Определение № 739 от 24.03.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 121/2025
- Вид
- Определение № 739
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 16.04.2025
- Състав
- ЯВОР ДАНАИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739 гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110100121 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба с иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза в договор за потребителски кредит от 21.12.2023г., поради противоречието й с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Постъпила е и насрещна искова молба от ответника за заплащане на сумата 355 лв., частичен иск от сумата 1000 лв., непратена главница по договор за паричен заем от 21.12.2023г.
В писмена молба от 20.3.25г. ответникът моли съда да извърши проверка за подсъдността на делото по смисъла на чл.113 вр. чл.119, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Имайки предвид характера на настоящия спор – прогласяване нищожност на договор за кредит от ищеца в качеството му на страна по договора за кредит, настоящият състав преценява, че в случая ищецът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съобразно § 13, т.12 от ДР към ЗЗП (нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от в сила от 25.07.2014 г.) "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или 1 плащане, т.е дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана като „финансова услуга”. Предвид горните изводи, че получаващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител” по смисъла на общата разпоредба на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, следва, че в това качество те се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК.
Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД „Население“, адресът на ищецъта - настоящ е в гр.***. Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца - потребител. Принципно за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен да следи служебно. С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар. „потребителски искове” по чл. 113 ГПК. С посочената норма изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.
Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ищецът към датата на подаване на исковата молба е в гр.***, то местно компетентен да разгледа спора е РС Севливо, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.
С оглед на изложеното производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Севлиево, в съдебния район, на който е настоящият адрес на ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. Дело № 121/2025 г. по описа на ВТРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС гр. Севлиево.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчване на определението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2