Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1723/2025
Вид
Решение № 15
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601723 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда № 194/30.06.2025г. по НОХД № 127/24 г. на Районен съд гр. Варна, втори състав, с която подсъдимата С. К. Т. е осъдена по чл.129 ал.2 пр.6 вр. чл.54 от НК с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

За да вземе това решение, в съответствие с първоначално повдигнатото обвинение, първоинстанционният съд е приел, че на 06.11.2022г. в гр. Варна, подсъдимата умишлено причинила на Е.В.З. средна телесна повреда.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат С. И. от АК – Варна с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подзащитната му. При условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане на ВРС, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, или намаляване на размера на наказанието.

Въззивницата редовно призована в съдебно заседание се явява лично и в последната си дума се придържа към искането на защитата. Защитникът в пледоарията си по същество счита, че не е налице умисъл у подсъдимата за 1 причиняване на телесна повреда и моли за връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаването на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина и е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. К. Т. е родена в гр.Варна, жител и живуща в същият град, със средно образование, работи, разведена, неосъждана.

Подсъдимата Т. и свид. З. се познавали отдавна, а от края на 2018 г. били в интимни отношения, без да съжителстват съвместно като от септември 2021 г. подс. С. Т. започнала да подържа интимни отношения и със свид. Б.Т..

В началото на м. октомври 2022 г. подс. С. Т. казала на свид. Е. З., че иска да прекратят връзката помежду им и да имат само приятелски отношения занапред.

На 05.11.2022 г. З. помагал на Т. при разглобяване на гардероб в нейното жилище в гр. Варна, кв. „............. После двамата вечеряли там заедно като консумирали съвместно и около бутилка и половина вино. Малко след полунощ, докато свид. Е. З. пускал музика по „Ютюб" от лаптоп, подс. С. Т. реагирала рязко, казала му, че не я интересуват тези песни, затворила лаптопа и започнала гневно да хвърля и чупи безразборно в различни посоки чиниите с храна от масата и празната бутилка от вино. З. излязъл на терасата, но тя продължила да се гневи като той видял как взема от масата стъклена чашасвещник с горяща свещ, която метнала към стола, на който той седял преди това. Непосредствено след това подс. Т. взела от магнитна поставка на стената кухненски нож с черна пластмасова дръжка и режеща част с дължина около 15 см и ширина при дръжката около 4.5 см. С ножа в дясната си ръка тя излязла на терасата и се насочила фронтално срещу св. З., който в този момент не реагирал, а само я гледал. Когато го доближила непосредствено подсъдимата насочила и натиснала с дясната си ръка острието на ножа фронтално срещу лявата коремна област на св. Е. З., при което то пронизало кожата и проникнало в коремната кухина през всички слоеве на коремната стена, включително с разкъсване на оментума (коремното було), без да причинява нарушаване целостта на коремния кух орган, или разкъсване и нараняване на други органи в тази част на тялото му. Непосредствено след пробождането подс. Т. се отдръпнала назад и пуснала ножа, който паднал на пода на терасата в близост до вратата към кухнята и тъй като раната започнала да кърви, тя казала на св. З. да отиде с нея до тоалетната, където държала кухненска хартия. Там той притиснал раната с дадената му хартия, а тя 2 опитала да се обади до НЦ 112, но тъй като била разстроена и треперела, дала апарата на св. Е. З. и в 00.32 ч. той се обадил и като съобщил че има прободна рана в стомаха и при поставени от оператора въпроси двукратно посочил, че се е случил битов инцидент, като бил прободен с нож от жената, с която се намира в момента на съответния адрес, при което на местопроизшествието били изпратени полицейски екип и екип на ЦСМП Варна.

Пристигналите полицейски служители от Трето РУ, ОД МВР Варна свидетелите Й. Чалъков и К. Каменов, възприели разхвърляната обстановка в кухненското помещение на жилището, състоянието на свид. З., както и наличния нож на пода на кухненската тераса. Пред тях, както подс. С. Т., така и свид. Е. З., по сходен начин обяснили, че при опит на свид. Е. З. да прегърне подсъдимата, тя го пробола неволно с нож, който в този момент миела на кухненската мивка.

След като пристигналият екип на ЦСМП Варна - свидетелите С.а Василева и Катя Захариева оказали първоначална помощ с поставяне на превръзка и венозно вливане на физиологичен разтвор на св. З., той бил откаран за последващо лечение в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, а подс. С. Т. била задържана и отведена в Трето РУпри ОД МВР Варна.

Местопроизшествието било запазено и в сутрешните часове на 06.11.2022 г. бил проведен оглед, при който било установено наличие на множество парчета тъмнозелено стъкло, включително с етикет „Sophia shardonnay" и парчета керамика с неправилна форма по пода на цялото кухненско помещение, както и множество петна от хранително естество с неправилна форма по пода, стените, масата и едни от двата стола, а също и наличие на: 2 бр. смачкани хартиени салфетки, напоени с тъмночервен цвят; капка кръв с диаметър 10 мм на пода пред кухненската мивка; 2 бр. капки кръв с различен диаметър върху смачкана хартиена салфетка и 8 бр. капки кръв с различен диаметър на пода до стол в центъра на помещението; 4 бр. капки кръв с различен диаметър на пода на терасата, на около 50 см от вратата; на пода на терасата, на около 80 см от вратата, кухненски нож с черна пластмасова дръжка и режеща част с дължина около 15 см и ширина при дръжката около 4.5 см, имащ около 8 см червеникаво зацапване откъм върха на острието.

