Решение № 1399 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от И. М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202562 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 76/01.09.2022 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на Д. Д. О. с ЕГН ********** от с. С. общ. Раковски обл. Пловдив ул.

„Лилия“ № 31 е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.23 ал.1 вр. чл.26 и чл.24 ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ на основание чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ.

Жалбоподателят Д. Д. О. не се явява в съдебно заседание. По съображения, изложени в жалбата, и чрез упълномощен процесуален представител – адвокат, прави искане до Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство – неправилно индивидуализиране името на нарушителя, противоречие в обстоятелствата на нарушението, описани в констативен протокол, АУАН и НП, непосочване на нарушените законови разпоредби в 1

АУАН. Излагат се доводи и за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото – за процесуално представителство от адвокат.

Въззиваемата страна Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив чрез процесуалния си представител – упълномощен старши юрисконсулт, прави искане Съдът да отхвърли жалбата и да потвърди наказателното постановление. Също се претендират разноски по делото – за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.03.2022 г. въз основа на Заповед № 56/04.03.2022 г. на Директора на ОДБХ-Пловдив била извършена съвместна проверка от служители на ОДБХ-Пловдив и на РУ на МВР гр. Раковски на лица, извършващи търговска дейност на пазара в кв. Секирово в гр. Раковски. Сред служителите на ОДБХПловдив, които участвали в извършваната проверка, бил и свидетелят Д. И. К.

– главен инспектор в Отдел „Контрол на храните“. В хода на проверката било установено, че лицето Д. Д. О. от с. С. ул. „Лилия“ № 31 продава на сергия на пазара храни – царевица, банани, млечни продукти – сирене, кашкавал – внос от Турция, без необходима етикетировка и маркировка на български език. На проверяващите О. не представил документи за произход на предлаганите храни. Св. К. извършил проверка в регистрите на ОДБХ за лицето О., като установил, че последният нямал издадена регистрация от ОДБХ за търговска дейност с храни. От извършилите на Д. О. проверка служители на ОДБХПловдив бил изготвен констативен протокол – под № 0008713/06.03.2022 г., в който протокол освен гореустановеното било вписано, че лицето О. продава храните в нерегламентиран (нерегистриран) търговски обект по чл.26 от ЗХ.

Установеното при проверката послужило на св. К. да състави на място същия ден на Д. Д. О. акт – АУАН № 0000389/06.03.2022 г., за прието за извършено административно нарушение, състоящо се в извършване на търговска дейност /конкретизирана като продажба на варена царевица, банани, млечни продукти, фабрично пакетирани с произход Турция, 2 конфитюри, шоколади/ в нерегистриран търговски обект по Закона за храните, което нарушение било квалифицирано като такова по см. на чл.23 ал.1 вр. чл.26 и чл.24 ал.1, но без да се посочи от кой нормативен акт са нарушените разпоредби. При предявяването на АУАН на нарушителя О. не били направени възражения по констатациите на акта, възражения не били подадени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление – НП № 76/01.09.2022 г., в което описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му били изложени така, както били и в АУАН № 0000389/06.03.2022 г. , а нарушените разпоредби били посочени, че са чл.23 ал.1 вр. чл.26 и чл.24 ал.1 от ЗХ.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К., АУАН, констативен протокол, разписка, известие за доставяне.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като последователни и логични, допълващи и съответстващи на останалите писмени доказателства, неоспорени от страните по делото.

При така изложената откъм факти обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Д. Д. О. административна отговорност за нарушение по см. на чл.23 ал.1 вр. чл.26 и чл.24 ал.1 от ЗХ следва да отпадне, въпреки наличието на доказателства за осъществен състав на административно нарушение.

Като основание за този извод на съда са приети за осъществени в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на лицето нарушител.

Едно от допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения е нарушаване на изискването на чл.42 т.5 от ЗАНН относно изискуемото се съдържание на акта за установяване на административното нарушение, а именно непосочване в АУАН № 0000389/06.03.2022 г. на законните разпоредби, които са нарушени, какъвто довод е изложен в жалбата и се счита за основателен. В процесния АУАН актосъставителят К. е вписал, че е извършено нарушение на чл.23 ал.1 вр. чл.26 и чл.24 ал.1, но без да се посочи от кой нормативен акт са нарушените 3 разпоредби. За изпълнение на изискването на чл.42 т.5 от ЗАНН не е достатъчно само цифровото изписване на съответната разпоредба, а следва да се посочи и от кой нормативен акт е същата, за да може лицето нарушител, на което се предявява съставения АУАН, да е наясно за какво се предприема реализация на административно-наказателна отговорност спрямо него и за да упражни ефективно правото си на защита още на този етап от развитие на административното производство. В случая спрямо О. това е било особено наложително, предвид и на отразеното в съставения констативен протокол № 0008713/06.03.2022 г., че законово основание за извършване на проверка са ЗХ, Регламент 852 /ЕО/04, Наредба 14/09.12.2021 г., Регламент 853/04/ЕО – посочените цифрово разпоредби в АУАН № 0000389/06.03.2022 г. биха могли да бъдат отнесени към всеки един от тези нормативни актове, по спазването на които е предприета проверката.

Наред с горното други допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, служещи като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, е и приетото от съда непълно описание на обстоятелствата на извършеното нарушение, препятстващи подвеждането им към уреждащата състава им правна норма.

Съгласно чл.23 ал.1 от ЗХ „Производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.“. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗХ – също посочена като нарушена разпоредба от О. /като връзка към чл.23 ал.1 вр. чл.26 от ЗХ/ - „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.“. Нормата пък на чл.26 от ЗХ урежда реда за заявяване и регистриране на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.

В процесния случай несъмнено се доказва според доказателствата по делото, че на 06.03.2022 г. на пазара в кв. Секирово в гр. Раковски жалбоподателят Д. Д. О. е извършвал търговия с храни, което съставлява дистрибуция на храни – съобразно §.1 т.6 от ДР на ЗХ, и съответно О. би 4 могъл да бъде годен субект на административна отговорност за нарушението по чл.23 ал.1 от ЗХ, вменено му с НП № 76/01.09.2022 г. За да е изпълнен състава на това нарушение по чл.23 ал.1 от ЗХ, се изисква не само лицето да осъществява дейност по дистрибуция на храни, но и да не е регистрирано или одобрено по реда на ЗХ да извършва тази дейност /по аргумент и от приложената санкционна разпоредба на чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ/, които налични предпоставки като елемент от обективната страна на нарушението не са изложени нито в АУАН, нито в съставеното въз основа на него НП. Едва при разпита на актосъставителя К. в съдебното производство пред настоящата инстанция се установи, че проверяваният жалбоподател О. нямал издадена регистрация от ОДБХ за търговска дейност с храни. Липсата на изложение на факти и обстоятелства, от които може да се направи правен извод за елементи от обективната страна на състава на административното нарушение, също се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като засяга и ограничава правото на защита на наказания – в случая АУАН и НП не отговарят на изискванията съответно на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

По тези съображения с оглед на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, Съдът прие да отмени наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно.

Относно направеното в жалбата искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания О. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено, респ. не следва да се уважава искането, застъпено в становището на процесуалния представител на въззиваемата страна ОДБХ-Пловдив за присъждане на разноски в нейна полза. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал 5 отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. И. Р. от АК Пловдив, като съгласно приложен на л.7 от съдебното производство договор за правна защита и съдействие от 11.04.2023 г. и приложен на л.22 от съдебното производство анекс № 1 от 06.06.2023 г. към договора за правна защита и съдействие от 11.04.2023 г. е било договорено възнаграждение в общ размер на 500 лева /250 лв. при сключване на договора и 250 лв. до датата на първото открито съдебно заседание/, изплатени в брой според изрично отбелязване в договора и анекс № 1 към него. Този размер от 500 лв. е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН, като от процесуалния представител на въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на разноските – за намаляването им до минимално предвидения размер. Предвид отмяната на обжалваното НП № 76/01.09.2022 г. и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя О. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в общ размер на 500 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на Областна Дирекция по безопасност на храните – Пловдив.

Мотивиран от горното РС Пловдив ХХІІІ н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 76/01.09.2022 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на Д. Д.