Решение № 3260 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3260 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110176274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „*************“ АД срещу Л. С. Г., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 9 852,58 лв., представляваща изискуема главница по вноски с настъпил падеж по Договор за банков кредит № ************* от 28.06.2018 г. и Договор за поръчителство от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 1 519,71 лв., представляваща изискуема редовна договорна лихва по т. 4 от договора за периода от 10.11.2021 г. до 18.12.2023 г., сумата от 560,28 лв., представляваща изискуема наказателна лихва по т. 14 от договора за периода от 10.11.2021 г. до 18.12.2023 г., сумата от 586,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2023 г. до 22.05.2024 г., и сумата от 120 лв., представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31687/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответницата Л. С. Г. Договор за поръчителство от 28.06.2018 г. за обезпечаване на задължението на Я. К. П. по сключен между последната и ищцовата банка Договор за банков кредит № ************* от 28.06.2018 г. Предоставеният кредит при посочените в договора за кредит и описаниte в исковата молба условия бил изцяло усвоен от кредитополучателя Я. К. П. на 29.06.2018 г. по сметка на последната в банката, като крайният срок за погасяване на кредита бил 10.06.2028 г. Поради 1 незаплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на 16.10.2023 г. на осн. раздел 10, т. 10.1.2, б. „а“ от ОУ, приложими към договора, банката връчила на кредитополучателя Я. К. П. покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора, като предоставила 7-дневен срок за изпълнение на задълженията. Тъй като кредитополучателят не заплатил посочените задължения, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 19.12.2023 г. До поръчителя Л. С. Г. било изпратено предизвестие с вх. № 15684/27.02.2024 г., с което банката я уведомява за предсрочната изискуемост в случай на неизпълнение на задължения по договора за кредит в рамките на предоставения 7-дневен срок за изпълнение. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че има качеството на поръчител за задълженията по процесния договор за кредит, но твърди, че банката не е предявила иска си в преклузивния 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД, поради което поръчителството вече не съществува и ответницата не следва да отговаря за задълженията по договора за банков кредит. Въвежда възражения, че договорът за поръчителство е нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД поради липса на основание, поради неспазване на предвидената от закона форма, поради липса на необходимите реквизити в договора за поръчителство – липса на информация относно размера на цялото задължение, срок на договора, размер на плащания по кредита, както и поради нищожност на главния договор, сключен между кредитора и длъжника. Твърди, че договорът за банков кредит е недействителен с оглед сключването му поради крайна нужда и при явно неизгодни условия по см. на чл. 33 ЗЗД, както и поради това, че съдържа многобройни неравноправни клаузи. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Поддържа недължимост и на вземането за възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответницата Ц. К. П., ЕГН **********, конституирано по делото с Определение № 31940/29.07.2025 г., чрез назначения особен представител адв. И. Н. оспорва предявените искове.

Счита, че възможността на ищеца да търси изпълнение по процесния договор е преклудирана поради изтичане на 6-месечния срок, в който е трябвало да предяви вземанията си. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на основание и неспазване на предписана от закона форма. Твърди, че същият е недействителен, поради това, че е сключен от майка при крайна нужда и явно неизгодни условия по см. на чл.

33 ЗЗД. Твърди наличие и на други неравноправни клаузи от договора за кредит, протИ.речащи на Закона за защита на потребителите. Оспорва на кредитополучателя да са били връчени приложимите към договора общи условия и методика, които са неразделна част от него. Възразява относно изтекла погасителна давност за вземанията. Изрично възразява по отношение 2 дължимостта на възнаградителната лихва, доколкото съгласно при обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договор за банков кредит длъжникът дължи само лихва за забава, но не и възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31687/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от Л. С. Г. и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е изпълнил задълженията си по договора за кредит; че длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване дължимите месечни вноски в срок, поради което е възникнало право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; че е упражнил това свое право, като волеизявлението му е достигнало до длъжника; че ответницата отговаря за задълженията по договора за банков кредит в качеството на поръчител, спрямо когото ищецът е предявил претенцията си преди изтичане на преклузивните за това срокове; точния размер на претендираните вземания за главница и лихви. В тежест на ищеца е да установи действителността на договорните клаузи, от които черпи правата си.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания на уговорения падеж, както и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Приет като писмено доказателство по делото е Договор за банков кредит 3

