Решение № 417 от 25.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6257/2022
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 25.01.2023
- В сила
- 02.06.2023
- Състав
- МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 267 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 267, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 11 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- § 1, т. 3, б. "г" · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110206257 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Тема Трейд“ ЕООД, ЕИК 175051102, представлявано от Александър Станиславов Ангелов – управител срещу наказателно постановление № 563915-F585038/04.03.2021 г., издадено от Светлана Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 267 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО, обн. в ДВ бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 /осемнадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
26, т. 11 ЗКПО.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия 1 по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Кристина Раева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Настоящото производство е второ поред, след като с решение № 3299/16.05.2022 г. по КНАХД № 3174/2022 г. по описа на АССГ, VIII касационен състав е отменено решение от 03.02.2022 г. по НАХД № 5278/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при СРС със задължителни указания по приложението на процесуалния закон.
С акт за установяване на административно нарушение № F585038/14.01.2021 г., съставен от М. И. К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-София и в присъствието на свидетеля И.Р.Н. е констатирано, че на 28.06.2020 г. в офис „Център“ при ТД на НАП-София жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е подал ГДД за 2019 г., в която разходите в размер на 90 000,00 лева, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т.
5, б. „а“ от ДР н ЗКПО, не са посочени в Част VII „Деклариране на скрито разпределение на печалбата“.
2
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, т. 11 ЗКПО, като препис е връчен на управителя на дружеството-въззивник на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 563915-F585038/04.03.2021 г. от Светлана Славчева Паунова – заместник-директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 267 ЗКПО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Тема Трейд“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 /осемнадесет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 26, т. 11 ЗКПО.
Препис от оспореното НП е връчен на 11.03.2021 г. на управителя на дружеството-жалбоподател, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок в регистратурата на СРС на 18.03.2021 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. К. се изяснява, че същата е взела участие при извършената ревизия на дружеството-жалбоподател, възложена със заповед на 14.05.2020 г., както и че е констатирала твърдяното нарушение на 30.10.2020 г., след преглед на представени от ревизираното лице писмени доказателства на 27.10.2020 г. и 28.10.2020 г. Тези твърдения не са изолирани, а намират пълна подкрепа в материалите от ревизията, изискани по служебна инициатива на съда, съобразно дадените указания от касационната инстанция.
На следващо място – от разказа на актосъставителя и приобщените по делото писмени доказателства по несънен начин се изяснява, че отписването на процесната сума в размер на 90 000,00 лв., представляваща вземания от управителя на търговското дружество-подотчетно лице е извършено най-рано на 01.01.2019 г. и представлява скрито разпределение на печалбата, доколкото паричните средства не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност и същите са били дължими от свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от ДР на ЗКПО.
Видно от заключението на назначената на етапа на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза и от разпита на вещото лице Р. Ш.
3 в о.с.з. жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е отписало задължението на подотчетното лице Александър Ангелов в размер на 90 000,00 лв. за сметка на непокритата загуба чрез промяна на началните салда към 01.01.2019 г. по сметки 121 „Непокрити загуби“ и 422 „Подотчетни лица“. В приложената хронологична ведомост за 2019 г. и аналитичната оборотна ведомост на всички аналитични сметки за 2019 г. липсва счетоводен запис за извършена промяна на началните салда към 01.01.2019 г. по сметки 121 и 422, поради което експертът приема, че именно това е датата на отписване на процесната сума.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от нея научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована, имайки предвид, че кореспондира изцяло с изготвените в съдебната фаза гласни и писмени доказателствени средства, поради което следва да се кредитира с безусловно доверие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени 4 императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, не се споделят възраженията, че АУАН и НП не фигурира информация за датата и мястото на неизпълненото правно задължение, доколкото актосъставителят и наказващият орган ясно и недвусмислено са отразили посочените обстоятелства – 28.06.2020 г. /датата на подаване на ГДД за финансовата 2019 г./ в офис „Център“ при ТД на НАП-София.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна. Оплакванията за неспазване на 3-месечният срок са неоснователни, имайки предвид, че неизпълненото правно задължение и неговото авторство са установени на 30.10.2020 г., след проверка на представените от търговеца писмени доказателства на 27.10.2020 г. и 28.10.2020 г., поради което последващото изготвяне на акта на 14.01.2021 г. е в съответствие с посочените нормативни изисквания.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Тема Трейд“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 26, т. 11 ЗКПО, като на основание чл. 267 ЗКПО му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 /осемнадесет хиляди/ лева.
5
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал се установява, че административните органи некоректно са приели, че датата на процесното нарушение е 28.06.2020 г., когато е била подадена ГДД за финансовата 2019 г. Санкционната норма на чл. 267, ал. 1 ЗКПО предвижда отговорност за данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба. Именно това е релевантният момент за изчисляване на датата на нарушението, като на етапа на съдебно следствие се изяснява по еднопосочен начин, че жалбоподателят „Тема Трейд“ ЕООД е отписало задължението на подотчетното лице Александър Ангелов в размер на 90 000,00 лв. на 01.01.2019 г.
В контекста на изложеното, не бива да има спор, че датата на извършване на дадено нарушение представлява съществен елемент при формулиране на административното обвинение и същата следва да бъде отразена еднозначно както в съставения АУАН /арг. чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в издаденото наказателно постановление /арг. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/.
Визираният задължителен реквизит фиксира не само рамките на предмета на доказване, но и параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от наказаното лице. Тя е меродавна и при изчисляването на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите, юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението/. В случая не би могло да се приеме, че се касае и за допусната очевидна фактическа грешка при изписването на датата на извършване на твърдяното нарушение, тъй като това понятие да не е легално дефинирано в процесуалния наказателен закон, каквато изрична уредба се съдържа в разпоредбата на чл. 247 ГПК. Ето защо, доколкото от инкорпорирания по делото доказателствен материал не се установява неизпълнението на правното задължение да е осъществено на 28.06.2020 г., а в предходен времеви момент, юридическата отговорност на въззивника е била ангажирана неправилно. Въззивният съд не е в състояние да упражни и правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, доколкото това би довело до съществено изменение на обстоятелствата на първоначалното нарушение, отчитайки необходимостта от вменяване на различен съставомерен факт относим към 6 времевите му рамки.