Незабавно след приема в здравното заведение на св. З. била проведена операция - лапаротомия, при която не били установени други увреждания освен проникващото в коремната кухина пробождане през всички слоеве на коремната стена, включително с разкъсване на оментума (коремното було) и след прочистване и прослоен шев с поставен дренаж на раната, тя била затворена с превръзка. Последвал гладък следоперативен период и на 11.11.2022 г. св. З. бил изписан с препоръка да не полага тежък физически труд за срок три месеца.

ВРС е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвено заключението по назначената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза № 625/2023, от което се установява, че на 06.11.2022 г. свид. Е. З. е получил следното увреждане: прободна проникваща рана в областта на корема (лявото подребрие), представляващо нараняване, проникващо в коремната кухина, получено чрез действие на остър връх и режещ ръб, което е възможно да е причинено от описания и иззет при огледа 3 нож по посочения от пострадалото лице начин - чрез натиск с острието на ножа към корема при позиция един срещу друг. В съдебно заседание вещото лице е потвърдил представеното заключение като е уточнил, че твърдяното от подсъдимата действие при обръщане с движение на нейното тяло към свид. Е.

З., предполага получаване на порезна, а не проникваща рана.

ВРС е кредитирал изцяло заключението по приобщената Съдебно психиатрична експертиза от което се установява, че подс. С. Т. е психично здрава, с нормално интелектуално развитие, не страда от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е с качествено съхранени базисни психически годности, в състояние е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди като има достатъчно основание да се приеме, че към момента на процесното деяние тя е била в умерена степен на алкохолно опиване.

За да приеме описаната фактическа обстановка като безспорно и категорично доказана първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимата, изцяло е възприел свидетелските показания, както и заключенията на вещите лица. Дал е отговор на въпроса защо счита обясненията на подсъдимата за недостоверни и противоречащи на останалия доказателствен материал. Кредитирал е изцяло показанията на пострадалия и на пристигналите на място полицейски служители, като е обсъдил и писмените доказателства – справките от НЦ 112, протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост. По този начин ВРС е стигнал до единствения възможен извод за виновността на подсъдимата в престъплението за което е обвинена.

По възраженията на защитата :

Във въззивната жалба се сочи, че протокола от съдебното заседание проведено на 30.06.2025г. е изготвен и електронно подписан на 29.09.2025г., като се счита, че това бездействие на съда представлява процесуално нарушение.

ВОС счита, че безспорно е налице нарушение на чл.308 ал.2 от НПК досежно срочноста на изготвяне на мотивите, както и че публикуването на протокола от последното съдебно заседание е необосновано просрочен, но възможността за искане на поправки и допълнения към нето не е била преклудирана и страните са могли в законоустановения срок да реализират правата си, ако са имали претенции към съдържанието му. Наличното нарушение не е накърнило правото на защита на подсъдимата и не би могло да се приеме за съществено.

Налице са и твърдения за липса на мотиви в контекста на оплакване, че не е обсъдена защитната теза на подсъдимата и не са положени усилия за пълно всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за делото.

Подобно оплакване не се споделя от състава на въззивния съд.

Защитната теза на подсъдимата и защитника и – че нараняването на пострадалия З. е станало неволно след обръщане с нож в ръката докато са искали да се прегърнат е подробно обсъдена на л.3,4,5 и 6 от мотивите и е даден отговор защо тя противоречи на показанията на пострадалия, на 4 заключението на СМЕ и на обективните данни от протокола за оглед на местопроизшествие. В тази насока ВОС следва да допълни, че при извършване на огледа са намерени капки кръв на около 50 см. от вратата на терасата, както и кухненски нож също на терасата – снимка № 10 към протокола. Доколкото на терасата няма мивка версията, че подсъдимата е миела ножа и като се е обръщала е наранила пострадалия изглежда напълно житейски недостоверна. Неоснователно е и възражението, че не са събрани и изяснени обстоятелства от значение за делото. В хода на наказателното производство са събрани всички необходими и относими към предмета на делото доказателства, като е разпитан и посочения от подсъдимата свидетел Б.Тодоров, чиито показания са встрани от фактите подлежащи на доказване.

ВОС не споделя становището на защитата, че не са отчетени показанията на полицейските служители пристигнали на местопроизшествието. Същите са възпроизвели пред съда разказаното им от пострадалия и подсъдимата без да са присъствали на инцидента и да имат лични и непосредствени впечатления от случилото се. Техните показания се потвърждават от данните получени от НЦ 112.

За разлика от защитата въззивния съдебен състав счита, че заключението на назначената СМЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание достатъчно ясно дават отговор на въпроса за механизма на нараняването и изключват защитната версия за придърпване от страна на пострадалия на подсъдимата и получено от него самонараняване.