№ ************* от 28.06.2018 г., сключен между ищеца и Я. К. П., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 13 000 лв. по разплащателна сметка с посочен в договора IBAN, от които 8 170,79 лв. за погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит, сключен с „***********“ АД, 3 088,19 лв. за погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит, сключен с „************“, 1 435 лв. за погасяване на съществуващи задължения по потребителски кредит, сключен с „************“, и 306 лв. за текущи нужди.

Уговорено е средствата по предоставения кредит да се усвоят в срок до 30.06.2018 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.06.2028 г. В чл. 4 от договора е уговорено, че в случай че кредитополучателят получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, по която има издадена дебитна карта за ползвания кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, както следва: а) за периода от отпускане на кредита до 10.06.2019 г. – годишна лихва в размер на 9,6%, б) след изтичане на посочения в б. а) срок за остатъчния срок и размер на кредита банката прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 9.2496 пункта. Към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на спестяванията (СЛП), е в размер на 0,3504% годишно. Уговорено е, че дължимата от кредитополучателя лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора /чл. 8/. Към датата на сключване на договора ГПР по кредита е 10,18%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 20 296,23 лв. Страните са уговорили, че всички разходи, произтичащи от евентуалното неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя – държавни и нотариални такси, такси за принудително изпълнение и съдебни разноски, са за сметка на кредитополучателя /чл. 18/.

Представен по делото е Погасителен план към Договор за банков кредит № ************* от 28.06.2018 г. с посочен размер на кредита /13 000 лв./, дата на отпускане /28.06.2018 г./, ден за вноска /10/, краен срок за погасяване /10.06.2028 г./, фиксиран лихвен процент /9,6%/, срок в месеци с фиксиран лихвен процент /12/, променлив лихвен процент /9,6%/, референтен лихвен процент (СЛП) /0,3504%/, надбавка към референтен лихвен процент /9,2496%/, срок в месеци с променлив лихвен процент /108, считано от 10.06.2019 г./, общ срок на кредита в месеци /120/, ГПР по кредита /10,18%/, обща дължима сума /20 296,23 лв./. Установява се, че размерът на месечната погасителна вноска е 169,14 лв., включваща вноска за главница, вноска за лихва и дължима премия по „Спокойствие с Fihealth“, като вноските са дължими на 10-о число от съответния месец. Договорът за банков кредит и погасителният план са подписани за кредитополучател от Я. К. П., чийто подпис не е оспорен.

Съгласно чл. 19 от договора за банков кредит за обезпечаване вземанията на банката по предоставения кредит /главница, лихви, такси, комисионни и 4 разноски/ банката приема поръчителство от Л. С. Г. съгласно договор за поръчителство, неразделна част от договора за кредит. Представен в тази връзка по делото е Договор за поръчителство от 28.06.2018 г., сключен между ищеца и ответницата Л. С. Г., по силата на който поръчителят се е задължил пред банката да отговаря за изпълнението на задълженията на Я. К. П. за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в размер на 13 000 лв. съгласно Договор за банков кредит № ************* от 28.06.2018 г., подписан между банката и кредитополучателя. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. за лихвите и разноските. Задълженията на поръчителя стават изискуеми съгласно условията на договора, при които кредитополучателят се е задължил /чл. 4/. В случай че главното задължение, чието изпълнение гарантира поръчителят, бъде обявено за недействително, договорът за поръчителство не поражда действие между страните по него /чл. 19/. Размерът на задълженията на кредитополучателя по договора се установява въз основа вписванията по счетоводните книги на банката /чл. 20/. Договорът за поръчителство е подписан за поръчител от Л. С. Г., чийто подпис не е оспорен.