Решение № 199 от 14.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Сливница, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100964 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.

Oбразувано е по искова молба на Н. Г. С. срещу Б. Д. И., в която се излага твърдение, че страните са живели на семейни начала от **година до 08.2024 г., като от съвместното си съжителство имат родено едно дете ** Б.ва И.а, през *г. Излага се твърдение, че в края на м.

**4 г. страните са се разделили. Ответникът е напуснал семейното жилище. Детето е останало за отглеждане при майката, което се осъществява и до днешна дата. Твърди се, че страните не са успели да постигнат споразумение относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката на детето, поради което ищецът се обръща към съда с искане, съдът да определи упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, с определяне на режим на лични отношения на бащата и да се осъди последният да заплаща издръжка в размер на 750 лева на малолетното дете.

Претендира се издръжка и за минало време за период от една година преди предявяването на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника който на първо място прави възражения за недопустимост на иска, доколкото е предявен от нелигитимирана страна, а именно майката. Искът е следвало да бъде предявен от детето.

Моли делото да бъде прекратено. В случай че съдът счита, че иска не е недопустим, възразява по същество на делото. Не оспорва, че с ищцата са живели на семейни начала и от това съвместно съжителство имат родено едно дете. Не оспорва факта на раздялата през 08.2024 г. Оспорва причините за раздялата, описани в исковата молба. Излага свои такива.

1

Счита, че именно той е родителят, който следва да упражнява родителските права по отношение на детето. Следва съдът да определи режим на лични отношения с майката, както и да осъди последната да заплаща издръжка на детето, в каквато насока предявява насрещна претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната претениця от Н. Г. С., който от същата се оспорва.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначалният и насрещният иск са с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.59, ал.2, във вр. с чл.143 СК като всяка една от страните следва да докаже, че разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда малолетното дете, както и да обоснове нуждите на детето, оправдаващи конкретно претендирания размер на издръжката за него.

С Протоколно определение от 27.05.2025 г., по реда на чл. 323, ал.1 ГПК, съдът е предоставил, като привременна мярка, упражняването на родителските права по отношение на дете ** Б.ва И.а на майката - Н. Г. С., определил е режим на лични отношения с бащата Б. Д. И. и е определил месечна издръжка на детето, която да се заплаща от бащата в размер на 300 лева от постановяване на определението до постановяване на решението.

Безспорно между страните, а и от представеното удостоверение за раждане /л.7/ се установява, че същите са родители на малолетно дете – ** Б.ва И.а, ЕГН **********.

Безспорно между страните е обстоятелството, че същите не живеят заедно и към настоящия момент детето живее и се отглежда от майката в гр. **.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на две групи свидетели, осигурени от страните в производството /протокол от о.с.з. от 27.06.2025 г. л.86 94/.

От показанията на свидетелката *И.а С. – майка на ищцата, се установява, че от раждането на детето майката е тази която полага основни грижи за детето, което е обяснимо с оглед връзката на детето и майката непосредствено след раждането. Майката и детето живеят заедно, което е продължило и след раздялата на страните, като до момента не са се разделяли. Отношенията между майката и детето са в дух разбирателство. Детето е спокойно с майката, изпитва чувство на доверие към нея. Майката осигурява и издръжката на детето и може да покрие неговите нужди и потребности. Заявява, че след раздялата между страните от месец септември 2024 г. детето е неспокойно при срещите на бащата и майката, защото се карат в негово присъствие. Детето било неспокойно и когато се връщало от срещи с бащата, защото споделяло, че в дома на бащата обиждат майката и го настройват срещу нея. Често след срещи с бащата детето обиждало майката с думи, наподобяващо такива използвани от бащата – „проста“, „малоумна“, „грозна“. Бащата не спазвал уговорените часове за връщане на детето когато го взимал при себе си и не заплащал издръжка на детето след раздялата на страните. Установява, че в отглеждането на детето майката е 2 подпомогната от свидетелката и нейния съпруг, като баба и дядо на детето.

По делото е разпитан като свидетел *********, доведен от ищцата, но съдът при**, че същият не дава сведения за факти и обстоятелства, които да са от значение за настоящото производство, поради което не следва да ги обсъжда.

От показанията на свидетелката *Б.*И.а – майка на ответника, се установява, че страните са се разделили през месец септември 2024 г. Установява, че преди раздялата и двамата родители са се грижили за детето, която грижа е адекватна на нуждите на детето.

След раздялата детето се вижда с баща си през седмица в петък, събота и неделя. Бащата полага грижи адекватно за детето. Занимава се с него, играят заедно, прекарва пълноценно време с детето и детето се чувства спокойно и добре при него. Бащата също може да разчита при отглеждането на детето на своята майка, с която детето се разбира и имат изградена връзка.

