Решение № 2 от 08.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С., 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на С. С. С. с ЕГН:

**********, срещу Наказателно постановление № 25-0804-005740/08.07.2025 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-С., РУ С., Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. наказателно

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от упълномощен адвокат, който моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се 1 представлява. С писмо придружаващо административнонаказателната преписка се взема становище с което моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5, НП е връчено на жалбоподателя на 01.08.2025 г., а жалбата срещу него е изпратена по пощата на 12.08.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.06.2025 г., в 15. 31 часа в гр. С., жалбоподателят С. С. управлявал л. а. марка "Тойота" с рег. номер ......, собственост на В.М.К.-С.а по бул. "С.

Караджа" посока бул."Братя Миладинови", като на кръстовището образувано между бул. "С. Караджа" и бул."Братя Миладинови" при наличие на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, същият преминава след подаден червен сигнал. С. бил спрян от служители на Сектор "Пътна полиция"- свидетелите А. К. и А. И., които се движели непосредствено след него.

За констатираното св. К. съставил срещу С. АУАН с серия GA №4008931/13.06.2025 г., за това че не съобразява поведението си със светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен, като били записани възражения. По-късно С. подал писмено възражение, в което се посочва, че не е минал на червено.

Въз основа на АУАН, на 08.07.2025 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание "глоба" в размер на 100 лева.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съдът кредитира изцяло. Показанията на двамата са логични и последователни, като същите демонстрираха ясен спомен за случилото се, поради което няма основание да се приеме, че същите не са се движели зад жалбоподателя.

Обстоятелството, че към момента не се пазят записи от проверката, не означава, че двамата свидетели не са дали правдиви показания, тъй като свидетелстват, че при спирането на С. има и видеозаснемане. Съдът не кредитира показанията и на св.С.а-съпруга на жалбоподателя, които макар и да са логични от гледна точна на изложението, че “При наближаване към кръстовището светофарът светеше зелено и при самото навлизане светна жълто и ние преминахме“, са изложени от заинтересовано от изхода на делото лице като са опит да подкрепят тезата за липса на извършено от жалбоподателя нарушение.

В същност жалбоподателя категорично отрича извършеното нарушение, като посочва че е минал на зелен сигнал на светофарната уредба, а в последствие в самото кръстовище бил подаден жълт светлинен сигнал. Това твърдение противоречи на събраните гласни доказателства но не ги оборва тъй като е житейски нелогично след навлизане в кръстовището водачът да успее да види смяната на светлинните сигнали, поради факта че вече е подминал секциите на светофарната уредба разположена преди самото кръстовище. Независимо от това за пълнота следва да се посочи че дори хипотетично да се приеме че жалбоподателя е влязъл в кръстовището на жълт сигнал /както твърди съпругата му св.С.а/, жалбоподателя не е следвало да влезе в кръстовището тогава когато вече свети жълт сигнал и той все още не е влязъл в кръстовището, и не е толкова близо че спирането му е невъзможно 3 без да създаде опасност. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП жълтия сигнал означава "Внимание, спри!" като това не се отнася единствено за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Това означава че всички други водачи са длъжни да спрат. Единствено тези които при подаването на сигнала са вътре в кръстовището или в момента на подаването на сигнала навлизат в кръстовището следва да преминат по най-бързия начин. В настоящия казус обаче, не се доказа такова твърдение.

Що се отнася до изложеното във възражението в жалбата по отношение на това, че служителите не са реагирали и по отношение на други автомобил, които също са преминали след жалбоподателя на кръстовището следва да се отбележи, че предмет на доказване е извършено ли е нарушението описано в АУАН и НП от жалбоподателя, а не евентуално извършени такива от трети, чужди на процесната административна преписка лица.

От тази фактическа обстановка възражения съдът прие следното. и разглеждайки направените

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а

АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до 4 порочност на административнонаказателното производство против него.

Ясно е записано, че обвинението е за това, че жалбоподателят е преминал на забраняващ червен сигнал на светофар.

Съгласно чл. 6, т. 1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Според чл. 30, ал. 1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение. В чл. 31, ал.

7 от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани от светофарите. Значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

Жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в зоната му на действие. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетелислужителите на сектор „ПП“, които както бе посочено, са изцяло еднопосочни и непротиворечиви, намирали са се зад нарушителя и са могли ясно да видят извършеното от него нарушение.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на 5 деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 6, т. 1 ЗДвП, да се съобразява своетo поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай не е спазил.

Съдът не приема възражението, че са приложими разпоредбите на чл.47-50а от Раздел ХI “Преминаване през кръстовище“ от ЗДвП. Същите уреждат особените случаи за преминаване през кръстовище но настоящия казус не е такъв.

На жалбоподателя правилно е наложено наказание глоба в размер на 100 лева, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

Липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН.

В обобщение, обжалваното постановление следва да се потвърди.

Разноски от страна на АНО не са претендирани поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0804005740/08.07.2025 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-С., РУ С., Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на С. С. С. с ЕГН: ********** е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева.

6

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 7