Решение № 14244 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14244 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110144398 по описа за 2024 година

Ищецът „. е предявил срещу ответника Н. Д. Б. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 250 лв., представляваща вземане за платена главница по договор за предоставяне на гаранция от 29.06.2021 г., сключен между длъжника и ., обезпечаващ изпълнението на договор за паричен заем № . от 29.06.2021 г, сключен между длъжника и ., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 12,68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 21.09.2021г., сумата от 69,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 08.03.2024 г. /при съобразяване на уточнението на периода направено в молба от 15.08.2024г/, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16376/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът твърди, че на 29.06.2021 г. между . и ответника е бил сключен договор за паричен заем № ., по силата на който на Н. Б. е била предоставена в заем сума в размер на 250 лева, като същата се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва.

Поддържа се, че договора за заем е бил обезпечен с подписване на договор за предоставяне на гаранция от 29.06.2021 г. между ответника и ., съгласно който гарантът се е задължил да сключи с заемодателят договор и да отговоря солидарно за задълженията, като при поискване от страна на кредитора да плати всички изискуеми вземания. Посочва, че . е отправило покана за погасяване на целия дълг до ., който възлизал на процесните суми. Така посочената сума била заплатена от . на 04.06.2021 г., с което дружеството встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника, за което последният бил уведомен с писмо по 1 електронната поща от 05.04.2022 г. Твърди се, че между ищеца и . е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., по силата на който вземането на . спрямо Н. Б. било прехвърлено, за което по реда на чл. 99 ЗЗД ответникът бил уведомен по електронната поща на 02.05.2022 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че предявеният иск е недопустим поради неизяснената процесуално роля на ищеца. Поддържа, че видно от представените към исковата молба доказателства, ответникът Н. Б. е сключила Договор за паричен заем № . от 29.06.2021г. единствено и само с кредитора ., като в него липсва трето солидарно отговорно лице. Излага твърдения, че от представения по делото договор за предоставяне на гаранция № ., сключен с ., се установява, че дружеството се задължава не да встъпи в дълга на ответника по Договор за паричен заем № . от 29.06.2021г., а да бъде „гарант“, т.е. от този договор не става ясно каква точно трета страна ще бъде „гарантът“ – солидарен длъжник или поръчител. Допълва, че по делото не са представени доказателства за наличието на правоотношения между . и кредитодателя ., поради което оспорва наличието на качеството кредитор у цедента. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от договора е уговорена законна лихва за забава при упражняване на правото на отказ от сключения договор, поради което същия се явяване недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва наличието на твърдяното от ищца облигационно правоотношение по договор за цесия. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

От името на ответника в отговора на исковата молба се застъпва становище, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не е легитимиран да предявява иска с оглед неяснотата каква е фигурата на гаранта по договора за кредит. Във връзка с това следва да се посочи, че изложените от името на ответника аргументи касаят наличието на материална легитимация на ищеца, а не процесуалната легитимация, която е предпоставка за допустимост на предявените искове. Процесуалната легитимация се извлича от заявеното от страна на ищеца в исковата молба, което в настоящата хипотеза в насока, че именно ищецът е носител на правата, предмет на производството. Дали в действителност ищецът е носител на тези права, т.е неговата материална легитимация, е от значение за основателността на исковете, а не за допустимостта им.

Що се касае до представителната власт на юрисконсулта, който е процесуален представител на ищеца, следва да се посочи, че не съществува законово изискване процесуалния представител към пълномощното, с което се легитимира, да представя 2 допълнително и други документи, в това число чий служител е.

Ето защо настоящият състав приема, че предявените искове са процесуално допустими.

По съществото на спора:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД,

По делото е представен договор за паричен заем № . от 29.06.2021г., сключен между . и Н. Д. Б., като положеният подпис в договора графа заемател е неоспорен от ответника. По силата на този договор видно от чл. 2 от него, на ответника е предоставена в заем сума в размер на 250 лева, като същата е следвало да бъде върната в срок от 12 седмици при дължими 12 на брой седмични вноски в размер на 21.89 лева всяка с точно упоменати дати на падеж на всяка вноска в договора, като последвана вноска е с падеж на 21.09.2021г.

Страните са договорили и че дължимият годишен лихвен процент е фиксиран и е в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е 49.14 %, като се дължи връщане на общо 262.68 лева. Видно от чл. 3 от договора предоставената в заем сума е предоставен в брой на ответника, като изрично е посочено, че договорът има характер на разписка. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в три дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение. Предвидено в договора e – чл. 8, че в случай на забава от страна на заемателя да заплати дължима вноска същият дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава, като в чл. 9 е уговорено и, че при забава кредиторът може да предприеме всички законни действия за събиране на вземането.

Предвидено е и в чл. 10 от договора, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли в полза на трето лице вземането си по процесния договор срещу Б..

Приет по делото е и договор за предоставяне на гаранция № ./29.06.2021г., сключен между . и ответника Н. Б., по силата на който Б. е възложила на . да издаде гаранция за плащане в полза на ., с цел гарантиране изпълнението на всички задължения па ответника, възникнали съгласно договор за паричен заем № . от 29.06.2021г. В чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че за поемането на задължението за издаване на гаранция потребителят дължи заплащане на възнаграждение в размер на 97.32 лева, което следва да бъде заплатено на равни вноски от по 8.11 лева на изрично посочени дати, като падежът на последната вноска е 21.09.2021г. Уговорено е в чл. 4 от договора, че гарантът е длъжен при поискване от . да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по обезпечения договор за заем, като при изплащане от гаранта на сумата съгласно чл. 5, ал. 1 от договора той може да поиска потребителя да възстанови паричните суми, платени от .. В чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено и, че гарантът може по всяко време да прехвърли вземането си спрямо потребителя на трети лица.

Като доказателство е приложен и Погасителен план, в който е видно, че са включени както вноските както по договора за паричен заем, така и тези по договора за предоставяне 3 на гаранция. Вноските по двата договора са с един и същи падеж и образуват общ размер на дължимата седмична вноска по договора за кредит – 30 лева.

По делото е представено преводно нареждане от 04.05.2022г. за извършено плащане от . в полза на . с посочено основание за плащане именно номера на процесиня договор за заем – ., като заплатената сума е в размер на 325.73 лева.

Към исковата молба е представен и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г., сключен между . в качеството на продавач и „. в качеството на купувач. В § 2, 2.1 от договора страните са се съгласили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавач с физически лица, подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Съгласно §1, т.1.2, изр. 2 датата на прехвърляне на вземанията е датата на сключване на всяко едно Приложение № 1. Предвидено е, че страните са съгласни да бъде извършено прехвърляне и на други вземания, които ще бъдат индивидуализирани в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като всяко поредно Приложение № 1 ще има сила и значение на допълнително споразумение към рамковия договор. В т. 2.3 от § 2 от рамковия договор страните са уговорили и минималните изисквания за начина на индивидуализиране на прехвърлените вземания в Приложение № 1, а именно кредит ., имена и . на длъжника, дата на договора, размера на отпуснатата главница, общ размер на задължението, размер на дължимата сума към датата на цесията. Изрично в § 4, т. 4.1 е предвидено, че на датата на прехвърляне, купувачът придобива всички права върху прехвърляните вземания, а както беше посочено и по-горе в §.1т.1.1 е уговорено, че датата на прехвърляне е датата на подписване на Приложение № 1. В т.4.5 от рамковия договор за цесия изрично е посочено и, че с подписването на този договор продавачът упълномощава купувача с правата да уведомява длъжниците.

Представено е и уведомление за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, издадено от името на „., адресирано до ответника Н. Б. относно извършено прехвърляне на вземания по договор за цесия от 31.03.2021г.

По делото е прието и приложение № 1 от 03.05.2022г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между . и „. на 31.03.2022г., подписано с електронен подпис от представител на купувача и на продавача. Сред прехвърлените с цитираното приложение е и вземане по кредит № . от 29.06.2021г. с длъжник Н. Д. Б. с изрично посочен ., за отпусната сума в размер на 250 лева и общо дължима сума по кредита към 03.05.2022г. – 423.05 лева, от която и 250 лева главница, 12.68 лева – възнаградителна лихва, 18.05 – мораторна лихва и 142.32 лева – такси, възнаграждения, неустойки.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните факти: 1.наличието на валидно сключен договор за паричен заем от 29.06.2021г между ответника и ., въз основа на който . е предоставило на ответника парична сума, а за ответника е възникнало задължение 4 да върне на кредитодателя предоставената сума и да заплати съгласно валидна клауза в договора възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми; 2. наличието на валидно сключен договор за предоставяне на гаранция между ответника и ., което дружество е заплатило задълженията на ответника по договора за заем от 29.06.2021г, с което е встъпило в правата на кредитора; 3.наличието на валидно възникнало облигационно отношение между . и ищеца „..“ ЕООД, по силата на което . е прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от ответника, на „..“ ЕООД, в това число и обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, като и че цесията е била съобщена надлежно на Н. Б. съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД