Протокол № 107 от 12.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 107 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив) Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600322 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:46 часа се явиха:

Заседанието се откри по-късно, поради изчакване на преводача.

Подсъдимият Й. Р. – лично и с адв. Т. С. и адв. Н. П..

Явява се преводачът А. Б..

Й. Р. – не разбирам български език, в момента нямам против да ми превежда този преводач, който е в залата.

Не се явява преводачът В.Л..

От него е постъпила молба, че днес не може да се яви, поради ангажимент по гражданско дело в РС Х., като представя молба с дати, на които е ангажиран по други дела и моли да се отложи делото за друга дата, като му се даде възможност да участва, което не се вмества в представите на настоящия състав за разумни срокове, поради което за преводач е призован А.

Б..

Съдът, с оглед обстоятелството, че е необходим преводач на подсъдимия от албански на български и от български на албански език 1

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА на подс. Й. Р. за преводач от албански на български език и от български на албански език А. Б..

Сне се самоличността на преводача:

А. Б. – 66 години, българин, български гражданин, с двойно гражданство, висше образование, неосъждан, без родство със страните.

Предупреден по чл. 290 ал. 2 НК.

Обещава да направи верен превод.

ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.

Адв. С. – да се даде ход на делото.

Адв. П. – да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ – да се даде ход.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Такива по делото не постъпиха.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

РАЗЯСНИХА СЕ правата по чл. 395 б. В НПК.

ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.

Адв. С. – нямаме нови искания.

Адв. П. – нямаме нови искания.

2

ПОДСЪДИМИЯТ – Не желая писмен превод на съдебния акт от въззивната инстанция. Нямам искания, имам доверие в съда.

Съдът, с оглед становището на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на Окръжна прокуратура Х. в частта, касаеща размера на наложеното наказание на подсъдимия Р..

Считам, че неправилно и незаконосъобразно Окръжният съд в Х. е определил наказания и за двете престъпления, извършени от подсъдимия, при условията на чл. 55 НК, а именно че е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Считам, че такива в случая не са налице.

Безспорно подсъдимият е с чисто съдебно минало, което е смекчаващо обстоятелство, но считам че съдът неправилно е отчел възрастта на подсъдимия – 28 години към момента на деянието, е от категорията на смекчаващите отговорността обстоятелства в този случай. 28 години е възраст, с 10 години по-голяма от възрастта, когато едно лице навършва пълнолетие, когато носи пълна наказателна отговорност за действията си.

Считам, че тя може да е смекчаващо, когато възрастта е близо до 18 години.

Подсъдимият на 28 години вече е глава на семейство, има жена, дете, т. е. същият вече е житейски зрял и поради тази причина считам, че неправилно ОС е приел възрастта му като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Поддържам и считам за правилно посоченото в протеста, че за друга част от приетите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно грижи за болна майка, че подсъдимият е единствен, който работи и издържа семейството си, не са подкрепени с доказателства по делото.

Освен това, при индивидуализация на наказанието ОС не е коментирал изобщо наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, като едно от тях, а именно, че подсъдимият е преминал през 3 държави и през 3 няколко граници е отчетено като отегчаващо, с оглед извършеното деяние по чл. 242, но в коментара, касаещ индивидуализацията на наказанието, Окръжният съд мълчи. По никакъв начин също така не е коментирано в частта за престъплението по чл. 242 ал. 2 НК, че се касае за продължавано престъпление, т. е. касае се за повече от едно деяние, което също трябва да се вземе предвид при определяне размера, при индивидуализация на наказанието.

Не е отчетено от ОС също така и активната роля на подсъдимия в механизма на осъществяване на деянието по чл. 242 НК, а именно, че той е дал идея къде и по какъв начин да бъде укрито наркотичното вещество.

Предвид изложеното от мен и в протеста на ОП Х. считам, че неправилно съдът е наложил наказание и за двете извършени престъпления от подс. Р. при условията на чл. 55 НК вместо при условията на чл. 58а НК. В случая категорично не е налице тази по-благоприятна за подсъдимия форма за нито едно от двете престъпления, за които е признат за виновен.

Ето защо моля да уважите протеста на ОП Х. в тази му част, като измените присъдата и увеличите размера на всяко едно от наказанията за двете престъпления, наложите съответно кумулативното наказание ГЛОБА и определите на основание чл. 23 едно общо най-тежко наказание.

Относно втората част на протеста, свързана с квалификацията на престъплението по чл. 242 ал. 2 НК, а именно дали е налице особено тежък случай, в тази част не поддържам протеста.

Действително, преобладаващата практика на ВС, съответно на АС и ОС в страната основен критерий за особено тежкия случай и по-специално дали подсъдимият е с по-висока обществена опасност е неговото съдебно минало.

В конкретният случай подсъдимият е с чисто съдебно минало. Действително стойността на наркотичното вещество надхвърля 140 минимални работни заплати с 40 и няколко хиляди лева, но не надхвърля тази стойност 2-3 и повече пъти, което да ми даде основание да се позова на други практики на ВС, за да се прецени че случаят е особено тежък.

Предвид изложеното ще моля да уважите протеста в частта, в която се иска изменение на присъдата и увеличаване на наказанието и по двете 4 престъпления, за които е признат за виновен и налагане на кумулативно предвиденото наказание за тези престъпления.

Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, ще бъда кратък, оспорвам изцяло подадения протест на ОП. Според нас окръжният прокурор трябваше да прочете обвинителния акт, съдържанието на протокола и сключеното споразумение, което не беше одобрено от друг състав на ОС. В обвинителния акт прокурорката намери, че са налице доказателства относно мотивацията на подсъдимия, а именно заболяването на майка му, което го е мотивирало да извърши преноса на наркотици през граница. Това беше повторено в пледоарията пред първостепенния съд. По същия начин беше намерено, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, доводи и аргументи, които се различават от заявеното в подадения протест.

На следващо място в споразумението, което не беше одобрено от ОС Х., но подписано от същия този прокурор, беше договорено наказание от 5 години лишаване от свобода. Затова за нас е необяснимо житейски и логически аргументите в протеста, за преквалификацията на деянието поддържаме изцяло становището на Апелативна прокуратура, няма да ви отнемам процесуално време в тази връзка. Намираме, че не са налице изискванията на чл. 93 т. 8 НК, а именно кумулативно наличие и на двете предпоставки за деянието и дееца.

Относно санкцията моля да вземете предвид аргументите, които изложихме в споразумението, което сключихме с Окръжна прокуратура, както и всичко изложено, като мотиви от ОС Х., касаещо възрастта, изрядното процесуално поведение, което следваше подсъдимият и не вследствие на теза на защитниците и съответно по тяхна идея, а още от самото му начало на задържането. Възрастта, семейното положение, трудовата му ангажираност и чистото съдебно минало оправдават напълно санкцията, която му беше определена – четири години и половина са напълно достатъчни, а и проведеното наказателно производство оказа достатъчно влияние върху него, взел си е поука и мисля, че целите на чл. 36 НК бяха постигнати още на ДП.

Моля за съдебен акт в този смисъл!