Решение № 106 от 26.09.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Златоград, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100261 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК.

Постъпила е искова молба от „Т. - С“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от А. А. – И. д. и И. Е. – П. на УС, чрез процесуален представител Ф. И. с адрес гр. ., ул. „Я.“ № * срещу В. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: С., п.к.

****, обл. С., общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, адрес на топлоснабден имот гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че на 10.01.2023 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 5797 срещу ответника В. Т. С., ЕГН ********** и В. А.С., ЕГН **********, в условията на разделна отговорност, при квоти по 1/2 за сумата в общ размер от 1507,06 лева, от които 1281,97 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение за периода м.05.2019 г. м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 211,89 лева - мораторна лихва за забава от 17.03.2020 г. до 15.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение:

10,91 лева - главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,29 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., като претендираме и по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по гр.дело № 57/2023г., по описа на 1

Районен съд - З., е уважено искането на ищеца, като е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено от дружеството-ищец на 25.09.2023 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството-ищец може да предяви иск относно вземането си срещу В. Т. С. с ЕГН ********** в едномесечен срок. Относно длъжника В. А.С., ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист.

Пълномощникът сочи, че основаниеето, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни са следните, а именно, че в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.

С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Представителят на ищеца сочи, че в раздел IX от ОУ, „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така на осн. чл. 32, ал. 2 и ал. 3 имат задължение да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ 2 топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Пълномощникът на ищеца сочи още, че ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки, е използвала доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесният период и не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата е сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с „Т. С.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г.).

За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които са приложени по делото като доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

С оглед гореизложеното, пълномощникът на ищеца моли, съдът да постанови решене, с което да признаете за установено по отношение на ответницата В. Т. С. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 753,53 лева, от които: 640,99 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 105,95 лева мораторна лихва за забава от 17.03.2020 г. до 15.12.2022г., както и суми за дялово разпределение: 5,46 лева - главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,15 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., като и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява пълномощник на ищеца.

От ответника, чрез назначения му особен представител адв. Н. Д. е 3 постъпил писмен отговор, с който счита предявеният иск за допустим.

Оспорва исковата претенция по основание и размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и на ответницата да бъдат присъдени разноски по делото.

В съдебно заседание, адв. Н. Д. , моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи, че въпреки изричните указания на съда, от дружеството-ищец по настоящото дело не са представени копия на фактурите, по които се претендира заплащането на посочените в искова молба суми, както и няма данни дали тези фактури са връчени на ответника и съответно - на коя дата са връчени и в тази връзка, моли съдът да постановите съдебния си акт.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

По делото са представени като доказателства : Заявление за издаване на заповед за изпълнение, вх. № 5797; НА № 184, том ІІ, рег. № 5059, дело № 352/2017 г.; Констативен протокол № 2213/28.12.2007 г.; Акт за разпределение на кубатура от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; Акт за разпределение на кубатура от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; Протокол от 23.05.2021 г.; Обща фактура № 1005260329 – оригинал, изд. от Т. С. ЕАД; Обща фактура № 1009713601 – оригинал, изд. от Т. С.

ЕАД; Справка; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От тези писмени доказателства се установява, че ответникът В. Т. С. и В. А. С. са собственици на жилищен апартамент в гр. С. № *, Район „Т.“, ж.к.

„С.“, бл. 28, вх. Е, ет.3 със застроена площ 76,99 кв.м. , които са абонат на „Т.

С.“ЕАД. За тази сграда е посочено в констативния протокол, че не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

В приложените по делото два броя общи фактури с получател В. А. С. е посочена информация за топлинната енергия, съответно за отопление и за подгряване на вода за периода 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. (в едната фактура) и в другата за периода 0.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Посочена е една и съща договорна сметка и един и същи номер на инсталация. Във фактурата, доставчикът е посочил адреса за кореспонденция на получателя, както и своят адрес.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от в.л. С. Щ..

От същото съдът приема за установено, че з а процесният период, съгласно предоставените на вещото лице документи, плащанията от ответника възлизат на 736,93 лева и прихванати 39,69 лева. Непогасените задължения възлизат на 1216,20 лева общо за абонатния номер или дължимата от ответника В. Т. С. сума за използване на топлоенергия, възлизат на 608,10 лева.

Вещото лице сочи в заключението си, че разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС), се извършва чрез 4 система за дялово разпределение от лица, извършващи услугата дялово разпределение, регистрирани в публичния регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и избрани от потребителите в СЕС.

Отношенията между „Т. С.“ ЕАД и лицата, които извършват услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се осъществяват съгласно договорените условия и срокове, в съответствие с утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Общи условия. За отопление на имот за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. - общо 752,88 лева и съответно за ответника по делото 376,44 лева:

За подгряване на водата за процесния период, общата дължима сума е в размер на 1 239,93 лева, в т.ч. за В. Т. С. 619,96 лева;

Сумата в размер на 25,71лева, представляващо 1/12 дялово разпределение, в т.ч. за ответника дължимата сума е 12,85 лева.

След като се вземе в предвид извършените плащания и прихванати суми, задължението на В. Т. С. за използвана топлоенергия за имота си, находящ в гр. С.. кв.“С.“, бл. *, вх. *. ап.* е 608,10 лева.

Размерът на законната лихва върху главницата - 608,10 лева, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 15.12.2022 г. е общо в размер на 97,43 лева, или по периоди е както следва: