Решение № 122 от 18.11.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Н., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на сеК.ря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 2023***0100631 по описа за 2023 година

По искова молба вх.№3138/21.12.2023г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищец е посочен „ЗАД-З“ АД („ЗАД ОЗК З“ АД), ЕИК ******** седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“С. С.“№ 7, ет. 5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р . К. Д. - изпълнителни директори чрез адвокат Г. Б. Х., телефон на кантората:*******, електронна поща: [email protected] и съдебен адрес в гр. С., район С., ул.“К.“№ 1 срещу Община Г., Булстат ********** със седалище и адрес на управление в гр.Г., ул.“В.Л.“№ 32, представлявана от Л.П.Я. – кмет с цена на иска 100 лв. (сто лева), предявен като частичен иск от 6238,94 лв. - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. (десет лева), предявен като частичен иск от 56,84 лв. - мораторна лихва с правно основание чл. 411 КЗ във връзка с чл.31 ЗП във връзка с §1, т. 19 ППЗДвП, чл.49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **.**.****г., около 16:00 часа, МПС марка „Р.“, модел „М.“, с peг. №******, управлявано от П. Р. И., при движение по ул.“В.Л.“ в с. К., община Г. в района на кръстовището с ул.“А. С.“ се блъснало в необезопасена водопроводна шахта на пътното платно, вследствие на което били нанесени материални щети на автомобила. Твърди се, че за инцидента бил съставен Протокол за ПТП №****/**.**.**** г., по описа на РУ - Н..

Допълва се, че към датата на произшествието, собственикът на МПС марка „Р.“, модел „М.“, с peг.№****** имал валидна застраховка „КАСКО“, сключена със „ЗАД ОЗК - З“ АД, полица №*********, валидна от 26.04.2023г. до 25.04.2024г. Твърди, че вследствие на настъпилото застрахователни събитие на **.**.****. представител на собственика на увреденото МПС подал уведомление за щета до „ЗАД ОЗК - З“ АД, с 1 което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението се сочи, че била образувана щета №***** по описа на „ЗАД ОЗК - З“ АД.

На 11.10.2023г. и на 18.10.2023г. експерти на дружеството се твърди, че извършили оглед на увредения автомобил и съставили два броя Опис-технически експертизи по щетата, в които били описани увредените детайли, а именно: облицовка предна броня, предно стъкло, решетка предна броня, десен капак за халоген, рамка на радиатори, радиатор климатик, воден радиатор, охладител, основа на предна броня, стойка ляв рог, метална кора под двигател, тръба/маркуч хидравлика, капак за ляв халоген, преден ляв ПВЦ подкалник, преден десен ПВЦ подкалник, десен дифузьор на интеркулер, ляв държач на охладител, десен държач на охладител и предна стойка за регистрационен номер. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз „К.“ ООД. За извършените ремонтни дейности от страна на застрахователя било определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 6223,94лв.

Ищецът сочи, че с

Платежно нареждане с реф.

№

****00911********/09.11.2023 г. „ЗАД ОЗК - З“ АД превело по сметка на „К.“ООД сума в размер на 8910,43 лв. по два броя щети, включваща и сумата в размер на 6223,94 лв. по щета № *****.

Излагат се доводи за това, че съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Допълва, че от съставения протокол за ПТП, по описа на РУ – Н. било видно, че процесното ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена водопроводна шахта на пътното платно. Сочи се, че според теорията и практиката термините „пътното платно“ и „път“ били синоними, като дефиниция за „път“ законодателят давал в § 1 от ДР на ЗП. Според тази дефиниция, „път” била ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, отговаряща на определени технически изисквания. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗП, се твърди, че пътищата били разделени на републикански и местни, съгласно чл.3, ал.3 от ЗП, местните пътища били общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигурявали транспортни връзки от местно значение и били свързани с републиканските пътища или с улиците.

Сочи се, че процесното ПТП настъпило на територията на с.К., община Г. и съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗП, общинските пътища били публична общинска собственост. Допълва, че в чл.31 от ЗП било регламентирано, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществявало от ОБЩИНИТЕ. В същия смисъл била и разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, че лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В §1, т. 14 от ДР на ЗП се твърди, че била дадена дефиниция за „поддържане на пътищата“, а именно: „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, „препятствие на пътя“ представлявало нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намирали на пътя и създавали опасност за движението.

С оглед нормативната уредба, за конкретния случай наличната необезопасена шахта на пътя представлявала според ищеца „препятствие“, като същата е създавала опасност за движението. Допълва се, че според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак „Г11“ се поставял пред препятствие на пътя, когато водачите могат да го заобиколят отдясно или отляво, за да продължат движението си.

При така установената правна уредба се прави извод, че Община Г. е пряко отговорна за настъпване на процесното ПТП и същата Община отговаря за поддържането, ремонта на общинските пътища, а нейните служителите се твърди, че били натоварени със задачата да поддържат и обезопасяват пътищата. В конкретния случай се твърди, че било налице неправомерно бездействие от служителите на 2

Общината, които не били организирали своевременното отстраняване или сигнализиране на препятствието и не били осигурили безопасността на движението, в разрез с разпоредбата на чл.31 от ЗП, като именно това противоправно бездействие се твърди, че било основание за ангажиране отговорността на Община Г., на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното от страна на „ЗАД ОЗК - З“ АД се сочи, че била изпратена покана за доброволно плащане до Общината на сумата от 6238,94лв., представляваща 6223,94 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски.

Допълва се, че поканата била получена на 15.11.2023г., но с Уведомление с изх.

№ ****-(2)/24.11.2023 г. от страна на Община Г. било отказано плащане по процесната щета.

Твърди се, че с оглед на това Общината дължала и лихва за забава в размер на 56,84 лв. за периода от 25.11.2023г. до 19.12.2023г. - датата преди подаване на исковата молба.

Предвид гореизложеното се сочи, че за „ЗАД ОЗК - З“ АД бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред сумата от 6238,94 лв. - изплатено застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва в размер на 56,84 лв., поради което ищецът моли съда да постановите решение, с което да осъди Община Г. да заплати на „ЗАД ОЗК - З“ АД сумата от 100 лв. (сто лева), частичен иск от 6238,94 лв.

(шест хиляди двеста тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща изплатено от „ЗАД ОЗК - З“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“ по щета № ***** във връзка с ПТП, настъпило на **.**.****г., на ул.“В.Л.“ в с. К., община Г., вследствие на необезопасена водопроводна шахта на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 10 лв. (десет лева), частичен иск от 56,84 лв. (петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2023г. до 19.12.2023г. - датата преди подаване на исковата молба.

Претендират се разноски.

Сочи се банкова сметка

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

С разпореждане №28/09.01.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.

На 17.01.2024г. ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда. В срок от него с вх.№***/**.**.****г. е получен писмен отговор на исковата молба.

В отговора си ответникът твърди, че искът е предявен в законно установеният срок от процесуално легитимирана страна, поради което бил допустим.

По основателността се излага становище,

3 че исковата претенция е неоснователна, поради това, че в приложения с исковата молба протокол за ПТП, на който е очертана схема на ПТП, ясно се установявало, че посоката на движение на лекотоварния автомобил и вариантите за продължаване на неговото движение във всяка една от възможните посоки, не попада в обсега на шахтата на мястото, на което е очертана на схемата за настъпване на ПТП. Допълва се, че от очертаната схема, шахтата попадала в платното за насрещно движение и по никакъв начин не представлявала препятствие и не попадала в лентите за възможно движение на процесния лекотоварен автомобил. Това обстоятелство се сочи, че категорично опровергавало твърденията в исковата молба, че била налице отговорност на Община Г. в следствие на описаното застрахователно събитие.

Изразено е становище, че не се възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства. Не се възразява срещу искането за допускане на съдебно авто-техническа експертиза с поставените от ищеца въпроси. Допълва се, че от страна на ответника се прави искане за допълване на въпросите към ВЛ.

Не се оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение.

Предвид изложеното настоящият състав е приел, че е сезиран от ищеца „ЗАД-З“ АД („ЗАД ОЗК З“ АД), ЕИК ******** седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“С.

С.“№ 7, ет. 5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. - изпълнителни директори чрез адвокат Г. Б. Х., телефон на кантората:*******, електронна поща: [email protected] и съдебен адрес в гр. С., район С., ул.“К.“№ 1 срещу Община Г., БУЛСТАТ ********** със седалище и адрес на управление в гр.Г., ул.“В.Л.“№ 32, представлявана от Л.П.Я. – кмет с цена на иска 100 лв. (сто лева), предявен като частичен иск от 6238,94 лв. - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. (десет лева), предявен като частичен иск от 56,84 лв. - мораторна лихва с правно основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл.31 от ЗП във връзка с §1, т. 19 ППЗДвП, чл.49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

За да бъде уважена претенцията на ищеца е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно, че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети по чл.410, ал.1 КЗ. Освен това следва да се установи налице ли е противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага, обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по отношение на трети лица, на които е възложил поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило произшествието.

4

Наред с това в тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е направеното оспорване на представения протокол за ПТП, като документ с невярно съдържание, както и установи дали соченото поведение на водача на МПС е в причинна връзка с резултата.