От показанията на свидетелката ** Г. се установява, че познава страните и като двойка и след раздялата им, като отношенията им след като са се разделили изключително са се влошили, като основно засегнато от това е детето, доколкото става буфер на конфликта и огорчението между тях. Детето се чувствало напрегнато от това да избира при кого от двамата родители да остава и да изразява свободно желанията си, за да не засегне някой от родители си. Същото споделяло на свидетелката, че иска да прекарва време и с двамата си родители. Установява че бащата и детето имат близки отношения, разбират се, бащата полага грижи за детето и му обръща внимание – играят заедно, помага му в учебния процес.

Установява, че към момента основния спор между страните е за това колко време детето да прекарва при всеки един от родителите си.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, въпреки родствената връзка на свидетелите със страните, доколкото същите дават сведения за факти и обстоятелства, които всеки един е възприел лично и непосредствено.

И двете групи свидетели, тези на ищцата и тези на ответника са взаимно допълващи и не си противоречат по между си. Единствената разликата между тях е как възпри**т отношението на всяка една от страните към раздялата и причината за това. Общото в показанията им е че и двамата родители имат нужния капацитет, за да полагат адекватни родителски грижи към детето, както и че не могат да се справят със собствено си огорчение един към друг и го пренасят върху детето. Което съдът при**, за ранния етап от раздялата им за нормално, но с препоръка към страните, че ако искат да имат едно здраво физически и психически дете, с което да продължат да градят здрава емоционална връзка следва да се средоточат в това кое е полезно и в интерес на детето, а не в тяхното собствено наранено его.

От изготвените по делото два броя социални доклади /л.62-67/ и по отношение на средата за отглеждане на детето при майката и на тази при бащата се установява, че и при двамата родители е създадена уютна и приятна обстановка за отглеждане на детето, 3 поддържа се отлична хигиена. Всеки един от родителите има подкрепа на своето разширено семейство за отглеждане на детето. При майката има самостоятелна детска стая за детето, а при бащата има намерение и готовност за обособяване на такава в бъдеще.

От изисканите от съда служебно справки от ТД на НАП – София /л.70 - 72/ се установява, че ответникът получава месечно трудово възнаграждение в размер от 3938.50 лева, а ищцата в размер на 1141.62 лева.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение упражняването на родителските права

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.

От събраните по делото доказателства се установи, че детето живее при майката и се отглежда от нея, че майката има необходимият родителски капацитет да се грижи и посреща нуждите на детето адекватно и съобразно неговите потребности и здравословно състояние.

Между майката и детето се наблюдава емоционална привързаност, като детето е спокойно и се чувства добре в присъствието на майката. По делото се установи, че до момента основни грижи за детето са полагани от майката, като същата има всеотдайно и грижовно отношение към детето, има изградени в ежедневието навици с детето. Всичко изложено води до извод за установена пълноценна емоционална връзка и отношения на доверие между майката и детето. По делото се установи, че в отглеждането на детето майката е подпомагана от своите родители, същата работи на постоянна работа и получава постоянен месечен доход от трудово възнаграждение в размер на около 1141.62 лева.

Самият ответник признава, видно от изготвения и приет по делото социален доклад на ДСП – Сливница, че към момента основни грижи за детето полага майката, като тя задоволява нуждите и потребностите му и е съобразила дневния му режим с тези потребности.

По делото се установи и че бащата притежава родителски капацитет да отглежда детето и да упражнява родителските права по отношение на него, че има грижовно и всеотдайно отношение към детето и задоволява неговите потребности адекватно. Имат изградена емоционална връзка, връзка на обич и доверие и е подпомаган в отглеждането му от своите родители и близки. Работи на постоянна работа и получава стабилен месечен доход.

Отчитайки горните обстоятелства, съдът при**, че майката е тази, която следва да 4 упражнява родителските права по отношение на детето като на нейния адрес ще определи и местоживеенето на детето, като взе предвид факта, че от раждането на детето до раздялата на страните, а и след това основна роля в отглеждането на детето е имала и има майката.

Майката и детето не са се разделяли и имат силно изградена емоционална връзка. При майката има самостоятелна стая за детето, обособена за неговите нужди. Детето е от женски пол и в израстването му на този етап от живота майката има водеща роля, в това число, но не само, за създаване и изграждане на навици, доверителско споделяне, нежност.

Действително не без значение е и ролята на бащата в израстването на детето и неговото присъствие в отглеждането и възпитаването на детето е задължително и абсолютно необходимо за пълноценното и правилно развитие на детето, което съдът ще отчете при определяна на режима на лични отношения между двамата.

По отношение режима на лични отношения

Доколкото съдът уважава претенцията на майката за упражняване на родителските права, следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, като съдът счита, че режима следва да е по-разширен от този, който страните са имали след раздялата, доколкото счита, че пълноценното участието и на двамата родители във възпитанието и отглеждането на детето е изключително важно и значимо за емоционалното и физическо развитие на всяко едно дете. Бащата не следва да се ограничава в срещите със собственото си дете до две съботи и недели в месеца, както е било до сега, доколкото това лишава както него така и най-вече детето от пълноценна и здрава връзка и с този родител, който не упражнява родителските права.