Решение № 1263 от 06.08.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4009/2021
- Вид
- Решение № 1263
- Подписан
- 06.08.2021
- В сила
- 26.08.2021
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1263 гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204009 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Електронен фиш серия К № 4498072 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден в нарушение на правилата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди още към връчения му екземпляр от ЕФ да не е била приложена снима на деянието, изготвена от използваното автоматизирано техническо средство. Взема становище наложеното наказание да е неправилно определено. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище правилно да е определен размерът на административното наказание глоба, както и ясно да е посочено мястото на 1 извършване на нарушението. Поддържа деянието да е установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К. ИВ. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената на лист 12 от делото справка от системата за управление на административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана 31.05.2021 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 01.06.2021 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на вписаната в системата АНД дата, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.02.2021 г. в 13:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят К. ИВ. К. управлявал собствения си лек автомобил „Линколн МКС“ с рег. № *** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер 581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя К. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4498072, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (лист 11 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип 2
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-4480/12.02.2021 г. се установява, че на дата 11.02.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела статични изображения с номера от 26381 до 26444, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 111, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От снимка № 26414 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 11.02.2021 г. в 13:46 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя К. ИВ. К..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Васил Левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“; датата – 11.02.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:46 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят К. ИВ. К.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка не се споделя от настоящия съдебен състав възражението за допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на изискванията на чл. 42 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочените разпоредби регламентират реквизитите на съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. В конкретния случай предмет на съдебен контрол е електронен фиш, а не НП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържа специални правила, които уреждат изискванията към съдържанието на ЕФ и дерогират общите правила на ЗАНН. По изложените в предходния абзац мотиви съдът приема, че всички 3 задължителни реквизити на съдържанието на обжалвания електронен фиш са изпълнени, поради което процесуално нарушение не е допуснато.
Все пак предвид конкретните разпоредби от ЗАНН, на които се позовава жалбоподателят, възражението следва да се разгледа като твърдение за липса на надлежно описание на нарушението и за неправилна правна квалификация.
На първо място съдът приема, че не е допуснат недостатък при описанието на нарушението. В обстоятелствената част на електронния фиш са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел, регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 72 км/ч в населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието на нарушението. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В случая предметът на доказване в процеса се очертава чрез описанието на нарушението в ЕФ. В тази връзка не следва да се поставят по-високи изисквания към описанието на нарушението в производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението), могат да се установяват и в хода на съдебното следствие.
Неоснователно е възражението и в частта за неправилна правна квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това е законовата разпоредба, в която е разписано конкретното задължение за водачите на пътни превозни средства да спазват определено поведение – забрана за движение със скорост над максимално разрешената, чието неизпълнение ще представлява административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не е била различна от посочената в ал.1 на чл.21 от ЗДвП, то правната квалификация на нарушението е правилно определена.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип 4
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка № 26414 от радар TFR1-M № 581. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 11.02.2021 г. в 08:00 часа и е приключила в 17:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 26381, а последното - с № 26444. Процесната снимка е с № 26414 и следователно е заснета от техническо средство TFR1-M с фабр. № 581 на дата 11.02.2021 г.