на пет години не е била прекъсвана.

Счита, че е налице правен интерес да предяви иск за признаване на установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че не дължи сумата 3006,66 лева главница, за която е издаден изпълнителен лист от 12.09.2007г. по гр. дело № 2088/2007г. на PC-Пазарджик, по който е образувано изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на СИС при Районен съд Пазарджик, поради погасяване на вземането по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва основателността на иска.

Не оспорва, че е титуляр на вземането по силата на сключен договор за цесия от 29.02.2016 г. с ЕОС Файнънс” ООД, което праводателят му е придобил по силата на Договор за цесия от 31.10.2011 г. с „Обединена Българска Банка“ АД.

Релевира възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Пазарджик, с доводи, че в производството по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК за местна подсъдност по настоящ адрес на ищеца. Счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва вземането поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност. Именно поради това, счита, че за подведомствеността и подсъдността на иск по чл. 439 ГПК следва да намерят приложение общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.

105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК.

Настоява за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийски районен съд.

3

Поддържа, че поради неизпълнение на поетите задължения от длъжника, по искане на първоначалния кредитор на вземането било образувано заповедно производство и е бил издаден Изпълнителен лист по гр. д. № 2088/4007 г. по опис на РС Добрич. Въз основа на него било образувано изпълнително производство под номер на дело № 701/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Т., с рег. номер 750 при КЧСИ, а в последствие и ИД 800/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л., с рег. номер 820 при КЧСИ.

Счита, че давността за вземане по влязла в сила заповед за изпълнение е петгодишна, тъй като се приравнявала по правни последици на влязлото в сила решение.

Поддържа, че след образуване на изпълнителното производство давност на е текла, предвид действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №

3 от 18.11.1980 г. Новата погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015г., когато ПППВС № 3/18.11.1980г. било отменено с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Счита, че в изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно — с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебния изпълнител бил длъжен да го приложи. Без правно значение за прекъсване на давността било дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, тъй като прекъсването на давността било свързано с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. След като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни. Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция било това, че съдебният изпълнител е следвало да образува по новото искане ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане, на свой ред прекъсвало давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е, тъй като във всички случаи той бил длъжен да приложи искания 4 изпълнителен способ.

Редовността на подадената молба също била без правно значение за прекъсването на погасителната давност, тъй като отстраняването на нередовността й отново зависило от действията на съдебния изпълнител.

Въпросът за значението на нередовно направено искане за предприемане на изпълнително действие във връзка с давността следвало да бъде поставен само ако при нередовна молба съдебния изпълнител е дал указания на взискателя, които той не е изпълнил. В настоящия случай, след подаване на молбата до съдебния изпълнител не били предприети каквито и да било действия във връзка с даването на указания от съдебния изпълнител, които да не са били отстрани от взискателя.

Настоява, че ако искането от кредитора е било направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Цитира практика на ВКС в тази насока.

Сочи и че течението на давностния срок е спряло, на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р.

28.03.2020 г.. в сила от 13.03.2020 г.), считано от обявяването му на 13.03.2020г., до неговата отмяна и съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето и е продължил да тече след изтичване на 7 дни от обнародването на разпоредбата в Държавен вестник.

Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски.

По отношение на местната подсъдност на делото съдът се е произнесъл с определение № 602/04.03.2026г. по гр. д. 117/2026г. на РС – Пазарджик, с което възражението на ответника ЕОС Матрикс ЕООД в тази насока е оставено без уважение. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

Срещу ищеца Д. А. Б., на осн. чл. 237 и чл. 242 – 249 ГПК /1952 г. отм./ е издаден изпълнителен лист от 12.09.2007г. по гр. д. 2088 г. на Районен съд – 5

Пазарджик да заплати солидарно с А. А. Г. и А. В. Й . в полза на ОББ АД сумите 3006,66 лв. главница, 293,28 лв. договорна лихва и 10,06 лв. наказателна лихва, ведно със законна лихва от 28.08.2007г., до окончателното изплащане, както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 216,20 лв. и 3 лв. за издаване на изп. лист.

По искане на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист, на 19.11.2007г. е образувано изпълнително дело № 701/2007г. по описа на ЧСИ Н. Т. с Район на действие Окръжен съд – Пазарджик. С молбата за образуването му е поискано налагане на запор на трудовите възнаграждения на солидарните длъжници А. В. Й ., получавано в „Рьофикс“, ЕИК: 112599046 и А. А. Г., ЕИК: 115196812, получавано в ЕТ „П. Д.“, ЕИК: 115196812. По отношение на ищеца не е поискано извършване на изпълнителни действия.

Няма данни за връчване на запорни съобщения до третите задължени лица.

До Д. А. Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в седмодневен срок. Предупреден е, че при неизпълнение доброволно на задължението, ще се пристъпи към принудително изпълнение на 03.12.2007г. от 10:30 на адреса му. Поканата е връчена на Б. на 26.11.2007г.

Покани за доброволно със същото съдържание са изпратени и до А. В. Й . и А. А. Г..

Няма данни на посочената в поканата дата да са извършвани действия по принудително изпълнение нито за техния вид.

По образуваното изпълнително производство са постъпили суми от А.

А. Г., заплащани по сметка на съдебния изпълнител, както следва: 300 лв. на 10.12.2007г., 300 лв. на 09.01.2008г., 250 лв. /не се чете дата./. От тях на взискателя са платени 690 лв.

До ищеца Б. и до останалите солидарни длъжници са изпратени призовки за принудително изпълнение, в които е посочено, че на 19.02.2009г. ще се извърши опис на движими вещи, тяхна собственост. Призовката е връчена на Б. 17.01.2009г. Няма данни да е извършван опис на движими вещи, собственост на ищеца или останалите длъжници на посочената дата.