Решение № 2128 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110105504 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск о т „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу М. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **** приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 3500лева, представляваща част от изискуема, падежирала главница /вноски с падеж 01.03.2017г.-01.05.2020г./ цялата в размер на 5197,20лева, дължима по договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537/10.12.2014г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 662/04.02.2022г. по ч.гр.д. № 1331/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 10.12.2014г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил сключен договор за отпускане на кредит. Въз основа на него кредиторът е отпуснал в заем сумата от 10003,06лева. Връщането й е следвало да се извърши на 96месечни анюитетни вноски, всяка от 194,96лева. ГЛП е уговорен на 17,50%. Първата вноска е уговорена с падеж 01.01.2015г., а последната 01.12.2022г. Усвояването на сумата е осъществено в деня на сключване на договора посредством рефинансиране на други задължения на заемополучателя. Твърди се, че последният не е погасил задължението си по договора.

На 22.08.2016г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.

На 15.02.2022г. на длъжника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, като му е даден 7-дневен срок за погасяване на задължението. Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената 1 защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

На първо място се сочи недопустимост на производството, тъй като за същото вземане на 19.01.2018г. вече е бил издаден изп.лист в полза на ищеца по ч.гр.д. веднъж посочено под № 18763/2017г., а след това под № 18763/2018г. и двете на ВРС.

На следващо място, оспорва да е получавала уведомително писмо за извършената цесия. Твърди, че връчването на заповедта по чл. 410 ГПК е първия момент, в който е узнал за цесията.

В евентуалност оспорва уведомяването на цесия извършено с исковата молба, тъй като нямало данни за представителната власт на ищеца.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата молба се поддържа.

Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. се представлява от процесуален представител.

Поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми задължения на ответника по потребителски договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537/10.12.2014г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД , вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.08.2016г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1331/2022г. по описа на РС Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник; валидно сключен договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537/10.12.2014г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задължението; размер на претенцията; факти обосноваващи прекъсване/ спиране протичане на давностния срок.

В последното проведено по делото съдебно заседание и по повод депозирано от в.лице заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза, ищецът е посочил, че е допуснал техническа грешка при направено от него уточнение на исковата му претенция в производство по чл. 129 ГПК, поради което и частичната му претенция следвало да се счита 2 за заявена относно падежирала главница за вноски за периода 01.03.2017г. до 01.02.2022г. от цялата в размер на 6842,32лева. Това изявление не може да се възприеме като уточнение вследствие на техническа грешка, доколкото подменя изцяло предмета на делото и по естеството си то е такова по добавяне на нови падежирали вноски в сравнение в първоначално претендираното. Няма основание да се приеме за такова и доколкото не е направено в първото по делото заседание, а едва в четвъртото и след изготвяне заключението на в.л. По съществото си това изявление не може да се приеме и като такова по реда на чл. 214 ГПК. Такива характеристики то няма, а касае предявяване на изцяло нов иск. Доколкото производството се развива като продължение на заповедното такова, изначално размерът на вземането не може да бъде увеличаван, а в случая вземането се сочи да е част от вземане в размер по- голям от този по заповедта по чл. 410 ГПК. Процесуално допустимо е единствено в предмета на иска по чл. 422 ГПК да се въвежда вземането в размер по- малък от този по заповедта за изпълнение, както е в случая, при което заповедта би подлежала на обезсилване за разликата, за която иск в срока по чл. 415 ГПК няма предявен. Затова съдът дължи произнасяне в рамките на първоначално заявенотопадежирали вноски в периода 01.03.2017г.-01.05.2020г.

Неоснователен е и отводът за сила на пресъдено нещо, предвид издаден за същото вземане изп.лист по ч.гр.д. № 18763/2017г. на ВРС, респ. по описа за 2018г. Ч.гр.д. № 18763/2017г. на ВРС е изискано служебно, докладвано е в първо съдебно заседание и след като е установено, че касае вземане, произтичащо от основание, различно от настоящото, е върнато в състава. Ч.гр.д. № 18763/2018г. на ВРС касае длъжник различен от настоящия съобразно служебно изготвената от съда справка в деловодната програма.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 10.12.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит № 1682426, по който финансовата институция е отпуснала потребителски кредит в размер на общо 10003,06лева, от която чиста стойност на кредита в размер на 7000лева, 350лева такса за разглеждане на кредит и 2653,06лева застрахователна премия. Общо дължимата сума по кредита е 18716,96лева, като издължаването й следва да се извърши на 96броя месечни вноски, всяка от по 194,96лева.

Уговорен е ГЛП от 17,50% и ГРП 20,34%. Падежната дата е 01-о число на месеца, като първата вноска е с падеж 01.01.2015г., а последната 01.12.2022г. В чл. 7 е регламентирана дължимост на лихва, месечният размер на която е включен в погасителния план и в договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата на отпускане на кредита.

В чл. 13 е договорена дължимост на обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. Съгласно уговореното в чл. 15 договорът влиза в сила с неговото подписване, с което потребителят потвърждава и че е получил екземпляр от ОУ и преддоговорна информация по ЗПК.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.08.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 1.1 от рамков договор от 05.12.2014г. свои необслужвани от длъжници вземания за период от над 180дни просрочие, съгласно чл.

2.2 от рамковия договор произтичащи от договори за потребителски кредити сключени от цедента с физически лица. Изрично с уговорката на чл. 3.2 от договора, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането.

Списъкът на вземанията по договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към договора, в който фигурира и процесното вземане с посочване номер на договора за кредит, остатъчен размер на главницата и лихвите, и общо дължимото по него, с което описание следва да се приеме, че вземането е достатъчно индивидуализирано. Цесията е изрично 3 потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия от 22.08.2016г. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Към исковата молба /л.5/ е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Константната съдебна практика приема, че уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. Възраженията на ответницата срещу представителната власт на ищеца по повод уведомяването, съдът приема за неоснователни, защото по делото е представено изрично пълномощно от цедента към цесионера по повод уведомяването на длъжника.

Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, каквото уговаряне в случая няма.

За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, цедента, бива възприето от съда. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява, че:

Усвояването на отпуснатата главница от 7000лева по кредита е осъществено чрез два превода от кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към банкови сметки на 10.12.2014г., първият от който с основание М. И. 1682426 с получател Юробанк и Еф Джи, а вторият по банкова сметка на кредитополучателя. Доколкото ответникът не е оспорвал сключването на процесния договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че той е валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума по уговорения в чл.