Решение № 16137 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16137 гр. ..........., 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110138053 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищцата Л. В. Х. твърди, че е придобила собствеността върху следния недвижим имот - търговски обект – павилион, с идентификатор ................ по КККР на гр. ..........., находящ се в недвижим имот с идентификатор ............., на адрес .................. (стар № 4), който процесен имот е изграден съгласно одобрен проект от 14.04.1994 г., одобрен за изграждане като масивна постройка с фундаменти, като сграда, трайно прикрепена към земята. Уточнява, че процесният търговски обект е изграден и съществува като недвижима вещ по см. на чл. 110, ал. 1 ЗС, доколкото е прикрепен трайно към поземления имот по начин, непозволяващ отделянето му от земята без неговото разрушаване или съществено повреждане. Поддържа, че този имот е регистриран в регистър на търговските обекти на Столична община - район „...........“, с решение за регистрация на търговски обект от 19.01.1996 г. Посочва се, че от 19.01.1996 г. до 04.03.2003 г. имотът е стопанисван и съответно владян от ЕТ „Ж.К.“.

Излага, че по силата на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 05.03.2003 г. на пом. нотариус Д. имотът е закупен от лицето Р.С.Б., а с договор от 17.03.2003 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Т. е закупен от ищцата Л. В. Х.. Излага, че понастоящем имотът, в 1 който е изграден процесният такъв и представляващ имот с идентификатор ............., идентичен на имот с пл. № 18 с площ от 325 кв.м., включен в УПИпарцел XII-18,19 и общински, в кв. 170, м. „...........“, е бил собственост на първоначалния ответник по настоящото дело Л. Т. Б.. Твърди, че между ищцата и Л. Т. Б. са сключвани договор за наем от 08.09.2003 г. и допълнителни споразумения към същия, както и последващи договори за наем от 13.03.2012 г. и 14.03.2012 г. с предмет временно и възмездно ползване на част от собственото дворно място с площ от около 30 кв. м., върху което е разположен собствения на наемателя търговски обект – павилион с площ от 29,50 кв. м., с които по същество Л. Т. Б. е признал многократно правата на ищцата върху търговския обект. Поддържа се, че въпреки това, с изпратени до Л. В. Х. две нотариални покани собственикът на земята Л. Т. Б. е отправил искане за преместване извън дворното място на процесния търговски обект, с което по същество е оспорил правата на ищцата върху постройката. Излага се, че ищцата е придобила собствеността върху имота на основание непрекъснато десетгодишно давностно владение, считано от 17.03.2003 г., която фактическа власт се изразява в отдаването под наем на търговския обект на трети лица.

Поддържа, че договорът за покупко-продажба от 17.03.2003 г. не легитимира ищцата като собственик на процесния търговски обект и не е основание за придобиване от ищцата на имота чрез покупко-продажба, тъй като не е сключен във формата на нотариален акт. Същият установявал единствено началния момент на осъществяване на владение от ищцата върху спорния павилион. Подчертава, че Л. Т. Б. е придобил през 2001 г. единствено собствеността върху поземления имот, но не и процесната постройка. По изложените съображения ищцата Л. В. Х. отправя искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот - търговски обект – павилион, представляващ имот с идентификатор ................ по КККР на гр. ..........., разположен в недвижим имот с идентификатор ............., с адрес ................., на основание давностно владение. Претендира разноски.

С Определение № 15200/31.03.2025 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, на мястото на първоначалния ответник Л. Т. Б., починал на ...... г. в хода на процеса, на основание чл. 227 ГПК като ответник в настоящото производство е конституирана Б. Л. Б.а.

Преди редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, по делото е депозиран отговор на исковата молба от Б. Л. Б.а (като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ответник Л. Т. Б.), чрез пълномощника й адв. А., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че ищцата Х. притежава движима по характера си вещ – павилион, разположен върху 2 собственото на ответницата дворно място. Сочи, че този павилион е придобиван като движима вещ с договори с нотариално заверени подписи, като собствеността върху последния като движима вещ не е оспорвана от Л. Т.

Б., нито от ответницата. Излага, че в договора от 17.03.2003 г. за покупкопродажба, с който ищцата е придобила търговския обект – павилион изрично е отразено изявлението й, че този павилион е изграден при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ, като се задължава в срока по чл. 120, ал. 4 вр. §6а от правилника да освободи имота и да демонтира павилиона. Излага, че от подписването на този договор отношенията между ищцата и ответната страна са се развивали именно при тази фактическа обстановка – собствена на Х. движима вещ, поставена в собствен на Б. недвижим имот по силата на договори за наем на земя. Сочи, че едва с отговор от 07.11.2023 г. на отправена от ответната страна покана за премахване на павилиона ищцата е отказала това с довод, че същият представлява масивна сграда. Ето защо, дори и да се приеме промяна в намерението за владение относно характера на обекта – от движима към недвижима вещ, то това е считано от 2023 г. и без да е доведена до знанието на ответницата. С отговора се оспорва процесният търговски обект да представлява недвижима вещ, която да е придобита с десетгодишно владение. Касаело се за преместваем обект, поставен по реда на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) след протоколно решение от 20.01.1994 г. на Стопанския съвет на ХФ към СУ „Климент Охридски“, като издаването на разрешение за строеж е само формален акт, удостоверяващ временния статут на този вид обекти.

Оспорва се регистрацията на търговския обект в регистъра на СО - район „...........“ да има отношение към собствеността и статута на постройката.

Оспорва се процесният павилион да има статут на масивна постройка и да отговаря на представените от ищцата строителни книжа. Подчертава, че в случая в полза на ищцата не е учредено и право на строеж по см. на чл. 63 ЗС.

Твърди, че спрямо този обект приложение следва да намери нормата на чл.

120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), при която е допустимо правото на собственост върху постройка в чужд имот без право на строеж, но което право на собственост е под прекратително условие - до момента, в който се реализира инвестиционно намерение за застрояването на терена. Посочва се, че трайното прикрепване на постройките към земята не променя характера им на временни постройки. Сочи се, че с протокол от 08.08.2023 г. сграда с идентификатор ................ е заличена, доколкото представлява преместваем обект и не подлежи на нанасяне в КККР. Твърди се, че процесният обект е незаконен и подлежи на премахване. С тези доводи ответницата Б. Л. Б.а отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.01.2026 г. на основание чл. 218 ГПК като трето лице помагач на страната на ответницата Б. Л. Б.а е конституирано лицето „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414. Със същото определение на 3 основание чл. 222 ГПК съдът е допуснал по съгласие на всички страни по делото третото лице помагач „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414, да замести подпомаганата страна – ответницата по делото Б. Л. Б.а, спрямо която производството е прекратено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният търговски обект – павилион е изграден и съществува като недвижим имот по см. на чл. 110 ЗС, трайно прикрепен към поземления имот по начин, по който да не може да се отдели от земята без неговото разрушаване или съществено повреждане, както и че е придобила имота на твърдяното правно основание – по силата на давностно владение, осъществено в продължение на 10 години, по-конкретно изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато).

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си относно характера на процесния търговски обект като движима вещ, чието отделяне от поземления имот може да се извърши, макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, обуславящо неприлагане на десетгодишното давностно владение като придобивно основание, респ. относно приложението на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) – изграждане на процесния обект като временна постройка със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината, с отбелязан срок на ползването му, както и изтичане на срока, съответно заемане на терена за предвиденото по плана строителство.

Не е спорно по делото, че Л. Т. Б. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............. по КККР, с площ от 325 кв. м., находящ се в гр. ..........., район „...........“, ул. „............., който е идентичен с празно място с обща застроена и незастроена площ от 325 кв. м., съставляващо имот стар пл. № 2, кв. 172, м. „...........“ по плана на гр. ...........

/имот пл. № 18, парцел XII, кв. 170, м. „...........“, III част по действащия ЗРП на гр. ........... /л. 196/, описан в Заповед № РД-57-74/06.03.2001 г. на областния управител на област ........... /л. 188/, по силата на която собствеността върху посочения недвижим имот е възстановена на Л. Т. Б. на основание чл. 2, ал. 5 4

/нова/, изр. 2 ЗОСОИ.

Страните не спорят, че Л. Т. Б. е починал на ...... г., оставяйки за единствен наследник по закон своята дъщеря Б. Л. Б.а /л. 84/, която е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............. по силата на настъпилото наследствено правоприемство.

Безспорен е и фактът, че на 23.09.2025 г. Б. Л. Б.а е прехвърлила собствеността върху поземления имот на ответното дружество „САПС ...........“ ООД, ЕИК 208472414, по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том I, рег. № 10146, дело № 163/2025 г. по описа на М.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус П.П., вписан под № 157 в регистъра на НК, с район на действие СРС /л. 302/.

Не е спорно по делото, че на 17.03.2003 г. по силата на Договор за покупко-продажба на търговски обект-павилион, изграден при условията на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ /л. 16/, ищцата Л. В. Х. е придобила от лицето Р.С.Б. собствеността върху търговски обект – павилион, с площ от 29,50 кв. м., находящ се в имот с пл. № 18, с площ от 325 кв. м., който имот е включен в УПИ-парцел XI-18, 19 и общински, кв. 170, местността „...........“, гр. ..............., при съседи на имота по скица пл. „...............“, имот пл. № 19 и имот пл. № 560общински. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, положени от продавача и купувача, с рег. № 735 на нотариус Б. Т..

Страните не спорят, че към настоящия момент собственият на ищцата търговски обект – павилион е разположен в притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор ............. по КККР.

Първият спорен момент по делото касае характера на разположения върху имота на ответника търговски обект – павилион – дали същият представлява движима, или недвижима вещ.

На първо място, от приетото по делото допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че поземлен имот с идентификатор ............., собственост на ответника, е бил част от по-голям имот – парцел I, отреден за Физико-математически факултет на СУ „Св.